Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Омагьосаната жаба

Руска народна приказка

В едно царство далечно, отвъд девет планини и девет морета, живееше стар стопанин със своята невеста. Тя му роди трима сина. И тримата бяха юнаци, стройни, толкова хубави, че не можеш нито с очи да им се нагледаш, нито с перо да ги опишеш.

Най-малкият се казваше Иван.

Веднъж бащата повика своите трима сина и рече:

– Мои мили синове, вземете и тримата по една стрела! Опънете лъковете и пуснете стрелите на различни страни! Където паднат стрелите – там идете да си дирите невести.

Пусна стрела първо най-големият брат. Стрелата писна и падна в един болярски двор, тъкмо под трема на болярската дъщеря.

Пусна стрела вторият брат. Стрелата писна и падна в двора на един богат търговец, падна до прозореца, на който стоеше една стара мома – дъщерята на търговеца.

Пусна стрела най-малкият брат Иван. Издигна се стрелата към небето и – туп! – цамбурна в едно кално блато. Тозчас я подхвана една жаба-кекерица.

Тогава Иван рече:

– Как ще се оженя за тази жаба? Тя не ми е прилика.

– Ще се ожениш! – строго заповяда бащата. – Такъв ти е късметът.

Дигнаха сватба тримата братя. Най-големият взе болярската дъщеря. Средният се ожени за дъщерята на търговеца, а Иван прибра жабата кекерица.

Повика бащата своите трима синове и им поръча:

– Хайде сега кажете на жените си утре да ми умесят по една пита бял мек хляб.

Върна се Иван вкъщи невесел. Обронил глава. Нещо го дави.

– Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкоз докривяло? – попита го жабата. – Да не си чул от баща си някоя противна дума?

– Как да не ми е криво, как да не ми е мъчно – отвърна Иван, – като е поръчал баща ми утре да му умесиш една пита мек хляб.

– Не тъгувай, съпруже! Легни си да спиш: утрото е по-мъдро от вечерта.

Нареди жабата леглото и когато Иван заспа, тя смъкна своята жабешка кожа и се превърна в чудна хубавица, по-хубава от месечината. Излезе на балкона и се провикна високо:

– Мои стари помощници, мои скъпи бавачки, скоро се пригответе и елате тука да умесите един хубав хляб за свекъра! Ще го месите такъв, какъвто съм яла в дома на родния си баща.

Сутринта, когато се пробуди Иван, хлябът беше отколе готов и тъй хубаво изпечен, че по-хубав хляб не е печен. По хляба бяха изписани чудни рисунки, а отстрани се виждаха руските градове и крепости.

Бащата благодари на най-малкия си син за чудесния хляб и поръча на тримата си синове:

– Кажете на вашите невести още тая нощ да ми изтъкат по една черга от коприна.

Иван повторно се върна невесел, с наведена глава, с тъжни очи.

– Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкова докривяло. Да не си чул от баща си някоя противна дума?

– Как да не ми е криво – отвърна Иван, като моят баща заповяда за една нощ за му изтъчеш цяла черга от коприна.

– Не тъгувай, съпруже, ами лягай да спиш! Утрото е по-мъдро от вечерта – рече жаба-кекерица.

Нареди му леглото и когато съпругът заспа, отново смъкна своята жабешка кожа, превърна се в невиждана хубавица, излезе на балкона и се провикна с висок глас:

– Мои стари слугини-бавачки, по-скоро пригответе един стан и изтъчете, додето пропеят трети петли, една черга копринена. Нека да бъде такава, на каквато съм седяла, когато бях в бащиния си дом!

Както поръча хубавицата, тъй и стана.

На другия ден, когато се пробуди младоженецът Иван, чергата беше готова. Толкова хубава черга никъде по света нямаше. Със злато и сребро я бяха украсили тъкачите и който я погледнеше – очите му оставаха в нея.

Старият баща разгледа чергата, благодари на Ивана и изрече нова поръка:

– Утре да се явите пред мене и тримата заедно с невестите си!

Върна се отново Иван при жабата невесел, с наведена глава.

– Ква-ква-ква! Съпруже Иване, какво си навел глава? Да не си чул противна дума от твоя баща?

– Как да не ми е мъчно, как да не ми е тъжно, като поръча баща ми утре да се явя пред него заедно с тебе. Как ще изляза с такава невеста пред очите на хората?

– Не тъжи, миличък, ами лягай да спиш! А утре излез сам пред баща си. Аз ще дойда след тебе. Щом чуеш трясък и гръм – да речеш: моята жабичка пристига в една кутийка с четири колелца.

На другата сутрин пристигнаха при баща си най-напред по-големите братя с невестите си: облечени, нагиздени. Изправиха се до Ивана и започнаха да му се смеят:

– А бе, братко, защо си дошъл без невестата си? Поне да беше я вързал в една кърпичка, че да ния покажеш. Къде пък я намери толкоеа хубава. Навярно си обходил всичките блата.

Изведнъж се разнесе голям трясък и гръм. Целият дом се разлюля. Звъннаха стъклата. Гостите наскачаха и не знаеха какво да правят. Само Иван не се уплаши, ами рече: – Не се бойте, скъпи гости! Това не е гръмотевица небесна, ами е моята жабичка. Тя пристига, седнала в една кутийка с четири колелца.

Погледнаха навън гостите и що да видят – пред вратата спира колесница с шест коня, а от колесницата излиза невиждана хубавица, дето не може да се опише с перо. Като влезе при гостите, хубавицата хвана Ивана за ръка и го поведе към дъбовите маси, където беше наредена трапезата.

Започнаха всички да ядат, да пият и да се веселят. Ивановата невеста дигна една чаша с вино, отпи половината, а остатъка изля в левия си ръкав. След туй изяде едно крило от лебед и костта скри в десния си ръкав. Щом видяха тези хитрини, невестите на по-големите братя сториха същото.

Дигна се хубавицата да играе с младоженеца Иван. Размаха лявата си ръка, изсипа виното и от него се образува цяло езеро. Размаха дясната си ръка – изтърси костта и мигом в езерото заплуваха лебеди. Бащата и гостите останаха с отворени уста от невижданото чудо.

Дигнаха се тогава по-старите невести. Размахаха левите, си ръкави и плиснаха виното върху главите на гостите, размаха десните си ръце и изтърсиха костите пак върху гостите. Една кост удари бащата по лицето. Той се разсърди, скочи и прогони снахите си.

Тъкмо в туй време Иван изварди най-сгодната минута, затече се към своя дом, намери жабешката кожа и я изгори в огъня. Подир малко пристигна невестата му, почна да търси тук кожа, там кожа – няма я жабешката u премяна.

Натъжи сс хубавицата и рече на Ивана:

– Ох, миличък, какво си направил? Ако беше още малко почакал, аз щях да бъда завинаги твоя, но сега прощавай! Ще ме търсиш през девет земи в десетата: ще търсиш безсмъртния магьосник.

Щом изрече тези думи, хубавицата се превърна в бял лебед и изхвръкна през прозореца.

Иван заплака горчиво и тръгна, където му видят очите. Вървя що вървя – насреща му се зададе един побелял старец.

– Добър ден – рече старецът. – Накъде отиваш, към коя страна си се упътил?

Клетникът му разказа своето нещастие.

– Ех, Иване! Защо си запалил жабешката кожа!? Не ти е било работа да я буташ, защото не ти си u облякъл жабешката премяна. Твоята невеста се е родила по-хитра от баща си, затуй е наказана. Нейният баща е поръчал да я превърнат на жаба и да остане жаба до три години. Сега вземи туй кълбо и го търкулни! Където иде кълбото – и ти бягай след него!

Иван благодари на стареца и тръгна подир кълбото. Вървя, вървя през полето, срещна най-напред една мечка.

– Я да убия аз тази мечка! – си рече Иван. А мечката му продума:

– Не ме убивай, Иване, защото все някога и аз може да ти потрябвам.

Тръгна младият човек по-нататък. Гледа – над него лети една патица. Дигна лъка си и се приготви да прониже патицата с една стрела, но тъкмо в туй време тя му проговори с човешки глас:

– Не ме убивай, Иване! Ще дойде време, когато и аз ще ти потрябвам.

Смили се Иван над патицата и не я прониза със стрелата. Потегли по-нататък. И гледа – бяга един бърз заек – прескача храстите. Дигна отново своя лък, ала заекът му проговори с човешки глас:

– Не ме убивай, Иване, защото ще дойде ден и аз да то потрябвам.

Пощади Иван и заека. Упъти се по-нататък към синьото море. Гледа – на пясъка лежи една риба-щука. Лежи и умира.

– Ах, Иване, смили се над мене и ме хвърли в морето! – с премалял глас рече щуката.

Иван я хвърли в морето и тръгна по брега. А кълбото се въртеше и развиваше пред него. По едно време кълбото се търкулна към една къщурка. Стои си къщурката върху два кокоши крака и се обръща насам-нататък.

Иван се провикна:

– Къщурке-мащурке, застани пред мене, както е прилично: с предната си част се обърни към мене, а със задната към морето!

Къщурката изпълни поръчката на младия човек. Тогава той влезе вътре и гледа – върху печката седнала магьосницата баба Яга, носът u забит в тавана. Седи и си точи зъбите.

– Хей, юначе, какъв вятър те донесе при мене? – попита тя гостенина.

– Ах ти, стара вещице! Най-напред слез да ме нахраниш, да ме напоиш и да ме изкъпеш в банята, че тогава ме питай защо съм дошъл!

Баба Яга го нахрани, хубаво нагости, изкъпа го в банята и тогава научи, че е тръгнал да търси своята жена, чудната хувица.

– Познавам я! – рече баба Яга. – Тя сега се намира при Безсмъртния зъл магьосник. Трудно ще си я върнеш. С магьосника не можеш се разбра. Неговата смърт стои на крайчеца на една игла, иглата е в едно яйце, яйцето – в корема на една юрдечка, юрдечката – в един заек, заекът – в един сандък, а сандъкът стои окачен на висок дъб. Този дъб магьосникът пази като зеницата на очите си.

И баба Яга показа с костеливата си ръка къде расте дървото.

Иван се упъти нататък, ала не знаеше що да стори, как да смъкне сандъка. Изправи се и почна да се чуди. Но в този миг дотърча мечката, сграбчи дървото и го изтръгна от земята с корените. Сандъкът падна и се строши на парчета. От сандъка изскочи един заек и се втурна с все сила да бяга, но подире му се спусна втори заек, настигна първия, хвана го и го разкъса на парчета. От корема на заека мигом изхвръкна една юрдечка и литна нагоре. Тогава се понесе патицата, на която Иван пощади живота. Тази патица настигна юрдечката и я удари с крилото си. Щом я удари, юрдечката изтърва едно яйце. Яйцето падна в морето.

Клетият момък видя какво се случи и заплака. Но ето че морето се раздвижи и на брега се показа щуката. Тя държеше яйцето в устата си.

Иван грабна яйцето и го удари върху един камък. Намери иглата и счупи нейния тънък връх.

Магьосникът се замята насам-нататък, най-сетне се тръшна на земята, изтегна се и издъхна. Втурна се Иван към неговата къща и намери невестата си вързана с девет въжета. Развърза u краката и ръцете и си я отведе в своята родна къща. Там двамата живяха честито цели сто години.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания