Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Минало

Замислена вечер над златни поля
разстилаше тиха тъга
и в свежия въздух, високо над нас
простряна бе цветна дъга.

Погалена сякаш от свята ръка,
потрепваше росната ръж
и волни талази един подир друг
летяха нашир и надлъж.

На огнени ленти от двете страни
на насипа бликнал бе мак;
сред него, опити от скръб и любов,
ний чакахме дългия влак.

От синята бездна на твойте очи
се ронеха скръбни слова
и тихо, но властно прокобваха те:
„Едва ли пак нявга, едва!”

Зад сивия облак на утрешний ден
неведом бе нашият път;
умът не прозираше — тръне ли там
или теменуги трептят.

Житейските наши пътеки тогаз
едва се допряха и пак
издебна ни мълком раздялата зла
и стисна ни нейният мрак...

Сега е пак привечер. Запад е в кръв
и в блясъци златни облен
и призракът бледен на минали дни
витае безшумно край мен.

Над празната чаша седя мълчалив,
обронил пламтяща глава,
а всичко наоколо тихо шепти:
„Едва ли пак нявга, едва!”

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания