Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Петимата братя

Китайска народна приказка

Далеко-далеко на брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима сина: Лю-първи, Лю-втори, Лю-трети, Лю-четвърти и Лю-пети. Петимата братя си приличали един на друг като пет капки вода. Рождената им майка често пъти не можела да ги разпознае и Лю-първи наричала Лю-пети. Но всяко едно от момчетата имало своя дарба, която го отличавала от братята му. Лю-първи, като се наведял на брега и захванел да пие вода, можел да погълне цялото море и пак да го излее от устата си, ако поиска. Лю-втори влизал в буйно накладен огън, без да се опари. Лю-трети можел да си протегне краката и да ги удължи, колкото пожелае. Лю-четвърти имал глава, дето сабя не я сече, защото била по-яка от желязото. А най-малкият, Лю-пети, разбирал езика на птиците и на животните и можел да разговаря с тях, както с хората. Майката много се радвала на синовете си, защото били работни момчета, живеели задружно и се облягали един на друг. Всеки се трудел да припечели нещо. Лю-първи мятал изкусно мрежи и изкарвал от морето големи риби. Лю-втори събирал сухи кедрови клони и ги мъкнел вкъщи, за да накладе майка му огъня и изпече рибата. Лю-трети обработвал оризовата нива, Лю-четвърти жънел пшеницата. А най-малкият, Лю-пети, бил пастир на домашните овце. И додето стадото мирно хрупало тревица, овчарчето разговаряло с птичките, надбягвало се със сърнетата и играело на гоненица със зайчетата, които не се бояли от него и сами се навирали в ръцете му.

Веднъж върху морския бряг, където живеели братята, пристигнал един ловец, въоръжен с тежък лък, колчан, провесен на кръста, и остри стрели в колчана. Шапката му била накичена с пауново перо. Той бил господар на целия край и от време на време бродел по горите да стреля диви животни, за да си упражнява ръката.

Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама, седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица, сложила глава на коляното му. То било Лю-пети, най-малкият. Ловецът, щом зърнал задрямалата козица, коленичил на земята, опънал лъка си и насочил стрелата към рогатата горска жителка. Без да се мае нито миг, Лю-пети тихо прошепнал на кози език:

– Бягай, козичке, защото оня звяр ще те убие!

И преди стрелата да звънне, пъргавата коза припнала, направила два големи скока и се изгубила в гората. Не щеш в туй време от горската самотия показал рогата си един стар елен и тръгнал бавно към ловеца, без да го забележи. В очи на злия човек светнал пламък и той насочил стрелата си към голямото животно, но момчето извикало на еленски език:

– Спасявай се!

Еленът мигом се обърнал назад и изчезнал. Изневиделица изскочили три весели зайчета и заиграли хоро около овчарчето. Ловецът тръгнал към тях с опънат лък.

– Бягайте, палави зайчета! – извикало момчето на заешки език и те се пръснали, накъдето им видят очите.

Злият ловец, като разбрал, че още не може нищо да убие, защото овчарчето е приятел на дивите зверове, целият се зачервил от гняв. Пауновото перо затреперало на шапката му. Хвърлил лъка на земята и плеснал три пъти с ръце. Мигом дотърчали неговите войници, въоръжени до зъби.

– Хванете го! – извикал господарят и показал с пръст към малкия Лю.

И щом войниците заобиколили овчарчето, гласът на разгневения ловец екнал повторно:

– Вържете му ръцете! Отведете го в зверилницата и го хвърлете на свирепия гладен тигър – да го разкъса!

Войниците изпълнили заповедта на своя господар, вързали ръцете на Лю-пети и го отвели в зверилницата. Щом отворили желязната врата на клетката и блъснали вътре безпомощното момче, всички си закрили очите, за да не гледат как тигърът ще го разкъса, но като ги отворили пак, войниците зинали от учудване: малкото момче спокойно разговаряло с лютия звяр на тигърски език, а той слушал и радостно въртял опашката си.

Господарят видял всичко и още повече се наежил.

– Прехвърлете момчето в тъмницата! – креснал той на войниците си. – Заповядвам още утре палачът да му отсече главата със стоманения меч!

Войниците отвели мъничкия Лю в тъмницата, която била оградена с каменна стена – висока пет човешки боя. Щом заключили вратата, малкият затворник обърнал очите си към небето и видял едно птиченце, което хвърчало наблизо. Лю-пети заговорил на птичи език и се помолил на крилатата гадинка да литне към бамбуковата колиба на морския бряг и да отнесе едно писъмце до братята му. В писъмцето пишело: „Мили братя, елате ми на помощ! Злият господар заповяда да ме заключат в тъмницата и утре ще ми отсекат главата, ако не ми помогнете!”

Птичето литнало с писъмцето в човката си и го отнесло на братята. Същата нощ се вдигнали двама от братята – Лю-трети и Лю-четвърти. Слезли в града и спрели пред стената на тъмницата. Лю-трети казал на Лю-четвърти:

– Настана потайна доба. Пазачите са заспали. Качвай се на гърба ми да те прехвърля през стената.

Лю-четвърти яхнал брата си през раменете. Тогава Лю-трети протегнал краката си и ги удължил пет човешки боя. Прекрачил високата стена и влязъл в двора на тъмницата. Оставил там брата си с желязната глава, дето сабя не я сече, а взел мъничкия на раменете си и го изнесъл навън. Тъмничарите не разбрали, че е извършена подмяна, защото Лю-четвърти приличал досущ на Лю-пети.

На другия ден тъмничарите помъкнали Лю-четвърти към градския площад, където го чакал палачм с тежкия стоманен меч – да му отсече главата. Целият град се събрал да види жестокото наказание. Лю-четвърти си навел главата. Палачът замахнал със страшна сила, но когато ударил шията на момчето, която била по-яка от желязо, мечът се строшил на парчета и в ръцете му останала само дръжката.

Господарят побеснял от ярост и заповядал да отведат момчето върху една висока канара и да го хвърлят отгоре в бездънната пропаст.

Вечерта по същото птиченце Лю-четвърти изпратил писмо до брата си Лю-трети: по-скоро да дойде на помощ. Лю-трети дошъл след полунощ. Удължил си краката, прескочи стената на тъмницата, помогнал на брата си да излезе на свобода и сам той останал на мястото му.

Щом се разсъмнало, тъмничарите повели затворника към високата стена, без да забележат, че той не е същият Лю, чиято шия излязла по-яка от желязото. Отвели го на канарата. Тя била много страшна. Оня, който паднел от нея в пропастта, жив не оставал. Палачите надвесили момчето и го блъснали. Но Лю-трети не трепнал, нито се уплашил. Той само протегнал своите чудни крака, удължил ги, додето стигне дъното на пропастта, и стъпил на здрава земя. Главата му останала горе.

– Хванете го за ръцете! – развикал се господарят. – Изтеглете го и пак го натикайте в тъмницата! А утре накладете голям огън и го изгорете жив!

Тъмничарите издърпали Лю-трети от пропастта и додето го теглели нагоре – той пак скъсил краката си. Заключили го в тъмницата, но през нощта Лю-трети прескочил стената, отишъл си вкъщи и скоро се върнал с брата си Лю-втори. Сложил го на раменете си, прехвърлил го вътре и го оставил на и своето място. Лю-втори, ако си спомняте, не се боял от никакъв огън и на другата сутрин, когато слугите на злия господар стоварили на площада десет коли сухи дърва, направили клада и я запалили, юначното момче не дочакало палачите да го хвърлят, а само скочило в огъня. И когато пламъците угаснали, целият народ, който се бил насъбрал да гледа грозното зрелище, останал поразен. Въглените вече били побелели, а момчето седяло непокътнато и се усмихвало.

– Какъв е този човек – ревнал господарят, – дето тигър не го яде, меч не го сече, в пропаст не пада и огън не го гори? Де се е чуло и видяло един господар като мене да отстъпи пред едно просто селско момче? То трябва да загине! Вържете му камък на шията, откарайте го в морето и го хвърлете на морското дъно. Там да остане!

През последната нощ най-големият брат, Лю-първи, заел мястото на своя брат в тъмницата и зачакал.

Щом се разсъмнало, два кораба опънали платна и отплували в морето. На първия кораб тъмничарите водели Лю-първи с вързани ръце и камък на шията, а на втория се бил настанил жестокият господар с чиновниците си. Насред морето тъмничарите хванали вързаното момче и го хвърлили в дълбочините.

Но то не се удавило, а разтворило устата си и захванало да смуче водата. Господарят и неговите чиновници от другия кораб забелязали, че морската вода бързо намалява и подводните канари се оголват. Всички пожълтели и се разтреперали от страх. Двата кораба спрели върху острите подводни камънаци тъй като не могли да се задържат прави, се преобърнали. В туй време Лю-първи изсмукал всичката морска вода, излязъл на високия бряг и пуснал водата пак в морето. Напълнил го. Зашумели вълните, но прекатурените кораби не се изправили. Морската стихия погълнала завинаги злия господар и неговите чиновници, които останали на морското дъно.

А народът с голяма радост посрещнал спасението на чудесните братя Лю.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания