Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Литургията

Еще молимъ са...

                   I

Рев и писък в Търнов града,
плач и олелия в него;
след тримесечна обсада
Челеби1 с юрюш превзе го.

Страшний син на Баязита
на войска си воля даде,
на смърт, гибел страховита
непокорний град отдаде.

В гроб мъжете, в плен жените,
мрат и старите монаси,
на Трапезица стените
праведна ги кръв окваси.

В славний Царевец – и тамо
под ханджара всичко ляга;
в царевата църква само
поп един стои, не бяга.

Белобрад свещеник, бледен,
глух на рев и олелия,
в тоя час на ужас леден
тамо служи литургия!

Тихо носят се към свода
песните му богомолни
зарад царя, за народа,
за злочестий град престолни.

И молитвата му жална
жално скръбний храм оглася,
в тишината погребална
дим кадилен се разнася,

но вратата се отваря:
турци виждат в изумленье
стар свещеник във олтаря,
слушат песни и моленье.

А той мирно продължава
тайнството велико, свято.
Но меч стареца сразява,
пада в кръв тело облято.

И светата литургия
недовършена остана.
Църквата станa джамия,
дом молитвен за корана.

                   II

Рабски нижат се години,
турчин в Търново владее.
Над господните светини
полумесец се гордее.

От високи минарета
громко муезини пеят,
на светци и на царета
мощите под бурен тлеят.

Нижат се години черни.
Век изминва оттогази,
откогато враг неверни
столнината с меч нагази,

откогато хищник груби
оплени я, оскверни я
и свещеника погуби
сред светата литургия,

и в кръв праведнишка злобно
потопи ръка си звярска –
век минa и чудо кобно:
в жалостната църква царска

същий старец пак застана,
глоглав, с патрихил на шия,
тих и бледен, и зафана
там да служи литургия.

Моли той разпети бога
за народ, за вяра свята...
В смут ужасен и тревога
турци бягат из вратата

от задгробното виденье.
А навън се пак раздава
тъжно, жално песнопенье –
службата се продължава.

                   III

Сто години йощ изтичат,
втори век се пак измина.
Турци всеки ден се стичат
при гласа на муезина

на молба и покаянье
в църковата старославна –
страшното онуй преданье
веч забрави се отдавна,

сянката на мъченика
веч мечета не смущава,
във светинята велика
Мохамед се прославява.

Но в последний ден на века
тайний гост се не забави:
пак видяха человека
божий, там че се изправи.

И заслужи литургия,
богу верен на завета.
При нов ужас, бъркотия
пак изпразни се мечета.

В третий век на края – тоже:
тайнствения поп е тамо –
пак се върши чудо боже,
пак се носи там гласа му.

На четвъртий век – конеца.
В същий кобен час, в мълчанье,
появява се светеца
службата си да зафане.

И нов ужас пак настая,
вик, смущение голямо!...
Но на петий век във края
гостът не яви се тамо.

В Търнов грейше пак свобода,
турчин бе бегал далече:
на свещеника от свода
бог бе чул молбата вече.

1 януари 1906

1 Челеби Сюлейман.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания