Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Слепият

Загърнат в сив шинел на камъка седи,
от хладен камък сам изсечен;
и гледа той с очи — угаснали звезди —
в пустинята на вечна вечер.

А пролетта усмихва се като дете,
земята тръпне сред въздишки
и слънцето за сватбен накит пак плете
копринно-меките си нишки.

Цигулки тайнствени и тих далечен звън
за обич, за живот пак мамят,
а той седи студен и в своя ранен сън
прелиства морната си памят.

И вижда сенките на сивите беди,
на дните горестни и трудни
и бледи лампи, трепкащи като звезди
сред черния и влажен рудник.

И вижда той: извил разискрени ръце,
възбликва в миг пожар подземен.
Пламти, лети... и лъхва в бледото лице
целувката на огнен демон.

...И ето в мрак на камъка седи той: все така
унесен в сивите печали
и все тъй бавно, кротко, с ласкава ръка
приклекналото куче гали.

А пролетта усмихва се като дете,
земята тръпне сред въздишки
и слънцето за сватбен накит пак плете
копринно-меките си нишки.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания