Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Славеят

Татарска народна приказка

Живееше някога един търговец. Богат човек. Той имаше неброено имане. Къщата му беше постлана с персийски килими, на масата си имаше съдини от китайски порцелан, дрехите му бяха тъкани в Турция, а край него шетаха прислужници от Индия.

От всички краища на земята търговецът носеше скъпоценни вещи.

Ала най-скъпото в неговия дом беше славеят, заключен в една клетка. Стените на клетката бяха изплетени от сребърни пръчици, покривът беше направен от кристални плочки. а подът – постлан със златни песъчинки.

Търговецът беше готов душата си да даде за славея. Всяка сутрин, на пладне и при залез слънце прислужници подаваха на славея студена водичка в седефена раковина и най-сладки зрънца, изсипани върху чинийка от кехлибар. Славеят нямаше за нищо грижа, но тъгуваше за росния листак на горите, за прохладата на сенчестите градини и свободния въздух. Затуй песента му беше тъжна. А пееше този славей чудно хубаво. Когато почнеше, всичко наоколо занемяваше.

„Много по-добре му е тука, отколкото на свобода” – си мислеше търговецът, когато чуеше песента му. Един ден търговецът реши да замине в някаква далечна земя по търговска работа.

Тогава славеят почна да му се моли:

– Чуй ме, стопанино, ти винаги си бил добър и си изпълнявал молбите ми. Сега отиваш в моята родина. Там, в една градина, където зреят нарове, живеят моите братя и сестри. Моля ти се, иди при тях и им кажи, че съм жив и здрав, от нищо не се оплаквам и на всички изпращам най-сърдечни поздрави.

– Добре – отговори търговецът, – ще изпълня молбата ти.

И тръгна на път.

Отиде той в далечната страна. Продаде стоката си, накупи скъпоценни вещи и като свърши работата си, тръгна да търси наровата градина, където живееха славеите. Дълго време обикаля, най-сетне я намери. Всичките дървета в тая градина бяха отрупани с нарове, които светеха като малки месечини. Благоуханният въздух наоколо трепереше от славееви песни.

Загледа се търговецът и що да види – на всяко клонче кацнал славей и пее весела песен. Но един от тях извиваше такава мелодия, че никой не можеше да се сравни с него.

„Тези трябва да са роднините на моя певец” – помисли си търговецът и като наближи до славея, който пееше най-хубаво, викна:

– Хей, славейко! В моя дом живее твоят брат, заключен в сребърна клетка. На всичките славеи в тази градина той изпраща най-сърдечни поздрави и поръча да ви кажа, че е жив и здрав, хубаво си похапва, сладко чурулика и за нищо не тъгува.

Като чу тия думи, гласовитият славей изведнъж тупна на земята като прострелян.

Търговецът се смая. Наведе се над птичката, но тя вече не дишаше. Крилцата u бяха разперени, човката u – отворена, лежи и не мърда.

– Не трябваше да u напомням за брат u – рече си търговецът. –Трябва да u е било много мъчно за него... Няма що... свърши се.

И като протегна ръка, търговецът хвана мъртвата птичка и я хвърли върху тревата, настрана от пътеката.

Но щом се удари в земята, славеят изведнъж оживя. Литна нагоре, раздвижи клончетата и потъна в дълбочината на градината.

– Хей къде бягаш? – викна търговецът. – Кажи: какво да занеса на твоя брат? Сега той чака от тебе вест.

Но славеят нищо не му отговори.

Тръгна си търговецът с наведена глава. Като се прибра в своя дом, заключеният славей го попита:

– Стопанино, намери ли моите братя и сестри?

– Намерих ги и предадох поздравите ти – отвърна търговецът, – но твоят брат пет пари не дава за тебе. Той дори не пожела да ме изслуша, а се престори на мъръв.и. Добер го направи – и крилцата си разпери, и човката си разтвори, по нищо не можеш и да го разбереш, че е жив. Наведох се аз да го хвърля настрана, но той – хитрецът, – щом се докосна до земята, мигом оживя, разпери крилца и отлетя в градината. Даже не каза едно благодаря за твоите поздрави.

Като чу тия думи, заключеният славей почна да тъгува Цял ден не клъвна нито едно зрънце и не посегна да сръбне водичка от седефената черупка.

А на другата сутрин, когато един от прислужниците му донесе прясна водичка и отбрани зрънца върху кехлибарената чинийка, го завари мъртъв в клетката.

Търговецът без малко щеше да заплаче от мъка. Какво не направи, за да съживи своя любим певец, но нищо не помогна. Най-сетне търговецът махна с ръка и рече:

– Махнете го!

Един от прислужниците хвана птичката, отнесе я в градината и я захвърли отвъд оградата, на поляната.

Щом тупна славеят на зелената трева, изведнъж трепна, разпери криле, дигна се в свободния въздух и като запя всело – полетя към своя роден край.

– Благодаря ти за добрия съвет! – изчурулика той на прощаване към търговеца.

Така че търговецът, без да се досети, разказа на славея как да се спаси. И онова, което търговецът не можа да разбере, го разбра славеят.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания