Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1920)
За Коледа
Писмо
Три сестри
Злободневка (Емнал на гърба багажа...)
Дъжд
Снежинки
Новата година
Не стреляй!
Камо грядеши?
Amor passato
Пардон!
Вазовият юбилей
Изборен позив
Седмичен диалогичен репортаж
Към една приятелка
Злободневка (На душа ми тегне горест...)
Полунощна скука
Песен
Писмо до нея
Жълто слово
Зимна вечер
Спомен
Самотника дъб
Епитафии
Елегия (Тъне в смрад и рядка кал...)
Злободневка (Зимни ветрове повяват...)
Злободневка (Над престолния ни град...)
Бедняшки тост на буржоазен пир
Елегия (Сред неугасващата горест...)
Скандали!
Маскарадни конфети
Скандал
На Рашел
Полова литература
Ще си признаеш...
Приказка за калта
Amor omnia
Лято
Нотата на Чичерин
Жълта стража
Нашите партии
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1920)
Автор:
Смирненски, Христо

Ще си признаеш...

Ще си признаеш, куме Тричко,
така си е, и да не щеш! —
От ден на ден се вдига всичко,
ударил всеки на грабеж.

И мъчиш се, да ме прощаваш,
като добиче на оран,
а на думбазите продаваш
и труд, и пот за гологан.

Подписахме... и мир е божем,
а дяцата и след това
изгниват в плен, а ний не можем
от борч да дигнеме глава.

Изпратихме си ги тогива
да се сражават за народ,
а в тила паплач нечестива
изсмука кървавий ни пот.

Уж с нея Сандо ваш зае се,
от хвалене прегракна чак,
а вместо да я поизбеси —
стана й сигурен ортак.

Ще си признаеш, куме Тричко,
така си е, и да не щеш! —
Все по-назле отива всичко,
ударил всеки на грабеж.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания