Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян
Портрет
Среща с дяволчето
Първият изпит
Бързо приятелство – бърза вражда
Страшното заседание
Отчаяните родители
Разказ на враната
Да отмъстим на кацаря!
Иманярите
Ян Бибиян с глинена глава
Цигарата
В царството на злото
Чудният сън
Къде попадна Ян Бибиян
Чудната книга
Към горния свят
Мирилайлай
Желязната гора
Лю-лю
Тайната на Лю-лю
Жените на Мирилайлай
Силата на песента
Мирилайлай умря!
Пак на земния свят
Старо приятелство
Ян Бибиян намира главата си
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян
Автор:
Елин Пелин

Мирилайлай

Великият магьосник Мирилайлай, потънал в размишления и унусен в работата си, не обърна никакво внимание на Ян Бибиян. Той от време на време бъркаше с лъжицата в голямата тенджера, от която излизаха разноцветни пари, и шепнеше някакви наричания. Челото му беше смръщено и бледо. Бялата му брада падаше върху земята като бяла кърпа, а очите му гледаха съсредоточено в огъня.
Ян Бибиян, който беше преживял толкова странни работи, гледаше без страх великия магьосник. Поиска му се дори да ритне и да катурне голямата тенджера, от която излизаше нетърпима миризма.
– Мирилайлай – извика Ян Бибиян, – освободи ме оттук!
Гласът му прозвуча смело и решително.
Мирилайлай се обърна стреснат от тоя смел глас и очите му заискриха гневно.
– Ян Бибиян, ти си мой пленник! От голямата книга на мъдростта ти не научи ли, че човек със собствени усилия трябва да се спаси?
Мирилайлай се изправи и отведнъж порасна толкова високо, че Ян Бибиян, за да го погледне в очите, трябваше да си вдигне главата нагоре.
– Ян Бибиян, аз ще те сваря в тенджерата и ти ще излезеш оттука, преобразен на пара.
– Пшт! – изкряска силно Мирилайлай, като видя черната врана, която стоеше до Ян Бибиян, – махни се, проклета, от очите ми!
Враната се вдигна, погледна жално Ян Бибиян и отлетя покорно.
Мирилайлай посегна с дългата си ръка към шията на Ян Бибиян, като разтвори пръсти да го сграбчи.
Ян Бибиян отскочи настрана, извади изпод мишницата си дяволската опашка и я вдигна заканително.
Отведнъж великият магьосник Мирилайлай почна да се смалява и стана малък, по-малък от Ян Бибиян. Лицето му се изкриви от страх, очите му се ококориха и зъбите му почнаха да тракат.
– Милост, милост! – извика жално Мирилайлай. – Пощадете ме, Ян Бибиян!
В това време огънят угасна. Парите, които излизаха от тенджерата, спряха и от нея изпълзяха със страшно шипене три огромни змии, които бързо пропълзяха във високите бурени наоколо и се изгубиха.
– Изведи ме оттук! – извика Ян Бибиян. – Изведи ме или ще те убия!
Ян Бибиян вдигна опашката над главата на изплашения Мирилайлай.
– Не ме бий! Спри ръката си, Ян Бибиян, защото злото, което ще направиш на мене, ще бъде двойно по-голямо за тебе! Ако ти ме убиеш, всички врати ще се заключат, всички води ще пресъхнат, тая зелена гора ще се превърне в пустиня и ти ще умреш от глад и жажда. И ничия сила не може да те спаси оттук. Скрий дяволската опашка и аз ще ти помогна!
Ян Бибиян прибра пак в пазухата си дяволската опашка. Отведнъж Мирилайлай почна да расте и за няколко мига порасна колкото един обикновен човек.
– Изведи ме оттук! – каза заповеднически Ян Бибиян.
– Ян Бибиян – рече великият магьосник Мирилайлай, – ти имаш дяволска опашка, в която се крие страшна сила. Тя действува над магьосниците съкрушително. Тук с нея и ти си силен, но ако излезеш между хората, тя ще ти носи само нещастие. Дай я на мене и аз ще те изведа оттук!
Ян Бибиян се замисли. Желанието му да излезе оттук беше така силно! И ако цената на неговата свобода е една дяволска опашка, защо да не я даде? Добре.
Но като погледна как лукаво надничаха изпод големите вежди безцветните очи на Мирилайлай, Ян Бибиян се сепна. – Не, никога няма да я дам – рече в себе си той. – Разбрах нейната сила в това царство на магиите и не искам да остана без нея.
– Решавай бързо, Ян Бибиян! – каза магьосникът.
И като вдигна ръце, той почна да вика високо:
– У-у, у-у!...
Отведнъж гората се изпълни със страшен шум и тичешком почнаха да пристигат хиляди малки човечета, облечени в пъстроцветни облекла. Те се струпаха смирено около магьосника и около Ян Бибиян, изпълниха цялата гора наоколо и замълчаха очаквателно.
– Стълбата! – извика заповеднически Мирилайлай.– Донесете стълбата!
Малките човечета се спуснаха из гората и изчезнаха. Скоро те се върнаха, като влачеха една голяма стълба, края на която Ян Бибиян не можеше да види.
– Изправете я! – заповяда Мирилайлай.
Малките човечета се залепиха около стълбата като мравки и почнаха бързо да я вдигат нагоре. Те изправиха единия край, който вече се изгуби нагоре във височината, а другият край все още не беше се показал.
– Ето по тая стълба ти ще излезеш на белия свят – каза Мирилайлай, като се обърна към Ян Бибиян. – Ще пътуваш по нея девет дена. Дай опашката и добър ти път!
– Не – каза Ян Бибиян, – когато изляза горе, аз ще ти пусна опашката оттам.
– С дяволската опашка няма да те пусна по нея! – рече твърдо Мирилайлай.
– Тогава изпрати ме догоре! – рече Ян Бибиян. – На последното стъпало ти ще получиш опашката.
– Стар съм и не мога да се качвам – каза жално магьосникът.
Тогава Ян Бибиян, като видя възправената стълба, извади дяволската опашка и я размаха наляво и надясно с всичка сила.
Малките човечета с писък се разбягаха, а тия, които бяха по нея, паднаха вцепенени по местата си. Великият магьосник Мирилайлай пак се сниши и стана по-малък от Ян Бибиян.
Тогава Ян Бибиян се хвана за възправената стълба и почна да се качва по нея с бързина на котка, като дършеше в ръката си здраво дяволската опашка.
Колко време вървя Ян Бибиян, не можа да разбере. Но когато погледна надолу, той не виждаше вече нищо. Горният край на стълбата още не се виждаше. Тогава, уморен, Ян Бибиян скри опашката под мишницата си и седна на едно стъпало да си почине.
Отведнъж в дълбочината под него той чу страшен шум и крясък, стълбата се залюля със страшна сила и почна да се свлича. Ян Бибиян отхвръкна в пространството и почна да пада.
– Га-га-га! – викна той, като се сети за враната.
Отведнъж той усети как черната птица се завря под него и го понесе на крилата си.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания