Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Мечти

Вървим полека ние, бродягите печални:
аз – бледний Санчо Панса, той – гладний Дон Кихот,
решавайки задружно из улиците кални
въпроси твърде важни из днешния живот.

Вървим полека ние, де носят ни краката,
под химна на стомаха, унесени в мечти,
и Дон Кихот разправя, разрошил си косата,
за подвизи и мъки, за своите беди.

За множествата шумни пред столичните хали,
за сънища чаровни (месо бил сънувал!),
за четвърт кило хлебец, а някога как яли
кокошки, тлъсти гъски и пити кашкавал.

Разправя той горещо, въздишаме двамина
и планове велики кроим ний и вървим.
„Ех, зимата проклета, кажи-речи го, мина,
ала стомаха, друже... Туй как ще наредим?”

На мир не ни оставя загадката стомашна,
каквото да започнем, все стигнем тоз въпрос.
И мислиме двамина: на тази мъка страшна
да иска, може лесно да тури край Христос.

Да слезне на земята... па може и отгоре,
и столичните псета, тез глутници безброй,
с една-две думи само – на агнета да стори,
о, как добре ще бъде. Но сал да иска Той!

Вървим полека ние, бродягите печални,
аз – бледний Санчо Панса, той – гладний Дон Кихот,
решавайки задружно из улиците кални
въпроси твърде важни из днешния живот.

Загледани далече, въздишаме дълбоко
при спомените тежки за миналите дни,
но мерне ли се нейде момиче светлооко,
и аз и той се сепнем... Ех, знайте, младини!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания