Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Татарска царица

Георги Тертер не бил в състояние да
противостои на тия варварски орди (та-
тарите). За да се удържи на престола, той
трябвало да ожени дъщеря си за Ногае-
вия син Чоки (1285 г.)
                                                     Иречек

Она же тамо шедшъ и върж православна
съхраниши, и родъ свои свобождьши...
                          Синодик на цар Бориса

                    I

Дълбока мъгла е застлала
днес Царевец горди, високи.
Голяма е жалост настала
във тремове светли, широки.

Заплакала жално царица,
заплакал цар Гьорги злочести,
запъшкала цяла столица,
най-много – моми и невести.

Мъртвец ли в палата простря са?
Княгиня ли там се помина?
Зла вест ли отнейде довтаса?
Син царев ли в битка загина?

По-лошо от всичко туй става,
по-лошо – бедата е друга:
цар Гьорги Елица отдава
на черен татар за съпруга.

Ще иде Елица робиня
при диви, безверни душмани,
Елица, прекрасна царкиня,
за царство курбан ще да стане.

И плаче палат и столица,
дор Янтра плачевно мърмори...
Не плаче едната Елица
и татку си тихо говори:

– Отивам аз, татко, със радост,
послушна на божата воля:
нек вехне там хубост и младост,
но вас да отмине неволя.

Що плачете? Аз съм готова,
приимам си честното бреме
за вярата чиста Христова,
за нашето царство и племе.

Настаха минути прощални,
минути за жива раздяла,
от вопли и стонове жални
столицата цяла писнaла.

Отиде Елица прекрасна
невяста на Чоки в харема:
от царя бедата оттласна
и царство спаси от ярема.

                    II

Години минуват в чужбина,
в далека земя агарянска.
Елици сърце не изстина
към вяра света християнска;

тя богу се моли и пали
кандилце пред честна икона,
за Царевец светли тя жали
в татарската чужда подслона.

За майка, за татка милее –
в чужбина днес скитник бездомен1, –
на Търново родно живее
в душата u сладкия спомен.

Живее със Чоки Елица –
невинна сърна при чакала,
при хищен крагуй гълъбица
и роза при храст разцъфтяла.

А страстно я Чоки обича:
обнизва u шия с бисeри,
снага u в коприна облича,
елмаз на чело u трепери.

– Елице – говори u Чоки, –
чуй, ясен мой месец и радост:
във нашите степи широки
убива се твоята младост.

Печални са тия пустини
за твойте очи, ожеднели
да видят гори и долини,
потоци, поля разцъфтели.

Готви се с мен скоро да идеш
в земята, задето милееш:
ти Царевец пак ще да видиш
и в него царица ще грееш.

И ето че ханът повлече
дружини си диви татарски
и всичко плени и посече
до търновски дворове царски.

                    III

Във Царевец диви татарин
царува, и с него – Елица.
От ужас народа попарен,
заглъхнала шумна столица.

Татарите грабят, оголят
народа оголен, ограбен,
потискат, безчестят и колят
народ от раздори ослабен.

Проклина той Чоки жестоки,
проклина по-силно Елица –
той в скръб и в неволи дълбоки,
тя – весела, горда царица.

За него Елица нехае,
не чува плачът му, теглата,
едничката охолна тя е
сред пирове вечни в палата.

Но жив е, досущ не уби се
в душите дух бодър, свободен
и заговор таен скрои се
противу тирана народен.

В нощ тъмна най-първи болери
събират юнаци припряно...
А Царевец тътне, трепери
от пиршество шумно, пияно.

Смях, радост. Вината се леят.
Свирни и игри сладострастни
и свилени кърпи кат веят,
въртят се робини прекрасни.

А Чоки в полуда прегръща
Елица, във скъпа премяна,
а тя му галбите повръща
и дума му нежна, засмяна:

– О мой повелителю дивни!
Орело ти мой благородни! –
И с ръце в мерджанени гривни
прегръща потисник народни.

– Пий, скъпи мой, таз сладка чаша –
от мойте уста е напита,
при щастьето, славата наша
Елица за рая не пита.

Безумствува кръв сгорещена,
гърми и лудей веселбата...
Но страшен вик чу се: – Измена!
Бунтовници влезли в палата!

Със облак от ужас покри се
на Чоки челото му потно
и таз нощ навеки сломи се
татарското иго срамотно.

                    IV

Ликува народът избавен,
празнува чудесна победа:
на трона е цар православен,
цар български веч заповеда.

Зловещий сън страшен замина,
татари се в бягство спасили;
въз крепостний зид на върлина
главата на Чоки се хили.

Народ и боляри прославят
във църквите господа вишни
и с очи в сълзи благославят
спасители явни и скришни.

Печална е само Елица,
дял в общата радост не взима.
И скоро напуща столица
и чин монахински приима.

От хорския шум в самотия
безмълвна бегa да тъгува.
Във глуха и скръбна килuя
във пост и молитви минува.

Години изтичат. За нея
мир няма. Тя кай се и плаче.
Но мъката й тайна гризе я,
молитвата й господ не рачи.

Макар и злочеста вдовица,
тя укори тежки тук чува:
– Я вижте я, вижте Елица:
за своя татарин тъгува!

                    V

Замъчи я жажда душа си
във изповед тя да излее,
да каже открито греха си,
под чийто твар чезне, линее.

И тръгна в горите безлюдни,
де постник свят в пещера стара
прекарва във подвиги трудни,
във пост и молитва, и в вяра.

И пада му тя във краката:
– О праведний старче! – извика, –
прости, че скверня тук земята:
ти грешница виждаш велика.

Престъпница аз съм пред бога,
пред мене си също. Страдая.
На моята мъка, тревога
не виждам на тоя свят края.

О старче пречестни, аз страдам...
Но мойте сълзи са навсуе.
На тебе се аз изповядам,
през теб дано господ ме чуе.

Дано бъда, клета, простена:
извърших аз пъклено звярство.
Виновна съм в подла измена,
виновна съм в гнусно коварство.

Мъжа си погубих! Издадох
съпруга си клет на вразите,
любима му бях, но го дадох
курбан тям с усмивка в очите.

Обсипвах го с нежни цалувки
и в същий миг гроб му копаях,
със страстни слова и милувки
сърце му пред злото омаях.

Видях на мъжа си главата
на прът и радвaх се, гаврих се;
но скоро съзрях чернотата
на тежкий си грях, ужасих се.

Години в сълзи, в покаянье
от вишния моля прощенье –
но мойто не чу той риданье:
моли се, о старче, за мене.

Но постник намръщи се строго
и рече: – Иди си, ехидно!
Туй расо да носиш пред бога
небесни не е ли ти стидно?

Ходатай за тебе, гнуснаво
създание, дух вероломен?
Махни се, изчадье лукаво,
махни се от прага ми скромен!

Не чакай тъй скоро пощада,
ни прошка, отровно змейще.
След сто годин мъки във ада
бог може би тебе прости ще!

И той u гърба си обърна,
да влезе във свойта килия.
Но пак се от прага извърна:
– А кой беше, жено, горкия?

Елица във страх отговори:
– Цар Чоки. Самата царица,
жена му, палата отвори,
а аз съм жена му – Елица!

И пак се разплака. Слисa са,
загледа я старец в мълчанье,
па свойта глава беловласа
пред нея склони с почитанье.

– Недей се мъчи, съкрушава,
о щерко любезна – u рече.
– България щом те прощава,
и господ простил те е вече!

21 януари 1906

1 По-после Георги Тертер пак се принуди от Ногаевите заплашвания да напусне трона си и България.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания