|
|
 |
Виж още:
Българска художествена литература
/Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918)
/Поезия
|
Стихотворения, печатани през 1900-1910
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот - 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.
|
|
|
|
|
>>
|
|
