Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Петимата добри приятели

Бирманска народна приказка

Искате ли да чуете една приказка за петимата добри приятели?

Живееха в една къщичка петима братя.

Най-старият от тях беше по-силен и по-опитен от четиримата. Той нямаше висок ръст, но беше набит и як, затуй го наричаха Юначага.

Вторият брат носеше име Побойник, защото винаги първи показваше оня, с когото ще започнат бой при някое скарване.

Третият се наричаше Дънгалак, защото всъщност той на ръст надминаваше всичките братя. Беше най-високият.

Четвъртият носеше име Богатия, защото беше най-загриженият, най-внимателният и най-пестеливият.

Петият брат се наричаше Малчо, тъй като между другите изглеждаше най-мъничък.

Дълго време ходиха по света тези петима добри приятели, задружно работеха, заедно се хранеха и нощем лягаха да спят един до друг. Когато станаха големи, петимата братя започнаха да вършат подвизи, които учудваха мало и голямо.

Веднъж братята стигнаха до стените на някакъв голям и богат град, където царуваше много жесток цар.

Като погледна високите стени, които окръжаваха града Юначагата викна на четиримата си братя:

– Чуйте какво ще ви кажа! Доста сме яли и пили! Доста сме бродили по света и сме вършили дребни работи, от които няма да спечелим никаква слава Я хайде, братя да се заловим и да завладеем този град, където се е разположил елин много жесток владетел. Ние ще нападнем града и ще освободим неговите заробени граждани, които страдат под игото на своя цар. Съгласни ли сте?

– Съгласни сме! – отговориха дружно останалите четирима братя и наближиха до златните стени на града.

Най-напред се втурна Побойника и стъпи на Златната стена.

– Нека излезе царят на този град! – извика той и посочи към царския дворец.

– Защо ти е нашият цар? – отвърнаха много гласове отвътре.

– Ние сме дошли да се бием с него. Ние искаме да го победим.

– Тъй ли? – разсърдиха се царските слуги, разтвориха царските врати и се втурнаха с оръжия срещу петимата братя.

Пламна лют бой. Петимата братя се биеха задружно против царя и неговите телопазители. В този бой на първо място излезе и се отличи Най-високия. Един след друг той първи хващаше царските хора и ги пръскаше по бойното поле. Най-сетне жестокият цар дигна ръце нагоре и се призна за победен, а златният град въздъхна с облекчение, защото петимата братя му смъкнаха робските вериги.

Тогава петимата братя се събраха на съвет и почнаха да мислят кой да поеме управлението на града.

Четиримата казаха, че Юначагата трябва да управлява освободения град, защото той е най-якият, най-опитният и от другите е по-стар. Но Юначагата поклати глава и скромно отказа. Той предложи градът да бъде управляван от Побойника, защото той първи бе повикал царя на бой и започнал сражението.

Но и Побойника не рачи да поеме управлението. Той каза, че тази чест се пада на Най-високия, защото той се бе отличил по време на битката и донесъл победата.

Но и Най-високя не склони. Той каза, че в града има толкова много съкровища, които не се наема да перброи. По-добре ще бъде управителят на този град да стане Богатия.

Богатия също не пожела да управлява града. Нека поеме управлението Малчо.

– Нашият Малчо – извика той – е най-слабият от всичките братя. Той никога не може да си завладее друго царство.

– Дума да не става! – извика с тънкия си гласец Малчо. Какъв управител ще стана аз, когато съм толкова мъничък и слаб?

Дълго спориха добрите петима приятели и най-сетне стигнаха до единодушно съгласие: „Ще управляваме града – решиха те – задружно петимата.”

А сега, деца, погледнете своите ръце! Всяка ваша ръка има също петима добри приятели, готови вярно да ви служат. Ето вижте. Най-големият – той е палецът, най-силният и най-якият пръст на ръката. Вашият показалец е Побойника, защото, когато искате да раздразните някого, го посочвате с показалец! Средният ви пръст е по-висок от другите, той е Най-високият от всички пръсти. Безименният пръст е Богаташа, защото върху него възрастните носят сребърни и златни пръстени. А ваше то кутре, то се знае, е Малчо, защото е такова мъничко, слабичко и смешно.

И тъй, деца, вие виждате, че имате на всяка ръка по петима добри приятели, които са готови да ви помогнат в работата. Те ще станат ваши неразделни помощници, когато тръгнете да си търсите късмета.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания