Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Легенди при Царевец
Свети Димитрий Чудотворец*
Проклятие въз Иванка
Балдуин
Калояновий орел
Куманката
Княгиня Ирина Комнен
Кир Тодор в Търново
Конецът на Ивана-Асеня II
Калиман II
Ивайлова брачна нощ
Мария
Бягството на Ивана-Асеня III
Татарска царица
Лобната скала
Чоки
Момата на Къз-Хисар
Велбъжд и Сливница
Сара
Патриарх Евтимий
Жидов гроб*
Сборът на духовете
Литургията
Шишмановий бряст
Минарето
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Легенди при Царевец
Автор:
Вазов, Иван

Минарето

Circa festum S. Joannis Assanus
rex mortus est.
                                   Albericus
Църквата „Св. 40 мъченици” след
завоеванието биде превърната, както
е известно, в джамия. Нейното мина-
ре често падало във време на буря.
Българите вярваха, че то не стояло
здраво на земята, понеже било съ-
градено върху гроба на някой голям
български цар.
                                 Доктор В. Берон

                         I

Когато Иван-Асен Втори разбра,
на дните му земни че иде конеца,
при своя старчески одър събра
    велможите първи в двореца.

И след кат печално се с тях разпрости,
и след като чуха последня му воля,
върховна си воля им той възвести
    и рече: – О братия, моля

затрийте праха ми в любимий мой храм,
от мен сътворен, във къта при входа –
молитвите святи да чувам оттам,
    а също – гласа на народа

любим мой, по-близко до него да съм,
в скръбта, в радостта му; да стига по-ясен
до мене на църквите празничний гръм,
    на Янтра – шума сладкогласен.

Прощавайте, братя! – ... И скоро Асен
предаде дух богу. С молитви, стенанья
погребаха славно праха му свещен
    при громки народни риданья.

Простря се великият, благ господар
навеки в „Свети четирийсет”, във къта
желани, в дома на небесния цар,
    на Царевец мили под ръта.

                         II

Един и полвин век мина, пролетя –
усопшият спа във почивка блаженна
под хладния мрамор. Кандило блещя
    над гроба – светиня нетленна.

Молитви четяха се праведни там
от вси патриарси; народа
поклони чинu му със почит голям –
    и ратай, и цар, и войвода.

И светлий дух царев витайше над тях;
вкушаваше тих мир светата останка;
не бе пръстта тежка за царствений прах,
    ни тъй тъмна гробната сянка.

                         III

Но ето ужасни настъпиха дни:
столицата турчин превзе, разори я,
палата превърна във куп съсипни,
    а славната църква в джамия.

Въз гроба Асенев дигнa минаре.
Запя муезин от високо викало.
Зла пропаст! От кърви и сълзи море
    разля се по царството цяло!

Разбуди се царят във гроба, трепнa:
наляга го нещо. Запъшка дълбоко.
Не мраморна плоча – скала, планина
    отгоре натиска жестоко.

Ослуша се. Песни и химни свети
не чуй, нито стъпки набожни край гроба
кат друг път... Настръхнал тогава сетu
    слетялата царството коба.

Той всичко разбра и заплака!... Тегней
минарето по-силно, зле гроба притиска,
задушава се царя. На двора бесней
    зла хала, веявица писка.

И в мрачно отчаянье в гробната нощ
блъснa свода гробен и свода, затресен,
затресе земята, на царствений вожд
    що свода затуля небесен.

И тоз трус люшнa минарето тогаз,
кат клас разлюля го, задруса и пада
то с трясък. На гроба олекна завчас
    и царят заспа във услада.

                         IV

Но скоро стълп по-як издигна се там
и по-горд. Запя муезинът отново,
пророкова слава възнася за срам
    на името светло Христово.

Минуват години. Из столния град
реват муезини; високо се рее
полмесец, там, кръста де дигал се свят
    Клепало млъкнало, не пее...

Една нощ – във гроба е всякога нощ –
Асен се пак сепна от див рев на хала
ужасна, завяла с нечувана мощ
    навън, като ад забучала.

Усети той с мъка пак тежкия твар
несносен над себе и зaдуха в гроба.
И пак блъсна свода великият цар
    със първата ярост и злоба.

И трус пак! Със шум минарето рухнa.
Тогаз му олекна, свободно отдъхна.
Обърна се в гроба на друга страна,
    заспа пак, за дълго заглъхна.

Ей третьо се там минаре изгради –
и то провали се при първата буря
градят се сe нови, но както преди,
    пророковий стълп се катуря.

А турчин гради друг и гневно ругай
ветрища и бури, кълне небесата:
а кой му делото събаря, не знай,
    с гигантска си мощ под земята –

с гигантската мощ на оная ръка,
що царство безкрайно под власт бе държала,
що двайсет години юздите стиска
    на славата – блага в мир, силна във хала;

ръката, от Черно до Синьо море
при чийто мах царствен челата клюмвaли,
що слава велика, що нивга не мре,
    в народните вписа скрижали.

                         V

Изтекоха векове – царят-юнак
лежи там... Един ден, внезапно разбуден,
той лекост почувствува в гробния мрак.
    Потръпна, вслушa се учуден:

о боже, пак химни във храма звучат
и българската реч се въздига към бога...
И сладки сълзи из очи му ручат
    от радостна, светла тревога.

Разбра той, че нов е настанал живот,
че турчина гняв поразил е господен,
че стълпът сломен е със турский хомот
    и левът възкръснал народен.

– О боже – викна възхитеният цар, –
сполай ти, усмихна се нам ти от свода,
махнa ти десницата тежкий товар,
    що смазваше мен и народа,

и с радост небесна тоз гроб озари.
Нек бъде прославено твоето име,
че твойте обятья най-после разкри
    на моя народ прелюбими.

И дълго сърцето му сладко тупa
от тоя възторг благодатен и нежен,
и царят легнa пак, блажено заспа
    във вечний си сън безметежен.

24 февруари 1906

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания