Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1920)
За Коледа
Писмо
Три сестри
Злободневка (Емнал на гърба багажа...)
Дъжд
Снежинки
Новата година
Не стреляй!
Камо грядеши?
Amor passato
Пардон!
Вазовият юбилей
Изборен позив
Седмичен диалогичен репортаж
Към една приятелка
Злободневка (На душа ми тегне горест...)
Полунощна скука
Песен
Писмо до нея
Жълто слово
Зимна вечер
Спомен
Самотника дъб
Епитафии
Елегия (Тъне в смрад и рядка кал...)
Злободневка (Зимни ветрове повяват...)
Злободневка (Над престолния ни град...)
Бедняшки тост на буржоазен пир
Елегия (Сред неугасващата горест...)
Скандали!
Маскарадни конфети
Скандал
На Рашел
Полова литература
Ще си признаеш...
Приказка за калта
Amor omnia
Лято
Нотата на Чичерин
Жълта стража
Нашите партии
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1920)
Автор:
Смирненски, Христо

Три сестри

(Народна приказка)

В „Търговска” рано у зори
разхождаха се три сестри —
те: Клеветата, Пошлостта,
наред със тях и Глупостта.
Безмълвна пустота навред
простряла беше мъртъв стан,
а само глухо от „Балкан”
часовникът прозвъни пет.
Вървяха в такт сестрите три;
зад Люлин месецът се скри,
а изток, в пурпурни зари,
със златен блясък се покри.
И ето първата тогаз
започна с тих, но ясен глас:
„Сестри, минават ден след ден,
светът се сменя, ражда, мре,
но в туй нестихващо море
безсмъртна съм и бодра аз,
самотница като нощта.
Аз поздрав слънчев не видях,
но името ми над света
разлива мрак и сипе прах.
Над всяка лилия прострях
аз сянката на своя плащ;
на всеки грях весталка бях,
на всяка подлост — верен паж.
За мене дом е отреден,
скован от срам, облечен с мрак,
през лято, зима, в нощ и ден
не влиза в него слънчев здрак.
Там бухал, червей, ахтопод
живеят в братска дружба с мен,
а върху лигавия под
килим от мухал е прострен
и над железните врата,
на черен мрамор начертан,
се мярка надпис К л е в е т а.
И там със поглед замечтан.
аз пея, свиря на пиано в
безкрайни дни и часове
и моят замък се зове:
„Душицата на Добриянов”.

Едва завършила речта
бе първата, и в миг уста
отвори втората сестра.
„Сестри рождени — почна тя, —
къде, кога, от кой и как
родена съм — не се разбра,
но аз живея, туй е факт.
Летят години, векове,
но моят образ все блести
и мойто име пак зове
безчислените редове
на помрачените тълпи.
Като среднощен призрак аз
летя с разпуснати коси
и моята нетленна страст
над хорските сърца виси.
Кого от тъмните тълпи
след себе си не дигнах аз,
кого зовът ми не упи
с бездушната си тежка власт?
За мен е роден всеки кът
и всеки властник ми е брат;
свещеник, воин, дипломат
над мен с любов и грижа бдят.
Банкер ли зърнете на пир,
дружбаш ли срещнете в файтон —
при тях съм аз и с тях безспир
ликуваме сред общий стон.
В „Леге”, „Търговска” и навред
вървя сред шумний маскарад
и честните в безчестний свет
с омраза П о ш л о с т ме зоват.

Замлъкна тя, след нея в миг
развърза третата език:
„Уви, съдбата мен, сестри,
с горчива участ нареди.
Бездомница аз дълго бях,
отритната от всеки праг,
навред ме срещаха със смях,
навред бях гостенин недраг.
Децата бягаха от мен,
а възрастните пък без свен
отричаха ме всеки ден.
И на кого ли по света
потребна бях аз — Г л у п о с т т а.
Но след нощта настава ден
и ето ме щастлива днес,
днес храм издигнат е за мен
и там посрещат ме със чест,
а моят чуден храм е
„Земледелско знаме”...

В „Търговска” рано у зори
разхождаха се три сестри —
те: Клеветата, Пошлостта
наред със тях и Глупостта.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания