Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Чудното гърне

Датска народна приказка

Един сиромах човек тръгнал към пазара. Той подкарал кравата си да я продава. Насред пътя го срещнал друг селянин, който се връщал от пазара и карал пред себе си една овца.

– Каква хубава овца! – извикал първият селянин и очите му останали в нея.

– Ако искаш, да направим смяна. Аз съм готов да ти дам овцата срещу кравата – отвърнал вторият.

– Искам! – отговорил на драго сърце първият селянин и подал юларчето на кравата си на оня, който карал овцата.

Като заменил кравата, сиромахът кривнал към своята къща и весело повел овцата. Не извървял много път, когато срещу него се задал друг селянин, който стискал под мишница една едра гъска.

– Добра ти среща, побратиме! – извикал оня с овцата. – На пазара ли отиваш?

– Тръгнал съм да продавам тази гъска. Дотегнала ми е – много царевични зърна кълве.

– Щом като искаш да се отървеш от нея – рекъл сиромахът, – отстъпи ми я, а пък аз ще ти дам тази овца. Съгласен ли си?

– Съгласен съм – погледнал го непознатият и му подал гъската. Сиромахът грабнал птицата и бързо потеглил към дома си. Повървял ни малко, ни много, но изведнъж съзрял едно празно гърне, търкулнато накрай пътя.

– Тъкмо за мене гърне! Голяма работа ще ми върши. Я да го заменя срещу тая гъска! – високо извикал той, навел се, грабнал гърнето и на негово място оставил гъската.

Тичешком се прибрал у дома си. Жена му го посрещнала и щом отворила вратата, се провикнала:

– Много ли ти дадоха за кравата?

– Добре ми платиха – отговорил сиромахът. – Аз получих за кравата едно празно гърне.

– Гърне ли? Празно гърне? – разсърдила се жената. – Ти си бил най-загубеният мъж в селото. Где се е чуло и видяло да се заменя една крава за нищо и никакво празно гърне!

– Аз направих две-три замени и вече не мога да върна кравата. Жената сърдито поела гърнето и го сложила на полицата при другите домашни съдини.

Поседяло гърнето малко. По едно време се размърдало насам-нататък и проговорило с човешки глас:

– Дойде ми времето да се поразшетам.

– Къде искаш да се поразшеташ? – учудено го погледнала домакинята.

– В богаташката къща! – отвърнало гърнето, лекичко се търкулнало, скочило на прага и излязло на улицата.

„Търкул-търкул” – стигнало до богаташката къща, помирисало къде е кухнята и се упътило нататък, откъдето идела миризмата на тенджерите. Готвачката го грабнала от земята, видяла, че е здраво и чистичко, и рекла:

– Тъкмо ти ми трябваш да те напълня с кашица. Наредила и новото гърне при другите съдини с готовото ядене, но то се размърдало и проговорило:

– Дойде ми времето да се поразтъпча.

– Къде искаш да се разтъпчеш? – попитала готвачката.

– Там, откъдето съм пристигнало – отвърнало гърнето и се търкулнало по двора на богаташката къща. Изскочило на улицата и – „тепа-тепа” – стигнало пак до къщата на своя стопанин-сиромаха.

Седнали домакините, изяли топлата каша и сиромахм казал:

– Добро гърненце си намерихме. То ще ни донася туйцък-онуйцък.

Домакинята го измила и положила пак на полицата да съхне, но нетърпеливото гърне пак се размърдало и проговорило:

– Удари ми часът да се поразшетам!

– Къде ще ходиш сега? – попитала го жената на сиромах.

– В друга богаташка къща! – казало гърнето и се търкулнало там, където се издигал големият дом с високата ограда. Минало през открехнатата пътна врата и право в килера. В килера шетала една девойка, облечена спретнато. Тя го зърнала, щом се търкулнало през прага, и плеснала с ръце!

– Ах, че хубаво гърне! Тъкмо такова ми трябва, за да излея в него маслото, което измих от кравешкото мляко!

И като напълнила с чудесно масло гърнето, тя го положила на полицата, покрила го с похлупачка, за да не го намерят мишките и си тръгнала. Но в туй време гърнето се размърдало и проговорило:

– А пък аз трябва да се поразтъпча!

– Къде ще ходиш? – попитала смаяна прислужницата.

– Там, откъдето съм дошло! – отвърнало гърнето, леко се търкулнало, затрополяло по пода и изскочило на двора.

Право в къщата на сиромаха се прибрало. Няма да ви разказвам с каква радост го посрещнали селянинът и неговата жена. Извадили всичкото масло с лъжица, прибрали го в друг съд, измили гърнето и пак го положили на полицата.

– Ех, мъжо – рекла жената, – ако беше продал кравата и беше купил житено зърно, щяхме да засеем една голяма нива с пшеница и сега, когато имаме масло, можехме да изпечем чудесни питки!

Гърнето чуло тези думи и без да проговори, слязло от лавицата.

– Настана време – рекло то – да се поразшетам!

– Къде ще ходих мило гърненце? – попитали домакините.

– При богатия чифликчия! – отговорило гърнето и се търкулнало право по пътя за чифлика. Накрай градината го срещнал самият стопанин.

– Тъкмо ти ми трябваш! – продумал си той. – Хубаво гърне за отмерване на зърно!

И като грабнал гърнето, чифликчията захванал да го пълни с пшеничено зърно, но тогава се случило чудо невиждано –гърнето ставало все по-голямо и поглъщало всичката пшеница, която стопанинът изсипвал в него. Сто крини погълнало. Най-сетне проговорило:

– А сега настана време да се поразтъпча.

– Къде ще ходиш? – извикал чифликчията.

– Откъдето съм дошло! – отговорило гърнето и се търкулнало към вратата на чифлика.

Лакомият чифликчия прехапал устни и хукнал да го гони.

– Стой! – развикал се той.

Настигнал го насред пътя, навел се и се заловил да гребе насипаното зърно. Нагребал с две шепи, колкото можал, но се навел толкова много, че паднал в гърнето и потънал в зърното.

– Сега пък – проговорило гърнето – ще се разтъпча с тебе!

И се търкулнало към нивите на селяните. Когато навлязло вътре, неочаквано потънало вдън земя заедно с чифликчията.

Минала зимата, стопили се снеговете. Настъпила пролет и на полето, където се ширели сиромашките ниви, израснали буйни жита.

Сиромахът, който намерил чудното гърне, пожънал много снопи, напълнил житницата си със зърно и неговата стопанка изпекла чудни питки с масло.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания