Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Поема за руското дете

Далеч сред степите безбрежни
в порутен дом лежи дете;
навън виелицата снежна
безкраен бял саван плете.

А редом с болното детенце
простенва ссухрена жена
и взира се с печален поглед
през ледената тъмнина.

— Спи, късно е — му тя нашепва, —
навън се спуска черен мрак.
— Ах, винаги е късно зиме —
отвръща то и стене пак.

А тя му приказки разправя,
поглаждайки го със ръка,
за вещицата баба Яга
с дворец от кокоши крака,

за феята с коси зелени —
далеч там в мътните блата,
как с жабите ведно живее
и чудни песни пее тя...

И слуша бледото момиче
с разтворени от страх очи,
а вънка вихъра разбунен
напява гневно и бучи.

И сякаш някой черен призрак
се носи шеметно в нощта
и удря с вледенени пръсти
по заснежената врата.

А майката се моли тихо,
иконите зове без глас —
стои Исус там скръбнобледен,
с венец от злато и елмаз.

И шепне тя: „Исусе, чуй ме!
Детенцето ми ти спаси!
На таз земя сме всички братя,
а гладна смърт над нас виси.

Спаси ти мойта Василиса,
от глад спаси ти всинца нас!...
Нима за своите малки братя
не ще си спомни благий Спас?”...

Но Василиса с немощ стене,
безкръвните уста шептят:
ах, в тази вечер мразовита
тя моли хляб за стотни път.

Печално майката поглежда.
„Ще дойде хляб, дете, потрай!...
Та може ли добрите хора
тъй да забравят наший край!

От Лондон, от Париж, отвсъде
за нас припомнят си с тъга,
доволно ядене те имат,
не ни забравят те сега!”...

Но хубавата Василиса
безмилостната смърт срази,
на бузите й бледожълти
помръзват горестни сълзи.

И все тъй черна се простира
нощта над снежните поля
и зимата зловеща песен
напява с хиляди гърла.

О, зимо на бездънний изток,
о, зимо на Тобол и Дон,
безумстват твоите вихрушки
над малкия прихлупен дом.

О, зимо на Тобол и Волга,
на Днепър в синкав лед скован,
ще ли ти стигнат снеговете
на толкоз деца за саван?...

...Далеч сред степите безбрежни
в порутен дом лежи дете,
навън виелицата снежна
безкраен бял саван плете.

П о Ж о р ж Ш е н е в и е

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания