Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1920)
За Коледа
Писмо
Три сестри
Злободневка (Емнал на гърба багажа...)
Дъжд
Снежинки
Новата година
Не стреляй!
Камо грядеши?
Amor passato
Пардон!
Вазовият юбилей
Изборен позив
Седмичен диалогичен репортаж
Към една приятелка
Злободневка (На душа ми тегне горест...)
Полунощна скука
Песен
Писмо до нея
Жълто слово
Зимна вечер
Спомен
Самотника дъб
Епитафии
Елегия (Тъне в смрад и рядка кал...)
Злободневка (Зимни ветрове повяват...)
Злободневка (Над престолния ни град...)
Бедняшки тост на буржоазен пир
Елегия (Сред неугасващата горест...)
Скандали!
Маскарадни конфети
Скандал
На Рашел
Полова литература
Ще си признаеш...
Приказка за калта
Amor omnia
Лято
Нотата на Чичерин
Жълта стража
Нашите партии
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1920)
Автор:
Смирненски, Христо

Снежинки

I

Жреци на непринуден смях
и синове на фукарлъка,
ний с песни и вино душим
стоглавата си черна мъка.

И в своя сив, но шумен път,
жадуваме днес, драга Васке,
чиновнически жалък щат
и гратис малко женски ласки.

А вечер блеснат ли край нас
печално бледи електрики,
ний клетва даваме тогаз
за странни подвизи велики.

Сред бран безумна до среднощ,
с тълпи от винени стакани,
завръщаме се у дома,
кажи-речи, полупияни.

Жреци на непритворен смях
и синове на фукарлъка,
ний в песни и вино душим
стоглавата си черна мъка.

II

Нима съм виновен бе, Маша,
че нашата обич умре?
Каква беше дружбата наша,
ей богу, ти знаеш добре.

Нас август събра ни двамина
с капризната своя ръка,
а тихата свежа градина
с любов ни тогаз приласка.

Септември е рожба обаче
и пратеник на есента
и ласките му са палачи
на сетните болни цветя.

А роза разцъфнала късно
бе нашата кратка любов,
затуй я септември откъсна
с печален надгробен наслов...

Нима съм виновен бе, Маша,
за толкова бързия край?
Ах, трябваше дружбата наша
да цъфне тогава през май!

III

Сигур, защото е зима,
вятър ме вей, Лорелай;
вятър в сърцето простенва,
вятър из джоба витай.

В своята скръб негасима
(вятър ме вей, Лорелай!),
чакам аз пролетно слънце
и красотата на май.

Вечер край шумни стакани
своята болка гася
в твоите погледи сини,
в твоята златна коса.

Винаги принц безпаричен,
все пак се смятам богат,
първо: защото те любя,
второ: понеже съм млад...

Сигур, защото е зима,
вятър ме вей, Лорелай;
вятър в сърцето бушува,
вихър из джоба витай!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания