Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Избрани повести и разкази
Просяк
Ванка
Володя Големия и Володя Малкия
Злосторник
Цигулката на Ротшилд
Володя
Шега
Винт
Унтерофицер Пришибеев
Ловец
Студент
Тревога
Маската
Страх
Мъка
Беда
Налим
Прекалил го
Годеница
Дамата с кученцето
Йонич
Селяци
Къщата с мансарда
Три години
Лекомислената
Ана на шията
Кащанка
Учителят по литература
Кибритената клечка
СТАЯ № 6
Дуел
Скучна история
Степ
Врагове
Душичка
Щастие
Човекът в калъф
Хамелеон
Смъртта на чиновника
Щерка на Албион
Конска фамилия
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Повести
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Избрани повести и разкази
Автор:
Чехов, Антон Павлович

Щерка на Албион

Пред къщата на помешчика Грябов спря разкошна каляска с каучукови шини, дебел кочияш и кадифена седалка. От каляската изскочи предводителят на дворяните от уезда1 .Фьодор Андреич Отцов. В пруста го посрещна сънлив лакей.
– Господарите тук ли са? – попита предводителят.
– Съвсем не. Госпожата замина с децата на гости, а господарят с мадмоазел гувернантката отиде за риба. Още от сутринта.
Отцов постоя, поразмисли и тръгна към реката да търси Грябов. Намери го на две версти от къщи, щом наближи реката. Отцов погледна от стръмния бряг на долу и като видя Грябов, избухна в смях... Грябов, едър, тлъст човек с много голяма глава, седеше на пясъка, подвил по турски крака под себе си, и ловеше риба. Шапката му бе килната на тила, връзката – извъртяна встрани. До него стоеше висока тънка англичанка с изпъкнали рачешки очи и голям птичи нос, който приличаше по-скоро на кука, отколкото на нос. Беше облечена с бяла муселинова рокля, през която ясно прозираха мършавите є жълтеникави рамене. На златния є колан висеше златно часовниче. Тя също държеше въдица. Около тях цареше гробна тишина. И двамата стояха, без да помръднат, като реката, където се виждаха плувките им.
– Искаш, ама няма! – засмя се Отцов. – Здравей, Иван Кузмич!
– А... ти ли си? – попита Грябов, без да вдигне очи от водата. – Пристигна ли?
– Както виждаш... А ти още продължаваш с твоите глупости. Не се ли отказа?
– Дяволска работа... Цял ден ловя, от сутринта... Днес нещо не върви. Нищо не съм уловил ни аз, ни тая кикимора. Седим, седим, поне да имаше за какво! Просто да пукнеш.
– Ами зарежи тая работа! Хайде да вървим да пием водка!
– Почакай... Може пък да хванем нещо. Привечер рибата кълве повече... Седя тук, братко, още от сутринта! Такава скука е, че не мога да ти я опиша. Дяволът ме е пристрастил към това нещо! Знам, че е празна работа, ама седя! Седя като някакъв подлец, като каторжник и гледам водата, същински глупак! Трябва да вървя на сенокос, а аз ловя риба. Вчера в Хапонево имаше църковна служба и аз не отидох, а останах да клеча тук с ей тая скумрия... с тая вещица...
– Ама... ти да не си полудял? – попита Отцов и сконфузено хвърли поглед към англичанката. – Да ругаеш пред дама... пък и нея самата...
– Да върви по дяволите! Все едно, тя не разбира бъкел руски. Хвали я, ругай я – все тая! Та виж носа й! Само от него можеш да припаднеш! Седим по цели дни двамата, поне една дума да кажеше! Стои като плашило и пули зъркели към водата.
Англичанката се прозя, смени червейчето и заметна въдицата.
– Чудя є се, братко, на акъла! – продължаваше Грябов. – Десет години живее в Русия глупачката, поне една руска дума да беше научила!... Някое наше аристократче като иде там, и тоз час се научава да плещи по тяхному, а те... дявол ги знае! Ти виж носа й! Носа є виж!
– Е, стига де... Неудобно е... Какво си се заял с жената?
– Тя не е жена, а мома... За годеници сигур мечтае, дяволската кукла. И на някаква гнилоч лъха от нея... Намразих я, братко! Не мога да я гледам равнодушно! Като опули срещу мен зъркелите си, веднага ми призлява, сякаш съм ударил лакътя си в перилото. И тя обича риболова. Виж я: хвърля въдицата, сякаш свещенодейства! Гледа на всичко с презрение... Стои, никаквицата, и разбира, че е човек, значи цар на природата. А знаеш ли как се казва? Уилка Чарлзовна Тфайс! Пфу... Човек не може да го издума!
Дочула името си, англичанката бавно възви нос към Грябов и го изгледа с презрителен поглед. От Грябов тя вдигна очи към Отцов и обля и него с презрение. И всичко това – безмълвно, важно, без да бърза.
– Видя ли? – попита Грябов през смях. – Пада ви се, значи! Ама че кикимора! Само заради децата държа тоя тритон. Ако не бяха те, нямаше да я допусна на десет версти от имението си... Носът є е като на ястреб... А талията? Тая кукла ми прилича на дълъг пирон. Човек направо да я вземе и да я забие в земята. Чакай... Струва ми се, че кълве...
Грябов скочи и дръпна пръта. Кордата се изопна... Грябов дръпна още веднъж и не можа да измъкне въдицата.
– Закачила се е! – рече и се намръщи. – За камък, изглежда... Дявол да го вземе...
Върху лицето му се изписа състрадание. Като въздишаше, неспокойно се движеше и мърмореше проклятия, той започна да тегли кордата. Но това не даде никакъв резултат. Грябов побледня.
– Много жалко! Трябва да влизам във водата.
– Зарежи тая работа!
– Не бива... Тъкмо привечер започва да кълве... Бре, че я свършихме, прости ми, Господи! Ще трябва да вляза във водата. Налага се! Да знаеш как не ми се ще да се разсъбличам! Трябва да натирим англичанката... Неудобно е да се разсъбличам пред нея... Дама е все пак!
Грябов свали шапката и вратовръзката си.
– Мис... ааа... – извърна се той към англичанката. – Мис Тфайс! Же ву при2 ... Е, как да є кажа? Как да ти кажа, че да ме разбереш? Слушайте... нататък! Дръпнете се нататък! Чуваш ли?
Мис Тфайс обля Грябов с презрение и издаде носов звук.
– Какво? Не разбирате? Махай се от тук, на тебе казвам! Трябва да се съблека, кукло дяволска! Нататък върви! Нататък!
Грябов дръпна мис за ръкава, посочи є храстите и приклекна: иди, значи, зад храстите и се скрий там... Като мърдаше енергично веждите си, англичанката изстреля една дълга английска фраза. Двамата помешчици прихнаха.
– За пръв път през живота си чувам гласа й... Ама че гласец! Не разбира! Е, какво да я правя?
– Остави, ти казвам! Да идем да пийнем водка!
– Не бива, сега риболовът трябва да потръгне... Свечерява се... Е, как ще заповядаш да постъпя? Ама че работа! Ще трябва да се събличам пред нея...
Грябов свали редингота и жилетката и седна на пясъка да събуе ботушите си
– Слушай, Иван Кузмич – каза предводителят, като се кискаше в шепата си. – Това, драги, е вече гавра, издевателство.
– Кой є е крив, че не разбира. Това да им е за урок на чужденците!
Грябов свали ботушите, панталоните, смъкна бельото си и се озова в адамов костюм. Отцов се улови за корема. Беше почервенял от смях и срам. Англичанката замърда вежди и запремига... Върху жълтеникавото є лице пробяга надменна презрителна усмивка.
– Трябва да посвикна със студената вода – рече Грябов, като се тупаше по бедрата. – Кажи, моля ти се, Фьодор Андреич, защо всяко лято по гърдите ми се появяват обриви?
– Влизай по-скоро във водата или се прикрий с нещо! Говедо!
– Поне да се беше засрамила, подлата! – каза Грябов, докато нагазваше във водата и се кръстеше. – Брр... студена вода... Виж я как си мърда веждите! Не се отдръпва... Стои над тълпата! Хе-хе-хе... Дори за хора не ни смята!
Нагазил във водата до колене и изпънат в целия си огромен ръст, той намигна с едното око и рече:
– Това, братко, да не є е Англия!
Мис Тфайс хладнокръвно смени червейчето, прозя се и заметна въдицата. Отцов се извърна. Грябов откачи куката, потопи се и излезе от водата със сумтене. След две минути вече седеше на пясъка и отново хвърляше въдицата.

1883

1 Териториално-административна единица в царска Русия.
2 Моля ви... (фр.).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания