Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Патаран и Цървулан

Веднъж Хитър Петър погнал с тоягата си един заек. Заекът бягал към поляната и Хитър Петър хвърчал подире му. Гонитбата траяла цял ден. Най-сетне пред дългоухия бегач се изпречила река Вит. Без да мисли много, заекът се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега, посъвзел се и се почесал по врата.
– Брей – рекъл си той, – ама че дълъг път изминах! Замръкнах по чужди краища.
Тръгнал край брега, слязъл надолу и влязъл в едно село. Спрял пред вратнята на една хубава къща и си рекъл:
– Тук навярно живеят заможни хора.
Почукал. Показала се млада жена със запретнати ръкави.
– Какво дириш, чичо?
– Диря подслон за нощуване.
– Влез – поканила го жената, – у нас ще спиш.
Хитър Петър влязъл. Невестата му изнесла стол да седне пред къщи, додето се върне мъжът є от нивата. Хитър Петър седнал. По едно време усетил миризма на варена птица. Надникнал да види какво готви невестата, и се ухилил: над огъня в една тенджера къкрела голяма патка.
– Ех, че вечеря ще падне – рекъл си Хитър Петър и често-често обръщал очи към вратнята да види дали не си иде стопанинът.
В туй време невестата, която шътала край огъня, си помислила: “Този чужденец ми се вижда много гладен и морен. Ако му сложа напреде патката, ще я излапа, додето се усетим. Я да скрия тенджерата, та утре, като си замине, ще я изядем двама с мъжа ми”.
Дигнала сварената патка с тенджерата и я захлупила с една паница на полицата.
– Захлупи я с паничка, за да бъде топличка – си рекъл Хитър Петър и се облизал като котарак, когато види прясна риба.
Затрополяла кола. Дошъл си орачът. Разпрегнал воловете, влязъл вкъщи.
– Гостенин си имаме! – викнала жената.
– Да е жив – отвърнал мъжът, – хайде по-бърже слагай да ядем, че умирам от глад.
– Ох – въздъхнала жената, – ами като не съм готвила нищо!
– Давай каквото има!
Невестата сложила на трапезата малко сух хляб и три глави лук. Орачът, нали бил гладен и не знаел, че има варена патка, гълтал лакомо. Хитър Петър ронел трошици, колкото да залъже глада си, чакал домакинята да сложи патката и се чудел на ума є: защо почва с лук и разваля хубавата вечеря!
Но ето че орачът се нахранил и рекъл:
– Благодаря ти, жено, и тая вечер се нахранихме!
– Ние май че те прегостихме – обърнала се домакинята към Хитър Петра, – какво да правим, когато дойде късно и аз нищо не сварих да приготвя.
Тогава Хитър Петър разбрал, че жената е скрила патката от него, и рекъл:
– Стига ми. Добра беше вечерята.
– Хайде сега да спим, че утре рано ще ставаме! – казал орачът и влязъл във вътрешната стаичка. Домакинята постлала една черга край огъня за Хитър Петър, рекла му “Лека нощ” и се прибрала при мъжа си.
Хитър Петър туй чакал. Бърже измъкнал патката от тенджерата, излапал половината, скрил другата половина в торбата си, напил се със студена вода и легнал да спи. На другата сутрин станал рано, видял край огъня цървулите на орача, мушнал ги в тенджерата, похлупил ги с една паница и седнал до огъня да стегне своите. В туй време от вътре се показал и домакинът.
– Добро утро! – рекъл той. – Къде тъй рано, побратиме?
– Ще си ходя – отвърнал Хитър Петър, – дълъг път ме чака. Ловец съм, трябва да ударя нещо и да го отнеса на чедата си.
– Че какъв си ловец, кога нямаш пушка?
– Аз гоня зайци с тояга.
Орачът се усмихнал под мустак.
– Има ги всякакви – рекъл той. – Ами как живее народът по вас?
– Добре е сега. Ние си имаме един град – Тенджерград го казват. Додето този Тенджерград управляваше Пат Патаран, за някои беше добре, а за други зле – смесена работа. Но откак в Тенджерград се настани цар Цървулан – много добре стана за сиромасите и за гладните. Хайде прощавай!
Селянинът не разбрал какви са тия управници на Тенджерграда.
Щом излязъл, Хитър Петър кривнал из върбалака край Вит и се загубил.
Станала подир малко и домакинята. Като видяла, че гостенинът си е отишъл, бърже се затекла към полицата, отхлупила тенджерата и що да види – наместо сварената патка вътре се мъдрели мъжовите є цървули. Разказала всичко на мъжа си. Той чак сега разбрал приказката на гостенина за двамата управници на Тенджерграда и рекъл:
– Пада ти се! От гостенин ядене никога да не криеш.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания