|
Гео Милев (Георги Касабов Милев - 15.01.1895, Раднево - след 15.05 1925 - София) Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. Застъпено естетическо мислене, неразграничаващо модернизъм и символизъм, е основа на първата поетическа книга - 'Жестокият пръстен'. В нея наборът от определени думи, които символистите предпочитат да използват (луна, призрачен, Сън, печал, венец, спомен и пр.), се включва в нова конструкция на образа. Поетиката на 'Жестокият пръстен' е гранична, родена от близостта и сблъсъка между две естетически системи - на символизма, чиято традиция в българската лирика е твърде силна до 20-те години, и новото изкуство на модернизма. Друга поетическа книга на Г. Милев - 'Иконите спят' (1922) - е също поетически образ на модерната душа. Тя включва пет стихотворни творби, писани по религиозни мотиви. Заглавията им, по модела на експресионистичната поетика, са пределно смислово ударни, емоционално въздействащи: 'Змей', 'Стон', 'Кръст', 'Гроб', 'Край'.
|
