Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян
Портрет
Среща с дяволчето
Първият изпит
Бързо приятелство – бърза вражда
Страшното заседание
Отчаяните родители
Разказ на враната
Да отмъстим на кацаря!
Иманярите
Ян Бибиян с глинена глава
Цигарата
В царството на злото
Чудният сън
Къде попадна Ян Бибиян
Чудната книга
Към горния свят
Мирилайлай
Желязната гора
Лю-лю
Тайната на Лю-лю
Жените на Мирилайлай
Силата на песента
Мирилайлай умря!
Пак на земния свят
Старо приятелство
Ян Бибиян намира главата си
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян
Автор:
Елин Пелин

Ян Бибиян намира главата си

Когато каленото тяло на Калчо позасъхваше, той се хвърляше в реката, да го овлажнява, защото инак се пукаше, а тия рани, от които макар че не течеше кръв, го боляха.
Ян Бибиян и Фют наблюдаваха Калчо с напрегнато любопитство. Ян Бибиян се вълнуваше. Неговата глава беше същата, ала Калчо беше я докарал в ред. Косата му беше вчесана и пригладена, лицето чисто, измито и хубаво, очите спокойни и добри.
– Ето случай да получиш главата си, ЯнБибиян – каза Фют. – Дай ми само опашката и аз всичко ще направя. Бързай, защото Калчо не стои много във водата!Той се бои от нея, защото го е страх да не се разкисне.
– Фют, закълни ми се, че няма да ме излъжеш!
– Заклевам се!...
– В името на стария си баща.
– Заклевам се в името на стария си баща!
Ян Бибиян бръкна в пазвата си и извади опашката.
Фют посегна да я вземе, ала ЯнБибиян се отдръпна.
– Ще отскубна един косъм от нея.
– Отскубни – каза нетърпеливо Фют.
Ян Бибиян отскубна един косъм от края на опашката и я подаде на Фют.
Фют, разтреперан от радост, грабна опашката си и посегна, та я залепи на още незаздравялата рана на мястото й.
Опашката се залепи зарасна отведнъж. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре, очите му игриво и весело светнаха. Той подскочи от радост и му се искаше да извика, ала Ян Бибиян запуши устата му.
– Мълчи, да не уплашим Калчо!
– Благодаря ти, Ян Бибиян, хиляди пъти съм ти благодарен! Ти ме спаси. Аз съм от дяволски род и едва ли бих ти върнал добро за добро, ако да нямаше косъма, който отскубна от опашката ми...
В това време водата изцамбурка. Калчо беше се хвърлил във водата и плаваше, като издаваше звуци на доволство.
– Събличай се скоро, Ян Бибиян! – извика дяволчето.
Ян Бибиян бързо хвърли дрехите си. Ала косъма, който бе отскубнал от дяволската опашка, завърза на ръката си като гривна. Той се боеше да не би Фют да го открадне. Китката, която Лиана беше оставила, той внимателно сложи под дрехите си.
– Готово! – каза той тихо.
– По мене! – извика Фют и скочи в реката. Ян Бибиян скочи след него.
Калчо, който се готвеше вече да излиза, изпищя уплашено и поиска да избяга на срещния бряг. Двете глави се погледнаха.
В това време Фют улови Калчо за единия крак.
– Пусни ме! Пусни ме! – завика Калчо. – Олеле, пусни ме, ще се разкисна, ще се разтопя, ще се удавя!...
Ян Бибиян се спусна също и улови Калчо за раменете, натисна го и го потопи цял във водата...
Каленото тяло на Калчо почна да омеква. Той пищеше и се молеше да го пуснат. В същото време Ян Бибиян усети като че мина някакъв нож през шията му. Неговата калена глава като че почна да омеква.
Отведнъж и Калчовата, и Ян Бибияновата глава се отлепиха от телата си.
Фют ги размени бързо и Ян Бибиян изскочи из водата със собствената си глава. А Калчо, на когото се залепи калената глава, която Ян Бибиян носи толкова време, остана неподвижен във водата, с поглед, обърнат жално-жално към Ян Бибиян.
– Фют, извади го, извади го скоро! – извика Ян Бибиян, комуто стана жално за бедния Калчо, който тъй дълго му пази главата.
– Какво ще правим? Той вече ни е непотребен.
– Извади го! – заповяда Ян Бибиян.
Фют прегърна безжизненото тяло на Калчо и го извади на брега. То падна размекчено и неподвижно върху зелената трева с безжизнено отпуснати ръце. Ала главата, която беше носил Ян Бибиян, бе получила живот от неговото живо тяло. Тя се обърна към Ян Бибиян и впери очите си умолително към него.
Ян Бибиян се досети. Той взема бързо китката, която беше му оставила Лиана, и я разтърси силно над неподвижния Калчо. В чашките на цветчетата бяха останали скрити капки от живата вода. Като ситен прашец те се посипаха върху каленото безжизнено тяло, то трепна, оживя и Калчо бързо скочи на краката си.
Той се спусна и прегърна Ян Бибиян. Очите му се напълниха със сълзи, които закапаха.
– Ян Бибиян, благодаря ти!... Чувствувам кръв в жилите и живот в тялото си. Усещам ударите на сърцето си. Ти ме оживи. Ян Бибиян, благодаря ти!...
Ян Бибиян бе щастлив. Той намери главата си. Той е пак той. Върната отново в живота, душата му след толкова страдания ликуваше и се вълнуваше от нещо хубаво, безкрайно хубаво. Той видя отново света и разбра колко хубости има в него, колко е красиво да се живее, колко сладко е да носиш собствената си глава на шията си.
Той прескокна границата от злото към доброто и първият образ, който се мярна в паметта му, бе неговата майка и до нея – неговият стар баща. Обхвана го силно желание час по-скоро да ги намери, да ги види.
Ян Бибиян извади бързо косъма, който бе отскубнал от опашката на Фют, и му го подаде:
– Фют, върви си по своя уречен път! Научих се що е зло и добро и имам вече сили да се боря със злото. Ако опиташ да ме изкушаваш, знай, че ще бъдеш победен и отново ще бъде скъсана опашката ти! Кажи на всички дяволи във вашето царство, че аз ще науча хората къде ви е слабото място.
Фют, обхванат от страшна радост, грабна косъма от ръцете на Ян Бибиян, поклони се, отдалечи се и изчезна.
Ян Бибиян и Калчо останаха сами.
Те се обърнаха към изток. Близо пред тях се изпречваше родната, познатата планина. И там в полите всред зеленина се белееше малкото родно градче. Сред него високо се издигаше черковната камбанария.
Забиха камбаните празнично.
Ян Бибиян протегна ръцете си нататък и извика с вълнение:
– Мамо, майчице, ида си, ида си при тебе!
Като хвана Калчо за ръка, каза:
– Да вървим!...
– Ех, мой бедни татко грънчарьо – каза Калчо, – и аз се връщам пак при тебе. Искам да ти бъда помощник и подкрепа на старини.
И двамата с бързи крачки тръгнаха към родното си градче.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания