Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

От небето падат камъчета

Имало едно петле с червено гребенче. То било като другите петлета: опашката му – зелена, а ботушките – жълти. Ходело наперено из двора, само че било много плашливо. От всичко се бояло: от кучето с рунтавата опашка, от магарето с дългите уши, от куция котарак. Щом се уплашело от нещо, захващало да пляска с криле, да кукурига, целия двор вдигало на главата си.
Веднъж петлето си щъкало под черницата и кълвяло туй-онуй. Не щеш ли, подухнал лек ветрец и отронил едно черничево зърно от най-долното клонче. Зрънцето тупнало петлето по гърба. Че като се уплашило онова ми ти петле, че като се развикало:
– Олеле! Кой ме удари?
– От небето падат камъчета – пошегувал се вятърът.
– Кукуригууу! – изкрещяло петлето и търтило да бяга. Прехвръкнало през плетищата, над покривите, излязло вън от селото. Там го срещнал Пат Патаран и го попитал:
– Защо си хукнало, Петленце?
– От небето падат камъчета! – отговорило задъхано петлето. – Бягай, защото камъчетата ще ни избият!
– Ама че работа! – гракнал Пат Патаран и се заклатил подир петлето.
То бяга, той бяга, то бяга, той бяга, додето срещнали Ежка Бежка Таралежка.
– Защо бягаш, Петленце? – навирил нагоре острото си носле Таралежко.
– Питай Патарана! – отговорило петлето.
– Защо бягаш, Патаране? – обърнал се Таралежко към Патарана.
– От небето падат камъчета! – гракнал Патаран. – Бягай да бягаме, додето не са ни утрепали!
Навървили се и тримата: петлето с жълтите ботушки, Пат Пат Патаран и Ежко Бежко Таралежко. Тичали, тичали тъй, че краката си щели да изпотрошат.
Изневиделица напреде им изскочил Зайо Байо Дългоушко и преварил петлето:
– Защо бягаш, Петленце?
– Питай Патарана!
– Защо бягаш, Патаране?
– Питай Таралежка!
– Кажи, Таралежко, защо бягаш?
– От небето падат камъчета. Бягай и ти, додето не са те тупнали по главата.
Понадил се и заекът подире им. Станали четирима. Запомни ли ги? – Петльо с жълтите ботушки, Пат Пат Патаран, Ежко Бежко Таралежко и Зайо Байо Дългоушко. Втурнали се към гората. Тъкмо влезли в гората – и насреща им изскочила Кума Лиса Кокошарка.
– Защо бягаш, Петленце? – попитала Кума Лиса.
– Питай Патарана!
– Защо бягаш, Патаране?
– Питай таралежа!
– Защо бягаш, Таралежко?
– Питай Дългоушка!
– Защо бягаш, Дългоушко?
– Как да не бягам, когато от небето падат камъчета! Бягай и ти след нас!
– Олелеее! – плеснала с предните си лапички Лисана и се присламчила най-отзад.
Станали петима: Петльо с жълтите ботушки, Пат Пат Патаран, Ежко Бежко Таралежко, Зайо Байо Дългоушко и Кума Лиса Кокошарка.
Бягали, бягали, бягали, додето срещнали Кумча Вълча Средногорски.
– Защо бягаш, Петленце? – преварил Кумчо Вълчо петленцето.
– Питай Патарана! – отвърнало петлето.
– Защо бягаш, Патаране?
– Питай таралежа!
– Защо бягаш, Таралежко?
– Питай Дългоушка!
– Защо бягаш, Дългоушко?
– Питай Кума Лиса!
– Защо бягаш, Кума Лисо?
– Как да не тичам – отвърнала Лисана, – как да не бягам, когато от небето падат камъчета. Тръгвай и ти след нас!
– Аууу! – ревнал Кумчо Вълчо и търтил подир лисицата.
Станали шестима. Помниш ли ги? – Петльо с жълтите ботушки, Пат Пат Патаран, Ежко Бежко Таралежко, Зайо Байо Дългоушко, Кума Лиса Кокошарка и Кумчо Вълчо Средногорски.
Бягали, бягали, бягали, стигнали до мечата поляна. Там ги срещнала Баба Меца Кривогледа.
– Защо бягаш, Петленце?
– Питай Патарана!
– Защо бягаш, Патаране?
– Питай таралежа!
– Защо бягаш, Таралежко?
– Питай Дългоушка!
– Защо бягаш, Дългоушко?
– Питай Кума Лиса!
– Защо бягаш, Кума Лисо?
– Питай Кумча Вълча!
– Кажи, Кумчо, защо бягаш?
– Защото... защото и другите бягат – отговорил глупавият Кумчо Вълчо, тъй като бил забравил защо се помъкнал подир дружината.
– Хайде тогава да бягам и аз! – рекла Баба Меца Кривогледа и затрополила най-отзад.
Станали седмина: Петльо с жълтите ботушки, Пат Пат Патаран, Ежко Бежко Таралежко, Зайо Байо Дългоушко, Кума Лиса Кокошарка, Кумчо Вълчо Средногорски и Баба Меца Кривогледа.
Бягали, бягали, бягали, най-сетне стигнали до един дълбок трап и там спрели.
– Сега какво ще правим? – попитало петлето. – Искате ли да се върнем назад?
– Никакво връщане! – викнала Лисана. – Не сме тръгнали, за да се връщаме.
– Ами трапът? – гракнал Пат Патаран.
– Ще го прескочим! Хайде, Петленце, скачай първо ти, защото ти бяга най-отпред.
– Кукуригууу! – провикнало се петлето, разперило крила, подхвръкнало и прескочило трапа.
Подире му размахал крила Пат Патаран. И той прехвръкнал отвъд.
Засилил се и заекът. Той направил такъв юнашки скок, че прехвърлил не само трапа, но и половината гора.
Дошъл ред на таралежа. Той нали има къси крачка, превъртял се два-три пъти, търкулнал се като кълбо и – бух! – в трапа.
– Тъй ли се прескача трап? – скокнала лисицата, колкото є силите държат, но наместо отвъд и тя се намерила на дъното.
Подир нея се сгромолясал и вълкът, а Баба Меца направо се бухнала надолу с главата.
– Хубаво се наредихме! – спогледали се зверовете и захванали да мигат уплашено.
Минали три дни и три нощи. На четвъртия ден лисицата рекла:
– Гладна съм.
– И аз! – изръмжал вълкът.
– И аз! – изпъшкала мечката.
Само таралежът си мълчал.
– Кого да изядем? – попитал вълкът.
– Най-малкия! – отвърнала лисицата и погледнала към таралежа.
– Дръжте го! – ревнали трите звяра и се хвърлили върху бодливия таралеж.
Но Ежко Бежко изведнъж се свил на кълбо и настръхнал. Бодлите му щръкнали. Зверовете стоварили отгоре му лапите си, но мигом ги дръпнали назад.
– Олеле, той ме убоде! – заскимтяла лисицата.
– И мене!
– И мене! – изохкал вълкът.
Притихнали зверовете в дълбокия трап и цял ден не мръднали, но когато настъпила нощта, се нахвърлили един върху друг, грозно заревали, затракали зъби и се разкъсали един друг. Кой кого изял, никой не може да ти каже, защото било тъмно като в рог, но на другата сутрин таралежът видял, че в трапа няма нито вълк, нито мечка, нито лисица.
Останал сам таралежът и се замислил дълбоко: какво ще прави в този трап? Тъкмо в туй време две големи крила засенчили слънцето над него.
– Орел! – рекъл си таралежът и пак се наежил, но орелът му извикал:
– Не бой се, Ежко! Не съм дошъл да те грабна, а съм дошъл да ти помогна, защото си добър. Миналото лято ти изяде оная люта змия, която пълзеше по скалите към гнездото ми и се беше нагласила да ми изгълта орлетата. Сега пък аз ще ти се отплатя.
И като се спуснал, орелът сграбчил таралежа в ноктите си, изнесъл го от трапа и го пуснал внимателно върху тревата.
Ежко Бежко много се зарадвал и полека-лека се прибрал в дупката си.
А Петльо и Патаран, след като прескочили трапа, тичали още час, уморили се и си рекли:
– От небето вече не падат камъчета!
И се върнали в родното си село, а Зайо Байо Дългоушко останал в гората.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания