Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Мария

(Жената на Тиха и Ивайла)

Позорна памет оставила зад себе си Мария.
                                                              Иречек

                      I

Раздори, злини, сътресенья
раздрусват безглавото царство.
На славний престол на Асеня
седи въплотено коварство.
Роптае народ и болярство.

Мария, омразна царица,
във козни злодейски изкусна,
царува в смутена столица,
царува гъркинята гнусна,
в порфира завита вълчица.

– Власт, власт искам ази!... – тя вика
в ответ на мълвата роптяща,
боляри в тъмницата тика,
войводи под брадвата праща –
тревога, смутня е велика.

– Царица съм ваша, робове,
царица ще пак да остана! –
Свирепствува, беси и трови,
след всяка Марийна закана
изникнуват нови гробове.

– Мразете ме! В вашта омраза
ужасна мощ черпя, ужасна;
в борбата със вас, враговете,
открити и тайни, аз расна.
Как мразя ви, варвари клети.

                      II

Народът ръмжи и проклина,
но лек за тегла не намира.
Ей пета е вече година,
цар има, а цар не съзира:
зла болест е цар Константина

на одър безсилен сковала.
Навън са писнaли полета.
Татарските орди, зла хала,
разнасят пустош и развала
с пожари, грабежи, кланета.

Единът Ивайло ги сряща
татарите диви, свирепи,
за ужас със ужас им плаща,
отблъсва ги, бие и трепи,
сам бог го народу спас праща.

Расте му под стяга победни
юнашката шумна дружина,
той иде към Търнов да седне
на трона на цар Константина:
и в първий бой царят загина.

Ивайло града наближава.
Мария трепери. Шум, врява:
народа ликува. – О, горко на тебе,
гъркиньо! – Внезапно предава
тя Търново, трона и себе!

Мария в праха! В плен! В окови!
Не, пак си царица остава!
Тя вчера мъжа си зарови,
с Ивайла се днеска венчава.
Звездата u по-силно изгрява.

– Аз пак съм ти властна царица,
народе неверни, що мразя,
ти в дрипи, аз пак в багреница,
газих те и пак ще те газя! –
извика венчана кръвница.

                      III

Но нови настаха преврати,
разтресоха трон и държава.
Мария напуща палати,
през тъмни гори се спасява,
покрита със черна си слава.

Уплашени пилците църкат,
хиена наблизо кат сящат,
разгракали враните фъркат,
невести я с клетви изпращат,
овчари u камъне фъргат.

Януари 1906

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания