Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1920)
За Коледа
Писмо
Три сестри
Злободневка (Емнал на гърба багажа...)
Дъжд
Снежинки
Новата година
Не стреляй!
Камо грядеши?
Amor passato
Пардон!
Вазовият юбилей
Изборен позив
Седмичен диалогичен репортаж
Към една приятелка
Злободневка (На душа ми тегне горест...)
Полунощна скука
Песен
Писмо до нея
Жълто слово
Зимна вечер
Спомен
Самотника дъб
Епитафии
Елегия (Тъне в смрад и рядка кал...)
Злободневка (Зимни ветрове повяват...)
Злободневка (Над престолния ни град...)
Бедняшки тост на буржоазен пир
Елегия (Сред неугасващата горест...)
Скандали!
Маскарадни конфети
Скандал
На Рашел
Полова литература
Ще си признаеш...
Приказка за калта
Amor omnia
Лято
Нотата на Чичерин
Жълта стража
Нашите партии
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1920)
Автор:
Смирненски, Христо

Бедняшки тост на буржоазен пир

(Нова година. В широк, разкошно мобилиран салон, край богата трапеза пируват кръг почтени буржоа. Внезапно вратата се отваря и суха. едроплещеста жена със зеленикав поглед и покъсано наметало застава пред масата и поздравлява пируващите. Всички я гледат вкаменени.)

Добър вечер, господа!
Ненадейно идвам аз.
Бях самичка из града
и помръзнала в студа,
зърнах светлина у вас.

Аз съм непозната вам,
вам — почтени буржоа,
ала всинца тук ви знам
и макар да ви е срам,
аз съм ваша дъщеря...

Виждам, всеки тук мълчи,
изненадан и смутен,
и в пиянските очи
ужас, гняв и свян личи
и закана срещу мен!

Но, почтени господа,
всеки тук е мой баща
не ще да е беда
да се срещнете сега
с дъщеря си — Бедността.


(С нервен жест тя дърпа стола изпод един пълничък рус господин, който се изтъркулва на килима. Бедността сяда на неговия стол.)

Струва ми се, този жест
не е неизвестен тук,
даже смятам, че е чест,
от търговски интерес,
да катурнеш някой друг?...

Вий простете, че така
дойдох като странен гост,
вий сте с чаши у ръка,
мисля, бяхте на крака
и държеше някой тост.

Но прекъснатия тост
смятам да довърша аз,
;аз — окъсаният гост,
и с език разбран и прост
ще приветствам топло вас.

— Я, честита светла нощ
и новогодишен пир;
сред стоцветния разкош
вий сте в пълната си мощ
и гуляете си в мир.

И не шепне съвестта,
че сте роби на греха,
чужда ви е мисълта,
че със хиляди в света
з арад вас са без стреха.

А стакан подир стакан
дигате и пийте вий,
ничий ум полупиян
не прозира, че налян
е с човешка кръв, уви!

Че на хиляди сърца
вий пирувате с кръвта,
че от бледите лица
на измъчени деца
сте отнели свежестта.

Че приютени в нощта
на всечасната си скръб,
милиони по света
тръпнат в студ и нищета
и угасват с поглед тъп!

Пийте вие, господа,
нека чашите звънят,
вий сте чужди за труда,
призраците на глада
не пресичат ваший път.

Но над ваший пир се вий
ужасът на сетен час,
а дванайсет вече бий
и в звъна зловещ се крий
разгрома на вашта власт.

(С твърди, отмерени крачки тя излиза. Черното й наметало на пода няколко чаши. Стенният часовник бие 12.)

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания