Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Калиман II

Немезида скоро сполетяла узурпатора Калимана.
                                                                  Иречек

                       I

С победно и бледно лице Калиман
из горски пътеки препуска,
по урви се качва, в долове се спуска
запенен и бесен жребеца му вран.

От царский лов иде ездачът фъркати,
де цар Михаила остави плувнaл
във кървава локва, под дъба кръстати,
де меча в гърди му заби си без жал
       и млад го във гроба изпрати.

Загина и тоз син, и тая мечта
на славний Ивана-Асеня! Изгасна
семейство от орли, що пусна в света
царе великани... И трона – ужасна
       съдбина! – обля пак кръвта!

Сбъднaха се блянове нежно таени
в душа му тревожна: Калиман е цар!
И в Търново бърза плода да пожене
на подвига гнусен на своя ханджар.

И в Царевец светли влезна горделиво.
Велможи покорно навождат глави
пред новий владетел. Сганта – стадо диво –
отвън поздравлява този, що надви.

И Калиман гордо тръгна към престола.
Но чудно: престола веч беше зает!
На него седеше, в ръка с сабя гола,
Иван-Асен, страшен, навъсен и блед.

Стои на престола със облачно чeло
и с пламък във взора. От другия свят
ужасно страданье тук го е довело,
в неговия стари, потъмнял палат.

И Калиман гледа и не сваля очи
от страшния образ, и с трепетен пръст
на свойте боляри учудени сочи
задгробния призрак, явил се за мъст.

“Убийте го скоро!” Но нищо болери
не виждат на трона... И той, ужасeн,
изскочи оттамо, като лист трепери,
сили се да бяга, но пада вдървен.

                       II

Ликува столицата. С радостна врява
народ лекомислен се стича насам,
клепалата бият за празник голям:
Калиман се днеска на царство венчава
       във стария храм,

а заветния храм на светого Димитра,
закрилник народен и любим светец.
Там сам патриархът в одежди и с митра
върху Калимана възлага венец

и нов благославя помазаник божи,
властителя нови на българский трон.
Редът се боляри, войводи, велможи
и царския сан честитят му с поклон.

Завчас Калиману лице се изменя,
побеляват устни, тресат се крака:
той вижда до себе Ивана-Асеня,
навъсен и бледен, със сабя в ръка.

“Прилоша на царя!” – викнаха смутени
боляри и бързо извождат го вън.
Там въздух се цепи от клик, възхищенье,
от бой на клепала и камбанен звън...

                       III

На Царевец празник. Гръмнaл е палата
от викове, песни – шуми царски пир.
От руйното вино пламнaли лицата,
а пълните чаши редят се безспир.

Калиман сияе в порфира и слава,
честит и надменен. Отдавна духът
Асенев престана да му се вестява:
в веселье и вино удави страхът.

И дигна пак чашата, златната чаша:
– Дружина, да пийме тоя божи дар!
Животът не е наш – радостта е наша,
да бъде тя пълна кат тоя пахар!

Но едвам издума, той плахо погледна
в пространството нещо и извика с бяс:
– Ей го пак, яви се! – и с десница ледна
меча улови си, но падна без свяст.

                       IV

Летят пак недели и месеци. Царят
сe мрачен, усърнал и не знае мир.
В палата се ниско само разговарят,
палатът замязал на тих манастир.

В дворцовата църква за милост от бога
служат парастаси праведни отци
и цар, на колене, за свойта тревога
душевен лек проси от всички светци.

Облечен във расо, о плочите голи
той удря чело си с риданье и плач,
за мир и спокойство ту господа моли,
ту за тях прибягва до грешния врач.

Напразно. Свирепи и зли угризенья
не дават му сън в мълчаливий палат.
Захлупи ли очи, той вижда Асеня
навъсен, пристигнал от другия свят.

И гневний цар вика: „Убийцо на моя
любим Михаила!” И ядната реч
пламти из устата на царя-героя,
блещи като пламък и голий му меч.

Друг път за ръката води Михаила,
юноша прекрасен, във кърви облян:
Калиман да мръдне не намира сила,
в леден пот потънал от кървавий блян.

От дневни и нощни страхотни виденья
в полуда нещастний дойде Калиман.
Дворецът, въздухът е пълен с Асеня,
той следва го в църква, на лов и във стан.

                       V

Една нощ напусна столицата страшна –
прости се навеки с палат и със трон –
в горите усойни душата му гряшна
потърси почивка и скришен заслон.

Весден бежанецът лутa се тревожен –
вчера цар в порфира, сега скитник гол –
и морен замръкна на постник набожен
до пещера тайна, в един тъмен дол.

И жално помоли отшелника скромни
за покрив през таз нощ, пълна с тъмнина.
Но бледен дръпнa се Калиман бездомни:
в угодника божий Асеня позна!

И в уплах безумен той търти да бяга
през лесове диви обивити с мъх...
Но гневният призрак го гони, засяга,
Калиман усеща студений му дъх.

Пак скита се той из гори, из скалаци,
далек забикаля пътища, къщя –
Асен го сe гони по вси пущинаци,
Асен го преследва деня и нощя.

И дълго йощ време – бледна сянка грешна –
бегa пред таз сянка, но нийде покой.
Най-после убиха го нейде и той
във пъкъла само Асеня не срещна.

29 октомври 1906 г.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания