Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Повести
Тошко Африкански
Рибките със златните опашки
Тошко раздава дарове
Червената чешма
Към самодивския кладенец
Тошко лети в облаците
Празната каца
Гудо и Агудо
В гората
Косматият ученик
Шетачи
Мъдри отговори
Нощ в гората
Червената шапчица
Дядовите Медаркови пчели
Жабата в Тошковия корем
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска съвременна литература /Повести
Повести
Автор:
Каралийчев, Ангел

Рибките със златните опашки

Тодора подкладе огъня. Сложи тенджерата на печката да свари картофи. Закипя врялата вода в тенджерата. Картофите се подгониха. Почнаха да се пукат. Яхнал един клон пред отворения прозорец, Тошко Африкански гледаше с лакоми очи и от време на време протягаше косматата си ръка към Тодора. Искаше да u  каже, че е гладен. Зачервената Тодора миеше съдовете и пееше. Щом усети сладкия дъх на врелите картофи, тя грабна голямата дървена лъжица, извади най-хубавия картоф и се опита да го разчупи. Но картофът парна като въглен пръстите u. Тодора изохка, захвърли го през прозореца и викна на Тошка:
– Нa! Лапай, маймунек!
Тошко туй чакаше. С един скок той се намери долу на градинската пътека, където се търкулна картофът, грабна го, помириса го и в очите му светна блаженство. Налапа го целия – небелен. Тогава дойде страшното. Врелият картоф му запали гърлото. Като ужилен от оса Тошко изрева, размаха предните си лапи и се покатери на ябълката. От върха u  скочи на курника, тупна в една цветна леха и стремглаво се хвърли към малкото рибно езеро – да угаси парещия картоф в гърлото си.
Тодора, застанала до прозореца с лъжица в ръка, се разхълца от смях. Почервеня като ягода.
В езерото стопанинът на къщата беше пуснал пет рибки със златни опашки. От зори до мрак по езерния бряг ходеше котаракът Мук и си думаше:
– Мяу! Омръзнаха ми тия птичета крилати, искам рибки опашати! Мяу!
Когато Тошко цамбукна, рибките се изплашиха много и всичките се потулиха под камъните, но като видяха, че падналото от небето чудовище не е котаракът, а маймуната –излязоха спокойно от дъното и си саклатиха опашките. Най-напред Тошко налапа студена вода и дойде на себе си. „Лошо Тошко, лошо!” – рече си той и му стана много обидно. Спомни си как го клъвна квачката, когато се опита да играе с едно пиленце, спомни си колко бой е изял от Тодора, която го налагаше с една дървена лъжица за нищо и никакви
работи.
– Хей, Тошко – измяука котаракът, – честита баня! Мяу!
– Благодаря – отвърна Тошко.
– Ами ония рибки със златните опашки, дето се перчат във водата, твои ли са?
– Мои са – отвърна Тошко и като протегна дългата си лапа, хвана най-голямата и я размаха над главата си.
– Гледай, братко, живи мърдат.
– Щом като мърдат, изхвърли ги на сухо, да ги изям. Не мога да понасям рибки, които мърдат. Стопанинът ще помисли, че Тодора ги е изловила и опържила в тигана и ще наложи гърбеца u  с дебелия си бастун – помоли се котаракът.
– Слушам! – извика Тошко и почна да изхвърля нещастните рибки.
Котаракът Мук ги застигаше с лапите си и гълташе като бонбони. На тревата не останаха нито люспи, нито костички.
– Не съм виновен аз – измърмори разбойникът-котарак. – Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде.
Като изпразни езерото, Тошко се върна в кухнята и видя, че Тодора е мръднала някъде. Метна се чевръсто нагоре, влезе през прозореца и почна да тършува. Най-напред бръкна в една чиния на полицата и щом разбра, че е празна, изхвърли я възмутен навън. Чинията падна на плочите и се натроши на парчета.
След това маймунекът намери една кошница, пълна с пресни яйца.
– Я – рече си той, – набутах бели ябълки...
Грабна кошничката и изскочи навън, но се препъна в една вършинка и падна. Яйцата сежльтнаха на земята изпотрошени.
– Ябълки, съвсем не са ябълки! Тая Тодора пак ме измами! – разгневен проговори Тошко и се върна отново в кухнята. Откачи от гвоздея новата престилка на Тодора и я натъкна в печката. Като свърши тая хубава работа, злосторникът седна на стола, протегна дългите си крака върху масата и се замисли дълбоко. Погледна мастилницата. Протегна бавно лапата си, взе перодръжката на Тодора и реши да напише писмо до маймуните в Конго и да се оплаче от Тодора. Те трябва да дойдат тука и да я накажат. Тодора не е добра. Тя бие маймуните.
Тогава му дойде наум, че не знае буквите.
– Каква съм неука маймуна – въздъхна Тошко и като грабна мастилницата, погледна с едно око вътре. Дълго се взира и като не можа да види нищо, разсърди се и размаха силно мастилницата. Мастилото рукна навън и напръска тавана, стените, пода. Тошко се развесели. Откачи от стената чантата на Тодора, надяна я на ръката си и излезе на улицата.
– Дай чантата, крадецо! – извика градинският пазач и подгони маймунека.
– Да има да вземаш. Ще ти я дам, ако ме стигнеш.
Тошко търти да бяга. Кривна по улицата. Грабна една ябълка от сандъка на бакалина, прескочи черковната ограда и се покатери по водосточната тръба на камбанарията. Там захапа ябълката и разлюля чантата. От бакалницата изскочи Тодора. Съзря чантата си и занарежда:
– Леле, умрях си! Вътре е огледалцето, което ми подари Търкалан на панаира. За пет лева ми го купи. Ако се счупи, няма да се оженя. Отидох си млада и зелена! Слез, Тошко, слез, миличък! Ти си добро момче. Ако слезеш, кака ще ти купи лешници и бадеми.
Тошко беше доверчиво същество и като чу за лешниците, бързо се спусна пак по водосточната тръба. Тогава Тодора издърпа от лапите му чантата си, хвана го за ухото и го отведе вкъщи. Видя каква поразия е направил и грабна голямата дървена лъжица. Почна да го налага. Половин час време го тупа. Най-сетне се умори и го затвори в къщурката на кучето.
– Тук ще стоиш! – поръча тя запъхтяна. – Като си почина, пак ще се върна да те добия. Ти ми отрови душицата.
В туй време старият стопанин домъкна и котарака в кучешката къщурка. Блъсна го вътре и викна:
– Ти изяде моите сладки рибки. Влизай, разбойнико, в този затвор!
– Много ли те тупа? – попита Тошко.
– Додето счупи дебелия си бастун. Мяу! Не мога да разбера кой му е казал, че аз съм изял рибките – промърмори котаракът, зарови се в сламата и почна да мърка.
И цяла нощ наказаният котарак не млъкна.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания