Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Избрани повести и разкази
Просяк
Ванка
Володя Големия и Володя Малкия
Злосторник
Цигулката на Ротшилд
Володя
Шега
Винт
Унтерофицер Пришибеев
Ловец
Студент
Тревога
Маската
Страх
Мъка
Беда
Налим
Прекалил го
Годеница
Дамата с кученцето
Йонич
Селяци
Къщата с мансарда
Три години
Лекомислената
Ана на шията
Кащанка
Учителят по литература
Кибритената клечка
СТАЯ № 6
Дуел
Скучна история
Степ
Врагове
Душичка
Щастие
Човекът в калъф
Хамелеон
Смъртта на чиновника
Щерка на Албион
Конска фамилия
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Повести
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Избрани повести и разкази
Автор:
Чехов, Антон Павлович

Винт

Една неприятна есенна нощ Андрей Степанович Пересолин се връщаше от театър. Той седеше в каляската и мислеше за ползата, която би имало от театрите, ако в тях се даваха пиеси с нравствено съдържание. Когато минаваше покрай управлението, престана да мисли за ползата и загледа прозорците на сградата, в която, да се изразим с езика на поетите и капитаните на кораби, държеше кормилото. Двата прозореца на стаята за дежурни бяха ярко осветени.
“Нима досега се мотаят с отчета? – помисли си Пересолин. – Четирима глупаци са там и досега още да не свършат! Не е чудно хората да кажат, че и нощем не им давам мира. Ще ида да ги подканя...”
– Спри, Гурий!
Той слезе от каляската и тръгна към управлението. Главният вход бе заключен, но задният, който имаше само едно повредено резе, зееше широко отворен. Пересолин се възползва от това и след около минута стоеше вече пред вратата на стаята за дежурни. Вратата беше открехната и като погледна през нея, той видя нещо необикновено. Около масата, затрупана с големи счетоводни листове, под светлината на две лампи седяха четирима чиновници и играеха на карти. Съсредоточени, неподвижни, със зеленикави от абажурите лица, те приличаха на приказни гномове или, не дай Боже, на фалшификатори на пари... Още по-голяма тайнственост им придаваше тяхната игра. Ако се съдеше по действията им и по картоиграческите термини, които от време на време изричаха високо, това бе винт; а ако се съдеше по всичко, което чу Пересолин, тази игра не можеше да се нарече нито винт, нито изобщо игра на карти. Това беше нещо нечувано, странно и тайнствено... В чиновниците Пересолин позна Серафим Звиздулин, Степан Кулакевич, Еремей Недоехов и Иван Писулин.
– Как излизаш бе, дърт дяволе – ядоса се Звиздулин и впи яростен поглед в своя партньор vis-а-vis1. – Така ли се излиза? Тъкмо имах Дорофеев и още един, Шепельов и жена му и Стьопка Ерлаков, а ти хвърляш Кофейкин. И сега останахме без две! Тъпчо, трябваше да хвърлиш Поганкин!
– Е, и какво щеше да стане тогава? – наежи се партньорът му. – Щях да изляза с Поганкин, а Иван Андреич има Пересолин.
“Моето име нещо намесиха... – сви рамене Пересолин. – Не разбирам!”
Писулин раздаде отново и чиновниците продължиха:
– Държавна банка...
– Две – данъчно управление...
– Без коз...
– Играеш без коз? Хм!... Губернско управление – две... Като ще се мре, да се мре, дявол да го вземе! Миналия път с народната просвета останах без една, сега с губернското управление ще се накисна. Поврага!
– Малък шлем на народната просвета!
– Не разбирам! – прошепна Пересолин.
– Излизам със статски... Хвърляй, Ваня, някой титулярен или губернски.
– За какво ни е титулярен? Ние и с Пересолин ще бием...
– А пък ние на твоя Пересолин един в зъбите... в зъбите... Ние имаме Рибников. Ще останете без три! Давайте Пересолевица! Няма какво да я криете под маншета, хубостницата!
“Жена ми подкачиха... – рече си Пересолин. – Не разбирам.”
И като не искаше да остава повече в недоумение, разтвори вратата и влезе в стаята. Да беше се показал пред чиновниците самият дявол с рога и с опашка, не би ги слисал и уплашил така, както ги уплаши и слиса техният началник. Да бе се явил пред тях починалият миналата година екзекутор, да бе им заговорил с гробовен глас: “Следвайте ме, сатани, в място, отредено за мошениците”, и да ги бе лъхнал с мъртвешки хлад, нямаше да пребледнеят така, както пребледняха, когато видяха Пересолин. На Недоехов от уплаха дори му потече кръв от носа, а на Кулакевич дясното му ухо защрака и вратовръзката му сама се развърза. Чиновниците хвърлиха картите, бавно станаха, спогледаха се и устремиха очи към земята. Една минута в стаята цареше тишина...
– Добре преписвате отчета! – започна Пересолин. – Сега разбирам защо толкова обичате да се занимавате с него... Какво правехте сега?...
– Ние само за малко, ваше-ство... – пошепна Звиздулин. – Снимки разглеждахме... Почивахме си...
Пересолин се приближи до масата и бавно вдигна рамене. На масата имаше не карти, а снимки обикновен формат, отлепени от картона и залепени върху карти за игра. Снимките бяха много. Като ги разглеждаше, Пересолин видя себе си, жена си, много свои подчинени, познати...
– Каква глупост!... Та как играете така?
– Това не сме го измислили ние, ваше-ство... Пази Боже... От други го научихме...
– Я обясни, Звиздулин! Как играехте? Аз всичко видях и чух, като ме бихте с Рибников... Хайде де, какво се двоумиш? Няма да те изям! Разправяй!
Звиздулин продължаваше да се стеснява и страхува. Най-после, когато Пересолин взе да се ядосва, да пухти и да се зачервява от нетърпение, той се подчини. Събра снимките, размеси ги, нареди ги на масата и почна да обяснява.
– Всяка снимка, ваше-ство, както и всяка карта, си има своя същност... значение. Както в тестето, така и тук има петдесет и две карти и четири цвята... Чиновниците от данъчното са купи, от губернското управление – спатии, служителите от ведомството на народната просвета – кари, а пики ще бъде клонът на държавната банка. Тъй... Действителните статски съветници при нас са аса, статските съветници – попове, съпругите на лицата от четвърти и пети клас – дами, колежките съветници2 – валета, надворните съветници – десетки и така нататък. Аз например – ето моята снимка – съм тройка, понеже като губернски секретар3...
– Виж ти... Аз значи съм асо?
– Спатия, ако позволите, а нейно превъзходителство е дама...
– Хм!... Оригинално... Я да изиграем една партия! Да видя...
Пересолин съблече палтото си и с недоверчива усмивка седна на масата. Чиновниците също седнаха по негова заповед и играта започна...
Прислужникът Назар, който дойде в седем часа сутринта да измете стаята, остана смаян. Картината, която видя, когато влезе с четката, бе така поразителна, че той я помни дори и тогава, когато пиян лежи в несвяст. Пересолин, блед, сънлив и разчорлен, стоеше пред Недоехов, държеше го за копчето и му говореше:
– Ама разбери, че не можеше да хвърлиш Шепельов, като знаеш, че имам себе си и още трима. Звиздулин има Рибников и жена му, трима гимназиални учители и моята жена, Кулакевич – банкови служители и трима дребни от губернското управление. Трябваше да хвърлиш Кришкин! Не гледай, че излизат с данъчното! Те са хитри!
– Аз, ваше-ство, хвърлих титулярния, защото мислех, че имат действителен.
– Ех, приятелю, ами че така не бива да се мисли! Това не е игра! Така играят само тъпите. Разсъждавай!... Когато Кулакевич сложи придворния от губернското управление, ти трябваше да хвърлиш Иван Иванович Гренландски, понеже знаеше, че той държи Наталия Димитриевна, себе си и Егор Егорич... Ти провали всичко! Сега ще ти докажа. Седнете, господа, ще изиграем още една партия!
И като отпратиха смаяния Назар, чиновниците седнаха и продължиха играта.

1884

1 Насреща (фр.).
2 Висши чиновници в правителствено учреждение в дореволюционна Русия.
3 Секретар на губерния – най-голямата териториално-административна единица в царска Русия.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания