Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения, печатани през 1900-1910
Ура!
Юбилейна песен
Иманяр
Май
В тържеството
През снежна Рила...
Бежанци...
Там!
Зима
Петльо, събуди го!
Ластовичка
Великден и пролет
Май
По жътва
Владиката Каравангелис*
Дамяну Груеву*
Химн на Св. Княз Бориса-Михаила
Пред пролет
Ефросина Пантолеон
Приветствена песен*
Зимна нощ
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Стихотворения, печатани през 1900-1910
Автор:
Вазов, Иван

Иманяр

(Към „Скитнишки песни”)

На чукара от венецът
    гледах възхитен.
На Заселци първенецът
    приближи до мен.

Поздрави взаимни, нежни –
    дружба се свързa.
Бай Дамянчо с вид небрежни
    най-подир казa:

– Ваша милост в планината
    дириш нещо, знам:
за имането, в скалата
    де се крие там?

– Бай Дамяне, бай Дамяне –
    смееш ли се ти?
Аз не ида за имане,
    а за красоти.

Да ви видя планините
    вам дошъл съм гост
– Ваша милост, извини ти,
    взимаш ме за прост.

Току-тъй се път не бие
    в тоя див балкан:
там в долът се злато крие –
    думат, цял казан.

И дирили са го често,
    наши и отвън;
ти ще знайш кое е место,
    виждал си го в сън.

– Бай Дамяне, бай Дамяне,
    взимаш ме за друг;
зарад мене са имане
    хубостите тук.

Те съкровища сами са,
    ваште планини,
божи рай са, обърни се –
    та ги погледни!

– Молим, ти туй разправи го
    на калпака мой.
Дай билетя си, яви го.
    На закона стой!

Лани друг един пипнaх го,
    като тебе, брат,
без билет, та па вързах го
    и пратих го в град.

– В твойте ръце, бай Дамяне,
    моят е живот;
аз събирам тук имане,
    но от други род.

Впечатленья, чувства пресни
    в тоя горски свет,
нови извори за песни –
    ази съм поет.

За балкана ви ще пиша,
    да го знай светът. –
Бай Дамян мълчи, не диша,
    чеше си вратът.

Най-подир му се изeсни
    мрачното чело:
видя, че аз пиша песни
    и не мисля зло.

И беседата любезна
    поднови се пак...
Кат потеглих, за да слезна
    там низ стръмний бряг,

той учтиво придружи ме
    до брегът дори.
„Сбогом!” – нежно поздрави ме,
    тръгна и се скри.

Из ужасни камъняци
    цял се мъкна час,
през балвани и трънаци
    друм пробивам аз.

Сe низ урвата проклета
    към долът дълбок,
на чието злато кмета
    беше цербер строг.

Седнах с лице в пот обляно,
    очи аз извих,
видях върха, де по-рано
    с кмета се простих.

Там зад камък нещо шава,
    дебне, крий се пак:
не бе птица, гад лукава –
    кметовий калпак!

Бай Дамян се скрил в чукара
    (боже, ум му дай!)
и следеше иманяра
    де ще да копай.

1899 г.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания