Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян
Портрет
Среща с дяволчето
Първият изпит
Бързо приятелство – бърза вражда
Страшното заседание
Отчаяните родители
Разказ на враната
Да отмъстим на кацаря!
Иманярите
Ян Бибиян с глинена глава
Цигарата
В царството на злото
Чудният сън
Къде попадна Ян Бибиян
Чудната книга
Към горния свят
Мирилайлай
Желязната гора
Лю-лю
Тайната на Лю-лю
Жените на Мирилайлай
Силата на песента
Мирилайлай умря!
Пак на земния свят
Старо приятелство
Ян Бибиян намира главата си
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян
Автор:
Елин Пелин

Цигарата

Ян Бибиян за няколко дена свикна с новата си глава и като че му беше по-добре с нея. Той не мислеше вече нищо, не се боеше от нищо и с безкрайно спокойствие и безгрижие прекарваше дните. Нищо вече не тревожеше душата му. Без всякакво упорство той се покоряваше на желанията на Фют и не си чупеше ума да мисли върху постъпките си. Когато останеше сам, при него се явяваше оная странна самотна врана, която не преставаше да го следи и жално грачеше. Ян Бибиян се забавляваше с нея и позволяваше дори да кацва върху главата му. Понякога у него се яваваше желание да я улови и да отскубне опашката й, но враната усещаше намеренията му и отлиташе.
Веднъж тя му каза:
– Ян Бибиян, ти си изгубен. Фют иска да те заведе далеко, в подземното царство на дяволите. Пази се!
– Не ме е страх – отговори Ян Бибиян. – Любопитен съм да видя това дяволско царство.
– Ян Бибиян, ако някога ти дотрябвам, ти ме викни и за веднага ще дойда...
– Как да те извикам? – попита я Ян Бибиян.
– Извикай три пъти "га, га, га!" и аз веднага ще дойда.
Като чу това, Ян Бибиян почна да се смее, да подскача на един крак и да вика "га, га, га!"
Враната, като видя лекомислената постъпка на Ян Бибиян, стана тъжна, на очите й се показаха сълзи, тя постоя малко, не каза нищо и отлетя.
В това време Ян Бибиян чу веселото подсвиркване на Фют, който беше изчезнал някъде, и след малко той видя черните рогчета на приятеля си, който пристигаше.
– Ян Бибиян, ела с мене! – каза му весело Фют, щом се приближи.
Двамата тръгнаха през полето и нагазиха в нивите, посети с тютюн. Наоколо се разнесе лека упоителна миризма.
– Виж как хубаво мирише! – рече Ян Бибиян.
– Упоително – каза Фют.
– Аз веднъж опитах да го пуша – каза Ян Бибиян, – но след това много повръщах.
– Сега няма. Аз ще ти дам такава хубава цигара, че веднъж само ако потеглиш, никога вече няма да го оставиш.
И Фют показа на Ян Бибиян една лъскава кутийка, пълна с цигари.
– Дай! – каза с жадност Ян Бибиян.
– Не тук! – рече Фют. И като преминаха големите пространства, насети с тютюн, те навлязоха в планинската теснина, откъдето идеше реката.
– Къде? – попита Ян Бибиян.
– Върви и не питай! – каза Фют.
И той поведе Ян Бибиян по една тясна камениста пътека, която водеше право към върха на планината.
Дяволчето вървеше напред бързо и леко, а Ян Бибиян крачеше след него и се мъчеше да не изостава. Ала глинената му глава тежеше и той скоро се умори.
– Да починем, Фют!
– Върви! – каза Фют. Той се обърна, погледна Ян Бибиян и се заля от смях, като видя неговото глинено лице, уморено и изсъхнало, без капка пот по челото.
– Качи ми се! – каза Фют и подложи гръб.
Ян Бибиян възседна приятеля си.
Тогава Фют се понесе със страшна бързина, като скачаше от камък на камък, от скала на скала – леко като перо. След това се вдигна над урвите, над пропастите и полетя във висините като орел.
Ян Бибиян се дършеше здраво за шията му и лекотата, с която се носеше във висините, беше му приятна.
Фют слезе на най-високия връх и свали приятеля си.
– Видя ли какво мога? – каза той на Ян Бибиян. – Доволен ли си?
– Доволен съм.
Тогава Фют извади лъскавата кутия, подаде една цигара на Ян Бибиян, запали и той една и седнали върху меката планинска трева, потънаха в блаженство.
Ароматният дим на цигарата пълнеше с някаква упоителна сладост гърдите на Ян Бибиян. Той жадно и мълчаливо смучеше и гледаше в далечините.
Далече долу той виждаше малкото градче, където живееха родителите му в непрестанна мисъл за него. Слънцето се спущаше зад хоризонта червено и страшно. Там до него беше застанал един тъмен облак, приличен на грозно чудовище с отворена уста, което искаше да глътне тая нажежена топка.
Ян Бибиян гледаше, смучеше цигарата и не усещаше ни страх, ни жал. Сладко зашеметен от упойката на тютюна, лежеше неподвижен и не помисляше ни за градчето си, ни за майка си, ни за нищо. Лек планински вятър милваше сухото му лице, но той не усещаше студенината му.
А Фют лежеше край него и го гледаше с една не много хубава усмивка.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания