Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Слепият
Синодални копнежи
Работникът
Христу Ботйову
Критици в ливреи
Кихавица
Съветска Русия
Ехо
Черешка
Рицари след бой
Юноша
Руския Прометей
Изповедта на Йордан Бадев
Зимни вечери
Робът
На гости у дявола
Жълтата гостенка
Pro Patria
Каменарче
Чиновник
Тълпите
Мечти
Гергьовденско агне
Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка...)
Погребение
„Смело, товарищи!”
Цензурата (Изпълнена с симпатия...)
Поклонение пред вола
Минало
Гарвани
Соня
Роза Люксембург
Великден
Копнеж
Листопадна вечер
Виенските деца
Рождество Христово през 1923 зима
Мосулски петрол в Лозана
Зима
Среднощни сенки
В ресторанта
Това е улицата...
Разбойниците
Стара приказка
Картинка
Бохем
Горчиво кафе
Русия (1917-1922)
Моряци
Барутно време
Десетте заповеди
Amor omnia
Христо Ботйов
Безсмислието на прогреса
Вечер (Цигулката шепне и стене уморено...)
Херолди на новия ден!
Най-здравото великденско яйце
Вечерно ехо
Вълкът
Поема за руското дете
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения
Автор:
Смирненски, Христо

Вече (Все по-дълги сенки протягат студените здания...)

Все по-дълги сенки протягат студените здания
и тихо над шумния град
пилей теменужната привечер свойте дихания,
окъпана в лек аромат.

В прозорчето слънчева лентичка разбива се
на розовоянтарен прах,
часовника шепне и глухо, приспивно разлива се
звукът на отмерен размах.

А в влажната стая, де черната смърт е надвесена
над стария дървен креват,
угасва, печален и блед като привечер есенна,
безпомощен юноша млад.

Безкръвни, прозрачни ръце безнадеждно са спуснати
към голия каменен под;
печално, студено и болно потрепват по устните
последни искрици живот.

И смътно блуждаят, от горестна влага премрежени,
замислени морни очи.
И в тихата бездна преплитат се чувства разнежени
и укорен шепот звучи.

„...Защо? За какво? Аз съм млад и блести неизмината
пътеката светла пред мен...
Защо? За какво днес безмилостно всичко е сринато
и поривът млад е сломен?

Жадувах и аз на живота вълшебната музика,
цветята на земния сън,
а още в зори ми вериги зловещи нахлузиха
и чух погребалния звън!

Години се борих, трудих и живях под угрозата
на смътния утрешен ден
и ето днес жълтата скитница - Туберколозата,
празнува победа над мен!

Вседневно чрез смъртния напън на своите мишници
блага за тирани творих,
с кръвта си откърмих тълпи от глупци и от хищници,
а сам аз отровата пих.

Защо? За какво? За кого сред тъги и мизерия
люля ме зловеща вълна
и днеска ридая през скръбното си предвечерие:
„О, въздух! Простор! Светлина!”

..........................................................................

Той бавно отпуска очи и въздишки отмерени
вълнуват узмъчена гръд,
за миг в одеялото вехто ръце разтреперани
са впиват и смъртно гърчат.

Задъхан пристава. В очите му болка е смръзнала
и ужас, и яростна стръв.
Въздишка последна и ето по устните плъзнала
рубинена ивица кръв...

А все тъй бездушен, опит от вечерни дихания,
издига се блудния град;
все по-дълги сенки протягат студените здания
и носи се лек аромат.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания