Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Десетте заповеди

На хазайката ми

В дванайсет заповеди Саваот
разделил светлата си мисъл
и върху мрамор я написал
за назиданье на еврейския народ.

Преброил ги и горко възразил Мойсей:
„Жесток си, триж жесток Йехова!
Народът ми във таз окова
сред ново робство пак ще заживей.

Махни, Творецо, две поне от тях,
нима не виждаш, че са много!
Защо ни съдиш толкоз строго
без повод всякакъв, без ничий грях?

Дванадесет, дванадесет са те!
А що е силата човешка?
Последната е даже грешка,
абсурд, велик абсурд във нея се чете!”

Прострял се ничком пак Мойсей, а пък
Йехова, като поразмисли,
дванадесетата отчислил,
а тя била: „Не влизай нивга в пазарлък!”

Но недоволен бил Мойсей и викнал пак:
„А единадесетата, а нея?”
Погледнал Саваот Мойсея,
процедил „не” и тропнал нервно с крак.

Разтичал се Мойсей насам-натам,
натрупал съчки и след малко
с бензиновата си запалка
запалил огън, бликнал буен плам.

След туй побарал се тук-там и хоп
две чисти бели гълъбици,
две целомъдрени девици
измъкнал от широкия си джоб.

Опекъл ги надве-натри за миг
и в жертва ги принесъл богу,
бог не поглеждал вече строго,
просветнал малко нещо неговия лик.

Мойсей посочил единадесетия ред,
навел се Саваот тогава,
изтрил и него със ръкава,
а той гласял: „Не давайте рушвет.”

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания