Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Бягството на Ивана-Асеня III

Иван-Асен III не считал себе си безопасен
в Търново и тайно побягнал в Цариград, като
изпразнил предварително съкровището.
                                                                 Иречек

Българският народ е наклонен винаги за
вероломство, тъй щото по-лесно можем да се
поверим на духането на вятъра, нежели на
неговата благоразположеност.
                                                         Пахимер

Императора няколко деня не приемаше
Ивана и силно се гневеше за това бягство, като
приписваше тая постъпка на страхливост и
малодушие.
                                                           Пахимер

                       I

Ликува пак низко коварство:
Ивайло, издаден, бегa.
Над тръпното българско царство
царува днес гръцки слуга;

царува натурник безвестен
под гръцка опека, заслон,
безволен глупец е наместен
въз сяйний Асеневски трон –

потомък и изрод, забравен
от царския български род,
престол от герои прославен
скверни го духовен урод.

ликуват боляри продажни,
оръдья на българский враг.
Борците са в затвори влажни,
а други спасили се в бяг.

                       II

Но тръне растат върху трона
разклатен на вчерашний роб,
похитена златна корона –
скала върху неговий лоб.

Измяна го тук призовала,
измяна заплашва го пак;
тътнежа от близката хала
той сеща под слабий си крак.

Навалят се облаци грозни:
Ивайло пак иде отвън,
а Тертер с опасни си козни
не дава му мир, нито сън.

И тесен му става палата,
трепери страхливият цар,
във тежкия час на бедата
остал без приятел, другар.

– Да бягам оттук, дор е време! –
извика в една черна нощ, –
да бягам, дор Търново дреме,
дор в Царевец цар съм азйощ!

Напущам, палате, аз твойте
чертози богати без жал;
овчарят в полята, в усойте
по-сладко от мене е спал

и птичката слаба на клона
по-верен намира приют,
отколкото ази на трона,
запазен от тоз замък лют.

Прощавай навеки. Но нека
ти спомен да имаш от мен! –
И лампата взе и полека
кат тат, във злодейства кален,

проникна във зимника темни,
на царско съкровище склад,
на сбирка богатства подземни,
завет свят на тоя палат:

бисeри, злато цяло бреме
и съдове с редки цени,
коронци, венци, диадеми,
трофеи от славни войни.1

И хищникът жадно заграби
през цял век натрупан имот.
Треперят ръцете му слаби,
облива челото му пот.

И рови, и дига, и взема,
и плахо озърта се тук,
и плаши го сянка му нема,
и стряска го всяк един звук...

Най-после из порти изчезна
с грабежа си низкий беглец:
монарх той във Царевец влезна,
напусна го като крадец.

                       III

Творец на кощунско злодейство,
пак скитник, задъхан от бяг,
безславно с товар и семейство
пристигна при морския бряг.

Оплют и покрит със презренье,
за Цариград тръгва Иван.
Там воля, разкош, наслажденье,
а в Търново беше кат в плян.

– Корабници, бързо гответе
корaба, развийте платна!
О ветри, далеч ме носете
от тая проклета страна!

Проклина без бога в душата
земята си родна, света,
окаляний трон и палата,
от него обран през нощта.

И скоро корабът заплава
на бурни вълни във шумът,
той килка се зле, натежнява
под тежкия твар на срамът.

– Нептуне, пази ме от буря!
Аз искам да бъда честит! –
В кораба се всичко претуря
при морския вой страховит.

И скъпите съдове пукат,
сребро и жълтици дрънчат,
корони в корони се чукат,
крадеца издават, звънтят.

Свирепо талазите блъскат
коритото, мачти пращят
и бранове пенни кат пръскат,
беглеца кат с храчки плющят.

Накрай се от гибел избави,
кат влезе във тихий Босфор;
но в друго море се удави:
    в море от позор.

5 януари 1906

1 Пахимер обажда, че между дигнатите скъпоценности били и ония, които Асен I отнел на императора Исака при разбиването му и ограбването лагера му. А Акрополит пояснява, че тия трофеи състояли: от царски пирамиди (корони), от скъпи съдове на велможите гръцки, от много пари и от царския кръст, изкован от злато и с много влагалища вътре, в които се пазели останки от кръста Христов, от прославени мъченици, мляко от св. Богородица, част от пояса u и много други свещени предмети.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания