Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Избавление
Топът заехтя!
Ода на императора Александра II
Николай Николаевич
Царят в Свищов
Южнославянска солидарност*
Разходка до Баняса*
Черна гора
Здравствуйте, братушки!
Луиза
Царят в Бяла*
Погребените солдати
Голгота
Не въздишай!
Падна Плевен!
Чувства по новата 1878 година
Към поета
Гази-султан
Жабата
Блънт
Надей се, Българио!
Изгнаниците
На децата
Из „Избавление” (1878)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Поезия
Избавление
Автор:
Вазов, Иван

Луиза

Прекрасна, лепа е Луиза.
Ти би казал, че бог самси
земята ни да украси
най-милий ангел си хариза.

Очи й, дето страст пламти,
кат южното небе са сини,
на нейни бузи ти се чини,
трендафил румен че цъфти.

Кат нея друга хубавица
едва ли има в тоя свет...
Но нивга гордият поет
не ще обикне таз девица.

Кога приказува с устца,
що кичат бели маргарити,
то нейни думи сладовити
омайват всичките сърца.

Във нея греят чувства нежни
и поетически мечти
и пламенно сърце тупти
под тия гърди белоснежни.

Но моя род е странен ней
и мойта родина премила:
тя в други край се е родила,
за други небеса милей.

Тя с хладнокръвие ме слиша,
„България!” кога реча,
кога сълзите ми течат,
тя не скърби и не въздиша...

Що думам? Моят скръбен зов
в душа й отзив не намира
и туй, що пълни ме с любов,
тя тайно може би презира!

И нека красна е она
и сини очи нека светат
на бяло лице, но поетът
не ще обикне таз мома.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания