Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Робът

Роден в урагани, целунат от мълния,
сред мрака той вдигна в почуда глава —
душата му огнена болка изпълни я,
ръцете му хладна верига скова...

Безброй векове са над него преминали,
море от беди и тъги го люля,
преброди пустини и пропасти зинали,
обагри с кръвта си безплодни поля.

В Египет по жълтите огнени пясъци
реди канари — пирамиди гради;
в арените римски, сред дивите крясъци,
той грохва с пронизани смъртно гърди.

Над черните угари, сред мрака на мините
с безропотна мъка земята дълбай;
отровен от черния дим на комините,
кове той метала, мълчи и страдай...

Но ден подир ден и в очи опечалени
проблясва заплаха, ненавист гори;
искра след искра и пожарища алени
избликват в смълчаните тъмни гори.

Възкръсват в душата надежди погребани,
ръката се свива в закана за мъст;
и ето: наравно с планинските гребени
изправя днес роба грамадний си ръст.

Посрещнат там — злобно, тук — с привети ласкави,
върви той и в погледа му е разлян
и нежния трепет на цъфнали праскови,
и смъртния гръм на разбунен вулкан.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания