Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян
Портрет
Среща с дяволчето
Първият изпит
Бързо приятелство – бърза вражда
Страшното заседание
Отчаяните родители
Разказ на враната
Да отмъстим на кацаря!
Иманярите
Ян Бибиян с глинена глава
Цигарата
В царството на злото
Чудният сън
Къде попадна Ян Бибиян
Чудната книга
Към горния свят
Мирилайлай
Желязната гора
Лю-лю
Тайната на Лю-лю
Жените на Мирилайлай
Силата на песента
Мирилайлай умря!
Пак на земния свят
Старо приятелство
Ян Бибиян намира главата си
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян
Автор:
Елин Пелин

Първият изпит

Като се хванаха за ръце, Ян Бибиян и дяволчето Фют излязоха из трънливата долчинка и се упътиха към реката. Ян Бибиян беше особено доволен, че си намери другар, и беше горд, че тоя негов другар е дяволче. Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше с всичка сила:
– Варда! – като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му.
А наоколо нямаше никого. Беше тихо и безлюдно. По тревичките хвъркаха пеперуди, някъде свиреше щурче, малки пиленца се боричкаха по тръните. Но Ян Бибиян продължаваше да подскача и да вика „варда”, защото, сдружен с дяволчето, се чувствуваше силен.
Фют – малкото дяволче – вървеше редом с Ян Бибиян, от време на време подскачаше като него на един крак и крадешком му хвърляше лукави погледи. Ухиленото му лице показваше, че и той е доволен от другаря си.
– Ян Бибиян! – извика отведнъж Фют. – Макар че, както те гледам, много ми харесваш, но право да си кажа, не те познавам добре и ме е страх от тебе.
– Защо се боиш? – попита учудено Ян Бибиян.
– Боя се да не ме оставиш. Аз обичам да правя странни работи и ти, ако не ми помагаш, по-добре да се разделим още сега.
– Ей – ухили се Ян Бибиян, – не вярвам да си по-голям пакостник от мене.
– Кой знае – рече със съмнение Фют. – Аз трябва да те изпитам.
– Скоро ще се увериш – каза Ян Бибиян и така силно тупна Фют по рамото, че той се сви и извика от болка.
Така като се разговаряха, те стигнаха до ливадите, които се простираха край реката. Тук под една стара върба с прогнил дънер спряха да си починат на сянка, защото слънцето беше се издигнало високо и печеше силно. Двамата се изтегнаха на зелената трева, щастливи от великото безделие.
По едно време Ян Бибиян се повдигна и бутна Фют, който бе задрямал.
– Фют, ставай! Виж там, при оная стара кобила, пасе магарето на кацаря, който тая сутрин се опита да ме бие. Искаш ли да го пояздим?
Очите на дяволчето светнаха.
– Искам, искам – каза нервно то и скочи. – Аз отдавна познавам това животно и много ме е смях, като го видя. Но аз никога не съм се качвал на магаре. А ти?
– Ехе, колко пъти! – отговори с важност Ян Бибиян.
– Моят стар баща – рече дяволчето – не обича магарето, защото то е добро, смирено и послушно животно. Дяволите не обичат добрите и послушни животни – все едно хора ли са, или магарета. Магаретата с голяма готовност помагат на хората и послушно мъкнат тежки товари, и безропотно понасят ударите на жилавите пръчки, с които незаслужено ги наказват техните господари.
Ян Бибиян не дочака Фют да доизкаже думите си, скочи и бързо се упъти към магарето на кацаря. То престана да пасе, вдигна глава и погледна мило и дружелюбно малкото момче, което се доближи до него.
Ян Бибиян го хвана за гривата и повика Фют с ръка. Фют заскача с тънките си крачета като скакалец през ливадата и отиде при магарето.
– Качи му се! – каза Ян Бибиян. – Нали никога не си яздил магаре? Качи му се, то носи леко и не тръска.
Дяволчето скочи пъргаво като бълха и се намери на гърба на кроткото магаре. Ян Бибиян се качи също. И двамата, хванати един за друг, смушиха доброто животно и почнаха да го препускат по ливадата.
Фют издаваше весели дяволски викове, а Ян Бибиян мушеше животното с големите нокти на пръстите си и викаше:
– Дий! Дий!
Магарето тичаше по ливадата, а мършавата кобила, която пасеше там, го гледаше съжалително.
– Искаш ли още по-бързо, Фют?
– Искам, искам! – извика Фют.
Ян Бибиян скочи от гърба на магарето, откърши една върбова пръчка и почна да шиба животното по задницата, ала то беше уморено от дългото тичане и не искаше вече да препуска. Тогава в главата на Ян Бибиян се мярна една чудесна мисъл.
Той отиде при кобилата, повдигна опашката й и улови в шепата си няколко конски мухи, които обичаха да се навират около краката й. Тия мухи той пусна под опашката на магарето, върху гърба на което стоеше Фют и махаше радостно крака.
Магарето е чисто животно. То не може да търпи никаква муха по тялото си. Щом го полазиха хапливите насекоми, то полудя от страх и ужас, почна да реве, да тича със страшна сила по ливадите и да хвърля чифтета със задните си крака. Най-после се тръшна на тревата и почна да се търкаля. Дяволчето отскочи настрана, удари главата си в един пън, преви се и почна да вика и да плаче с всичка сила.
Ян Бибиян отиде при него и като видя грозното му сълзливо лице, обляно в кръв, почна силно да се смее.
Отведнъж дяволчето скокна и също почна да се смее. Кръвта, която обливаше лицето му, изчезна, като че никога не е била. То прегърна Ян Бибиян и му каза:
– Браво, браво, Ян Бибиян! Ти наистина си чудно момче. Виждам, че можем да бъдем приятели. Ти издържа първия изпит. Направи зло на едно невинно животно, направи зло на приятеля си, комуто счупи главата. И при това се смя от сърце тогава, когато аз плачех от болки. Ти си достоен за другар.
В това време като изпод земята изскочи старият кацар. Той бе видял как Ян Бибиян и неговият черен другар мъчат магарето му и идеше ядосан, с жилава дрянова пръчка в ръка. Той посегна да улови яката Ян Бибиян за врата, след това наведе главата му към земята и почна да го шиба с жилавата пръчка по изопнатата задна част.
Ян Бибиян завика от болки с нечовешки глас и замърда с всичка сила, за да се отърве от ръцете на кацаря. Ала той го държеше със силната си ръка като с железни клещи, удряше и повтаряше:
– Да помниш как се язди чуждо магаре, да помниш как се язди чуждо магаре!...
– Фют, къде си, Фют, спаси ме! – почна да вика за помощ Ян Бибиян, като видя, че не може да се отскубне от силните ръце на кацаря.
Фют благоразумно беше офейкал още при вида на дряновата пръчка и скрит зад една върба, със смях гледаше как биеха другаря му.
– Фют, ти нали всичко можеш, помогни ми, направи се на невидим и ощипи за крака тоя проклет кацар, защото задникът ми гори от огън! Ще ме убие, ще умра!...
Фют слушаше от прикритието си жалните думи на Ян Бибиян и се пукаше от смях.
След като го наби хубаво, кацарят пусна Ян Бибиян, удари му един ритник и си отиде.
Дяволчето гледа, докато кацарят се отдалечи, изскочи от прикритието си и отиде при Ян Бибиян.
– Ти защо ме остави да ме пребият! – развика се Ян Бибиян обиден. – Това ли ти е приятелството!
– Прощавай, Ян Бибиян – каза Фют, – ние, дяволите, макар че от нищо се не боим, от три неща ни е много страх – от миризмата на тамяна, от кръста и от дряновата пръчка. Още щом я видях в ръцето му, такъв страх ме хвана, че аз се разтреперах, побягнах и докато стигнах до върбата, три пъти се препънах.
– Така ли? – каза Ян Бибиян, който все още хлипаше и не можеше да се успокои. – Ще му дойде редът и аз да ти се отплатя за тая приятелска услуга. Помогни ми поне да се изправя на краката си!
Фют хвана Ян Бибиян под мишници и го вдигна.
– Олеле, боли! – хвана се Ян Бибиян за битото място. Кръв течеше от месата му и цапаше скъсаните му панталони.
Тогава Фют се наведе и плю няколко пъти на раните му. Отведнъж те зараснаха, кръвта спря и Ян Бибиян усети, че болките му минаха. Той почна да подскача и да вика, дори запя:
– Не ме боли вече, не ме боли вече!
– И мене не ме боли вече! – каза Фют. – Само че тука на главата между рогчетата си усещам някаква цицина. Тя ме боли. О, как почна да ме боли!
Фют се хвана за главата и почна да криви лицето си от болка.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания