Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Чоки

Недей отваря, Стоене,
вампирът тропа на порта.
                  Народна песен

                     I

Във кулата с дивната гледка,
пазачка на тайни сурови,
на два императора клетка –
цар Чоки лежи във окови.

Цар български вчера в палата,
днес роб окаянен в тъмница.
Едвам тук достига мълвата
на шумната волна столица.

“Веднъж да избегнях оттука,
да кацнях на коня си врани
(о, дай ми, аллах, таз сполука!) –
тогаз треперете, душмани –

със моите орди ужасни
аз пак ще ви дойда на гости,
ще писнат скалите безгласни
и в гробето мъртвите кости.

О, страшен гняв вас ще постигне,
изменници, врагове мои,
и ада ще тук да изригне
най-грозните ужаси свои!”

И скърца със зъби татарин
от злоба и ненавист бясна.
На запад, зад облак пожарен,
веч зимното слънце угасна.

Полека мълвата се сменя
от нощно безмълвье, омая:
за сънища, тайни виденья
часът безметежни настая.

                     II

Във кулата глуха, заспала
луна през прозорчето грее.
Цар Чоки е дрямка фанала,
душа му в блян дивен се рее.

Сънува, че в царски палати
той пак е цар мощен, държавен,
в порфира, в премени богати,
на трона Асеневски славен.

Треперят боляри безгласни
пред неговий взор властелински;
в харема го чакат прекрасни
девойки с усмивки богински.

Аллахът го щедро дарява
със радости дневни и нощни...
И плува в блаженство и слава
във свойте чертози разкошни.

Вратата тъмнична изкряска,
прекъсна му блянове злати.
Затворник се сепва и стряска:
пред него са двама джелати...

Ни плач, ни закани не слушат
ужасните гости полнощни:
татарина яростно душат
с ръце си убийствено мощни.

И после, във кърви облети,
изнасят глава ужасена,
луна през прозорчето свети
в тъмницата глуха, студена.

                     III

Студеното слънце изгряло
над снежните чуки, долове.
Балканите неми, сурови
под бяло си спят одеяло.

А в Търново грозна картина
събрала шумяща тълпата:
над крепостний зид, на върлина,
на Чоки се хили главата.

Изпулила очи широко,
чумбаз се татарски развява –
отплата и мщенье жестоко
за дълго руганата слава.

                     IV

Но скоро по заповед царска
във кримските степи пространни
главата отнасят татарска
на Чокеви върли душмани.

Главата му там – а снагата
във гладните вълчи търбухи...
Но ето, възкръсна в мълвата
умрелия. Слухове глухи

летят за татарина черни,
за Чоки, безгробника блудни:
срещaли го в здрача вечерни
в гори и в усои безлюдни;

на чер кон виждaли, че яха –
главата си носял в ръцете, –
и трепет и ледна уплаха
разпръсва мъртвец неопети;

спирал той и някога даже –
главата го мъртва питaла
за Царевец пътя да й каже
и грозно със зъби скърцaла.

(О, господи, царя пази ти,
добрият ни цар православен!
Блъсни в ад тоз дух страховити,
от твоя гняв тука забравен!)

Не смей късно друмник да тръгне
на път от страха на вампира,
орачът не смей да замръкне,
овчарят се рано прибира;

отрано вратник ще залости,
да може без страх да нощува;
треперят колибите прости –
навън кога конник минува.

Трепери народът, попарен,
блудящият дух го смущава;
приживе мъчи го татарин,
и мъртъв – покой му не дава.

                     V

А Чоки сe тича, беснува
от заник до изгрев из мракът,
тупуркане глухо се чува
на нощния мир в пущинакът

и екове сънни се будят.
(Той Царевец дири на конят,
но божий го храмове кудят,
далеко вампира отгонят.)

И шета по всички посоки
ужасния конник безглави –
през тъмни гори, през дълбоки
долове, из глухи дъбрави,

по снежни полета препуска,
по месчина друмища праши,
по урви, по ярове клюска,
човеци и гадове плаши.

31 октомври 1905

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания