Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)

Цигулката шепне и стене уморено,
дайрето сребристо звъни,
а в хор на естрадата пеят присторено
напудрени блудни жени.

Със стъклени погледи стари пияници
изпразват стакан след стакан,
задрямали сякаш над сетните страници
на своя печален роман.

А юноша бледен въздиша там в ъгъла
и свива с закана юмрук:
„Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала
и ето — днес срещнах я с друг!

А тъй я обичах!... Но мрат обездомени
последните бледи звезди
и хищно пълчище от кървави спомени
над мене безмилостно бди.”

И вдига той чашата в болка безименна,
с премрежени морни очи,
и глухо сред залата плътно задимена
откъсната нота звучи.

Но старият келнер пристъпя сред синкави
кълбета и лентички дим:
„Вземете! За вас е цикламата, Тинка ви
изпраща цветеца любим!”

За миг към естрадата кимват те двамата,
изпращат й поздрав с очи,
но пада на пода безшумно цикламата
сред сноп бледожълти лъчи...

И ето цигулката шепне уморено,
дайрето печално звъни,
а там на естрадата пеят присторено
напудрени блудни жени.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания