Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Избрани повести и разкази
Просяк
Ванка
Володя Големия и Володя Малкия
Злосторник
Цигулката на Ротшилд
Володя
Шега
Винт
Унтерофицер Пришибеев
Ловец
Студент
Тревога
Маската
Страх
Мъка
Беда
Налим
Прекалил го
Годеница
Дамата с кученцето
Йонич
Селяци
Къщата с мансарда
Три години
Лекомислената
Ана на шията
Кащанка
Учителят по литература
Кибритената клечка
СТАЯ № 6
Дуел
Скучна история
Степ
Врагове
Душичка
Щастие
Човекът в калъф
Хамелеон
Смъртта на чиновника
Щерка на Албион
Конска фамилия
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Повести
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Избрани повести и разкази
Автор:
Чехов, Антон Павлович

Конска фамилия

Генерал-майора в оставка Булдеев го заболяха зъби. Той жабуреше устата си с водка, коняк, слагаше на болния зъб тютюн, опиум, терпентин, газ, мажеше бузата си с йод, в ушите му имаше намокрен в спирт памук, но всичко това или не помагаше, или предизвикваше гадене. Дойде докторът. Той почовърка зъба, предписа хинин, но и това не помогна. На предложението да извадят болния зъб генералът отказа. Всички вкъщи – жената, децата, прислугата, дори помощник-готвачът Петка – предлагаха всеки свое средство. Между това дойде при него и управителят на имението му, Иван Евсеич, и го посъветва да се полекува с баене.
– Тук, в нашата околия, ваше превъзходителство – каза той, – преди десетина години служеше акцизният1 Яков Василич. Баеше за зъби – чудесна работа. Случваше се, обърне се към прозореца, пошепне, плюне – и като че ли не е било. Такава сила му е дадена...
– Къде е той сега?
– След като го уволниха от акцизното, живее при тъща си в Саратов. Сега само от зъби се прехранва. Ако някой го заболи зъб, отиват при него и помага... Тамошните, саратовчани, в дома си лекува, а тия от другите градове, тях по телеграфа. Изпратете му, ваше превъзходителство, телеграма, че тъй и тъй стои работата... раба божия Алексея го болят зъбите, моля да ги излекувате. А парите за лечение по пощата изпратете.
– Глупости! Шарлатанство!
– Опитайте, ваше превъзходителство. Много обича водката, не живее с жена си, а с една немкиня, псува като хамалин, но, може да се каже, е вълшебник!
– Изпрати, Альоша! – замоли и генералшата. – Ти не вярваш на баене, ама аз на себе си съм го изпитала. Макар и да не вярваш, но защо да не изпратиш? Няма да ти се откъснат ръцете от това.
– Е, добре – съгласи се Булдеев. – От туй чудо не само на акцизния, ами и на дявола телеграма ще пратиш... Ох! Сили нямам вече! А къде живее твоят акцизен? Как да му пиша?
Генералът седна на масата и взе перото в ръка.
– В Саратов всяко куче го знае – каза управителят. – Моля, пишете, ваше превъзходителство, в град Саратов значи... До негово благородие господин Яков Василич... Василич...
– Е?
– Василич... Яков Василич... а по фамилия... А фамилията ето че забравих!... Василич... Дявол да го вземе… Как му беше фамилията? Одеве, като идвах насам, помнех я... Позволете, моля...
Иван Евсеич вдигна очи към тавана и замърда устни. Булдеев и генералшата чакаха нетърпеливо.
– Е, какво? По-скоро мисли!
– Ей сега... Василич... Яков Василич... Забравих! Такава една проста фамилия, като че ли беше конска... Кобилин? Не, не Кобилин. Почакайте... Жеребцов май беше? Не, не и Жеребцов. Помня, че беше конска фамилия, ама каква – изхвръкнало ми е от главата...
– Жеребятников?
– Не, не. Почакайте... Кобилицин... Кобилятников... Кобелев...
– Това вече е кучешка, а не конска. Жеребчиков?
– Не, не и Жеребчиков... Конин... Конев... Жеребкин... Не е, не е!
– Но тогава как ще му пиша? Помисли!
– Ей сега. Конкин... Кобилкин... Впрегатков...
– Впрегатников? – запита генералшата.
– Не, не. Хамуткин... Не, не е така! Забравил съм го!
– Тогава защо, дявол да го вземе, се тикаш да даваш съвети, като си забравил? – разсърди се генералът. – Хайде, махай се от тук!
Иван Евсеич бавно излезе, а генералът се хвана за бузата и заходи из стаите.
– Ох, Божичко! – ридаеше той. – Ох, майчице! Ох, черно ми е пред очите!
Управителят влезе в градината и като вдигна очи към небето, започна да си припомня фамилията на акцизния:
– Жеребчиков... Жеребковски... Жеребенко... Не, не е тъй! Конярски, Коняревич... Жеребкович... Кобилянски...
След малко го извикаха при господарите.
– Спомни ли си? – запита генералът.
– Съвсем не, ваше превъзходителство.
– Може би Конявски? Кончинков? Не?
И всички вкъщи в надпревара започнаха да измислят фамилии. Преровиха всички възрасти, полове и конски породи, спомниха си за гривата, копитата, хамутите... В къщата, в градината, в стаята за прислугата и в кухнята хората ходеха от ъгъл в ъгъл и като се почесваха по челото, търсеха фамилията...
Час по час викаха управителя вкъщи.
– Табунов? – запитваха го. – Копитин? Жеребовски?
– Съвсем не – отговаряше Иван Евсеич и вдигнал нагоре очи, продължаваше да мисли гласно: – Коненко, Конченко... Жребеев, Кобилев...
– Татко! – викаха от детската стая. – Тройкин! Юздечкин!
Развълнува се цялото имение. Нетърпеливият измъчен генерал обеща пет рубли на този, който улучи истинската фамилия, и подир Иван Евсеич започнаха да ходят на тълпи...
– Дорестов? – казваха му. – Рисисти? Коницки?
Но мръкна, а фамилията все още не беше намерена. Легнаха си да спят, без да изпратят телеграма.
Генералът цяла нощ не спа, ходеше от ъгъл до ъгъл и охкаше... Към три часа сутринта той излезе от къщи и почука на прозореца на управителя.
– Не е ли Меринов? – запита той с плачлив глас.
– Не, не е Меринов, ваше превъзходителство – отговори Иван Евсеич и виновно въздъхна.
– Но може би фамилията не е конска, а някаква друга?
– Честна дума, ваше превъзходителство, конска... Даже много добре си спомням това.
– Какъв си ти безпаметен, приятелю... Сега за мен тази фамилия е по-скъпа, така да се каже, от всичко на света. Измъчих се!
На сутринта генералът отново изпрати за доктора.
– Да го извади! – реши той. – Нямам повече сили да търпя...
Дойде докторът и извади болния зъб. Болката тозчас утихна и генералът се успокои. Като свърши работата си и получи каквото му се полага за труда, докторът седна в бричката си и тръгна за дома. Вън от портата, на полето, той срещна Иван Евсеич... Управителят стоеше край пътя и като гледаше съсредоточено пред краката си, мислеше за нещо. Ако се съди по бръчките, които браздяха челото му, и по изражението на очите, мислите му бяха напрегнати, мъчителни...
– Кулестов... Презседларов... – бърбореше той. – Презхамутков... Коневски...
– Иван Евсеич! – обърна се към него докторът. – Не мога ли, приятелю, да купя от вас стотина-двеста пуда овес? Аз от нашите селяни купувам овес, но е много лош...
Иван Евсеич тъпо погледна доктора, усмихна се някак диво и без да каже ни дума в отговор, плесна с ръце и побягна към имението с такава бързина, сякаш го гонеше бясно куче.
– Сетих се, ваше превъзходителство! – завика радостно той с нечовешки глас, втурвайки се в кабинета на генерала. – Сетих се, Господ здраве да дава на доктора! Овесов! Овесов е фамилията на акцизния! Овесов, ваше превъзходителство! Пращайте телеграма до Овесов!
– На! – каза генералът с презрение и поднесе към лицето му двата си юмрука с проврени между тях палци. – Не ми трябва вече твоята конска фамилия! На!

1885

1 Чиновник, който събира косвените данъци върху стоките от първа употреба – сол, захар, кибрит, спиртни напитки и др.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания