Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
V. Заключения
Общи положения
Приемане на защитни мерки и програми
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
Автор:
Петров, Иван

Общи положения

Характер на международния инструмент в областта на защита на свидетелите или сътрудниците на правосъдието, който следва да се изработи
Следва да се изработи обща правна рамка за улесняване международното сътрудничество и приемането на вътрешно законодателство в сферата на защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието. Тя би трябвало да включва разпоредби, свързани със:
(а) взаимно признаване на решенията по отношение защитата на лица (например свидетели и техни роднини) от страна на държавите, извършващи (трансгранично) изпълнение на защитни мерки;
(б) процедурите, които трябва да се следват при молба за взаимна помощ;
(в) обмяна на информация във връзка със защитата на свидетелите;
(г) използване на високотехнологични (теле-) комуникационни средства за улесняване предаването на свидетелските показания в случаите, при които от съображения за сигурност свидетелят не може да се яви в съда;
(д) взаимна помощ при смяна местожителството на свидетеля, както и по други практически въпроси, свързани с ефективната защита на свидетелите.
Причините за защита на свидетелите са различни. Освен факта, че сътрудникът на правосъдието действа като свидетел на страната на обвинението в хода на съдебна процедура срещу бившите му съизвършители на престъпление, винаги се прави оценка на конкретните заплахи и опасности. След като се предостави статут на защитен свидетел, този статут следва да бъде признат и от други страни, ако към тях е отправена молба да участват в последващата защита на лицата. Това следва от принципа на доверието във взаимната помощ. Същевременно помолената за съдействие държава има право да откаже да се съобрази с молбата поради конкретни причини. Въпросът дали международният инструмент в областта на защита на свидетелите/сътрудниците на правосъдието трябва да включва списък с причините за отказ подлежи на обсъждане.
Препоръчително е процедурите за искане/оказване на взаимна помощ да бъдат еднообразни и в съответствие със съществуващите процедури за оказване на взаимната помощ, предвидени в различните европейски конвенции в тази област.
Важно е да се регламентира и обмяната на информация между страните, предвид изискването за запазване на максимална конфиденциалност по конкретните дела. За тази цел е препоръчително всяка държава да учреди национален орган, който да се занимава с въпросите на взаимната помощ по повод защитата на свидетелите. Този орган може да бъде специален отдел на институцията, която отговаря за защитата на свидетелите, или вече съществуващ орган, който е натоварен с въпросите на международното сътрудничество по наказателни дела.
Когато на свидетел, който се намира под заплаха, бъде предоставено убежище в чужда държава, последната би следвало да осигури необходимите технически средства за комуникация, ако се наложи свидетелят да свидетелства в хода на съдебната процедура (защитните мерки не му позволяват да се яви в съда).

Специална конвенция или нов протокол?

Правната рамка може да включва отделна многостранна конвенция или протокол към Европейската конвенция за взаимна помощ по криминални въпроси, както и разпоредби, които следва да бъдат приети в националните законодателства, с оглед съвместимостта на националните правни системи в областта на защитата на свидетелите. Все пак би трябвало в определени случаи държавите членки на Съвета на Европа да имат право на избор, когато им бъде поискана помощ. Става въпрос за необходимост от прилагане на защитни мерки, които излизат извън правно допустимите действия по смисъла на националното законодателство. Например в някои държави смяната на самоличността е незаконно. Въпрос на избор би следвало да е и въвеждането на специални процедури и програми за „сътрудниците на правосъдието”, тъй като не всички държави членки биха ги одобрили. Международната правна рамка в областта на защита на свидетелите/сътрудниците на правосъдието може, ако е необходимо, да бъде допълнена с препоръки към държавите членки с оглед улесняване доближаването на националните наказателни и правосъдни системи по отношение защитата на свидетелите.

Предварителни условия

Гореспоменатите изборни части на правната рамка са предварително условие за легитимността є, тъй като е възможно да имат спорен характер. Друга предпоставка е създаването на гаранции за запазване конфиденциалността, както и на механизъм за наблюдение, който да гарантира придържането към стандартите, съгласувани във връзка с приемането на правния инструмент (и неговото ратифициране от държавите членки), включително зачитането на човешките права (по-конкретно правата на обвиняемия и на свидетелите/жертвите/сътрудниците на правосъдието). Въпросният инструмент би трябвало да изхожда от един от основните принципи на международното взаимно сътрудничество: реципрочността, макар и при обстоятелства, които дават възможност на една страна да помогне на друга, като предостави убежище на дадено лице (или го задържи под стража), без да изисква същото за своите защитени свидетели.
Възможни дефиниции, необходими за целите на правния инструмент
Следните дефиниции могат да се приемат за целите на този документ:
„свидетел” – всяко лице, разполагащо с информация, релевантна на наказателното производство, която то (лицето) е предоставило и/или е в състояние да даде под формата на показания (независимо от статута на лицето по националното право, както и от формата на показанията – преки или непреки, устни или писмени). (Дефиницията е въз основа на Препоръка No. R (97) 13 на Съвета на Европа.)
„сплашване” – всяка пряка, непряка или потенциална заплаха срещу свидетел, която може да повлияе на задължението му да даде безпристрастни показания или да е последица от показанията му. (Пак въз основа на Препоръка No. R (97) 13.)1
„анонимност” – означава, че подробностите около самоличността на свидетеля остават неизвестни за защитата и обществото като цяло. (От Препоръка No. R (97) 13.)
„сътрудник на правосъдието” – всяко лице, срещу което има отправени обвинения в престъпление или е осъдено за участието си в криминална организация или в престъпления на организираната престъпност, но се съгласява да сътрудничи на правосъдието, като предостави информация за криминалната групировка или за престъпления, свързани с организираната престъпност. (От Препоръка No. R (97) 13.)
„роднини на свидетелите и сътрудниците на правосъдието” – партньорът (в живота), децата, внуците, родителите, особено когато живеят под един покрив със защитеното лице.
„защитни мерки” – всички индивидуални правни и практически мерки (от скриване на лицето по време на разпит до временната и постоянната смяна на местожителството), които целят да защитят свидетеля или сътрудника на правосъдието от заплахи и/или неблагоприятни последици от сплашването, както и от опасностите, свързани със самото решение на лицето да сътрудничи на правосъдието. Примери за мерки, взети от изследването на законодателството на различните държави, следва да бъдат включени в обяснителния меморандум към текста на международния правен документ за защита на свидетелите/сътрудниците на правосъдието. Такива мерки са даването на съвети, осигуряването на таен телефонен номер, на психологическа и правна помощ и на пари; смяната на самоличността, разпитите от разстояние (чрез видеовръзка и т. н.), предоставянето на полицейска защита и др.
„програма за защита” – стандартен или конкретен набор от индивидуални защитни мерки (например описани в меморандум за разбирателство, подписан от съответните отговорни институции и защитения свидетел или сътрудник на правосъдието).
„механизъм за наблюдение” е всяка процедура, въведена с цел да се наблюдава изпълнението на програмата за защита.

Конкретни мерки, програми, механизми за защита

Законодателството на някои държави членки регламентира наличието на система на програми за защита, занимаваща се със защитните мерки, които биват обичайни и специални.
Обичайните мерки за защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието не са свързани със смяна на местожителството или на личните данни. Обикновено те се прилагат до края на разследването или на съдебния процес, като е възможно да продължат да действат и за кратък период след процеса.

Такива мерки са:
защита на личните данни на свидетеля/сътрудника на правосъдието и на техните роднини;
смяна на телефонните и автомобилните номера на свидетеля/сътрудника на правосъдието и на техните роднини;
полицейски патрули в района на тяхното местоживеене;
телохранители и друга физическа защита;
електронен контрол на телефонните обаждания, получени на номера на защитените лица;
психологическа и финансова подкрепа.
Прилагането на специални мерки е свързано с драматични промени в живота на защитеното лице, като смяна на местожителството и на личните данни. Тези мерки са част от програма или схема, които трябва да бъдат прилагани и след края на наказателното производство. Освен това те могат да бъдат за ограничен период от време или за цял живот.

Принципи за прилагане на специални защитни мерки

Принципите, въз основа на които свидетел/сътрудник на правосъдието получава правото да се ползва със специални защитни мерки, са следните:
защитеното лице (жертва, свидетел, съизвършител, съучастник, помагач или подбудител) трябва да има връзка със случая, който се разследва и/или се разглежда в съда;
– важна е степента на значимост на приноса, даден в полза на правосъдието;
– отчита се и сериозността на опасността за свидетеля;
– необходими са желание и пригодност за приемане на защитните мерки.

Значимост на приноса на свидетеля

Особено значими са показанията, свързани със сериозно престъпление, в следните случаи:
– ако тези показания са надеждни (истинни, спонтанни и не противоречат на други показания);
– ако тези показания откриват пътя към съдебното преследване на сериозно престъпление;
– ако тези показания са необходими, за да потвърдят други показания, така че съдебната процедура по сериозно престъпление да завърши успешно;
– ако тези показания са необходими, за да се оспорят други показания, които са в полза на обвиняемия (в случай че последните се считат за неверни);
– ако от тези показания зависи разкриването на терористична организация, както и на придобитото чрез престъпления имущество;
– ако се установи, че тези показания могат да се повлияят от подкупи или сплашване.
Особено значима е и информация, въз основа на която може да се постави началото на разследване или да се предотврати престъпление.
Показанията на свидетеля трябва да са жизненоважни и решаващи за делото. С други думи, особено значими са тези показания, без които правоприлагащите органи не биха имали основателна причина да сезират съда и които са дадени от лице, за което се смята, че се намира в опасност.

Сериозност на опасността

Специалните защитни мерки трябва да се прилагат само когато има конкретни обективни индикации, че даването на показания ще постави свидетеля или сътрудника на правосъдието или техните близки роднини под сериозна заплаха от отмъщение и когато обичайните мерки са неподходящи, предвид значимостта на показанията и сериозността на престъплението. Личните и субективни притеснения от страна на свидетеля сами по себе си не са основание за прилагане на специални защитни мерки.
Колкото по-съществена е информацията според горните критерии, в толкова по-голяма степен тези мерки следва да гарантират на свидетеля/сътрудника на правосъдието и техните роднини защита срещу заплахи, вреди, отмъщение или подкупване, с цел предотвратяване даването на показания.
Целта на тези мерки е да се гарантира, че показанията в съда се дават от напълно защитени свидетели/сътрудници на правосъдието, които впоследствие няма да бъдат изложени на опасност заради показанията си.

Желание за приемане на защита

Свидетелят/сътрудникът на правосъдието следва доброволно да приеме обичайните или специалните защитни мерки. Този принцип предполага също така, че защитните мерки могат да бъдат отменени по молба на свидетеля/сътрудника на правосъдието.
Доброволното приемане на защитните мерки е свързано с даването на информирано съгласие от страна на свидетеля/сътрудника на правосъдието по повод правилата и ограниченията, следващи от прилагането на мерките.
Желанието за приемане от страна на свидетеля/сътрудника на правосъдието на защитните мерки е важно, защото той не само следва да се съобразява с тях, но и трябва доброволно да подкрепя всички средства, които се прилагат в името на неговата сигурност. От това зависи до голяма степен успехът и на цялата програма, по която може да се осигурява защита и на други свидетели – минали или бъдещи. Сред горните средства може да е доброволното ограничаване правото на публикуване на информация, свързана със защитата на свидетелите или забраната да се обсъждат тези въпроси с други лица или с медиите.

Пригодност

Става въпрос за пригодност за получаване на защита от психологическа, социална и медицинска гледна точка.
При рецидивисти, алкохолици и наркомани прилагането на защитни мерки е изключително трудна задача, тъй като има голяма вероятност техните показания да не бъдат приети като надеждни в съда. Наред с това такива лица рядко са склонни да спазват правилата на поведение, предвидени в програмата за защита.
Принципите сериозност на опасността, желание за приемане на защитните мерки и пригодност за тях се прилагат и по отношение на роднините на свидетеля/сътрудника на правосъдието.

Адекватни мерки за предотвратяване на бъдещи престъпления от страна на сътрудниците на правосъдието
Защитата в полза на сътрудниците на правосъдието трябва да бъде насочена към съхраняване в перспектива на тяхната надеждност и обществена сигурност.
И надеждността, и обществената сигурност се поставят под въпрос, когато сътрудникът на правосъдието продължава да извършва престъпления, докато същевременно по отношение на него се прилагат мерки за защита.
В повечето правни системи умишленото извършване на престъпление от страна на сътрудник на правосъдието по време на прилагане спрямо него на защитни мерки предполага незабавна отмяна на тези мерки. Нещо повече, извършването на престъпление от страна на защитено лице излага на показ истинското му име и местонахождение, което само по себе си подкопава сигурността му.
Необходимо е да се приемат специални мерки, насочени към предотвратяване извършването на престъпления от страна на защитен сътрудник на правосъдието, тъй като такива престъпления могат да застрашат успеха на наказателното дело. Възможни са следните мерки:
преместване в райони, незасегнати от дейността на криминални организации, които биха могли да “вербуват” сътрудника на правосъдието. Ако той се намира в затвора, може да бъде преместен в друга специална институция за лишаване от свобода, предназначена за сътрудници на правосъдието;
– приемане на временни мерки по оказване на финансова помощ;
– оказване на помощ при търсенето на работа;
смяна на личните данни;
специално внимание към оплакванията на сътрудника на правосъдието и неговите роднини. Те следва периодично да бъдат посещавани от служител, определен от ръководителя на отдела по защита на свидетелите. Този служител трябва да проверява, дали свидетелят и роднините му имат оплаквания по отношение на органа, отговорен за тяхната защита, и дали имат медицински и психологически проблеми, които са останали незабелязани от него;
строго наблюдение и контрол над сътрудника на правосъдието и неговите роднини.
Последната мярка предполага ограничаване свободата и правото на личен живот на защитените лица. Не бива да се забравя, че защитните мерки (както и правилата, и ограниченията, свързани с тях) се приемат с информираното съгласие на лицето, което ще получи защита.

Актовете на тероризъм и защитните мерки спрямо свидетелите и сътрудниците на правосъдието
В Резолюция № 1 за борба с международния тероризъм, одобрена на 24-ата Конференция на европейските министри на правосъдието, Комитетът на министрите беше призован спешно да приеме всички необходими нормативни мерки за подпомагане на държавите в предотвратяването, разкриването, съдебното преследване и наказването на актове на тероризъм. Става въпрос за мерки, насочени към подобряване методите за защита на свидетели и на други лица, участващи в съдебна процедура срещу извършители на престъпления, свързани с тероризъм.
Защитата на свидетели и сътрудници на правосъдието, които дават показания по дела, свързани с тероризъм, е жизненоважна за успеха в борбата срещу терористичните организации. В доклада на третата среща на Групата за развитие на международното сътрудничество по криминални въпроси, която се проведе в Страсбург на 15–16 октомври 2001 г., Групата възприе възгледа, че актовете на тероризъм са форма на престъпление. Сътрудничеството срещу тероризма трябва да бъде част от сътрудничеството срещу всички форми на престъпност, което налага необходимостта от придържане към съществуващите стандарти.
В някои правни системи (като тази на Руската федерация и на Канада) защитни мерки се прилагат спрямо свидетели по всякакъв тип престъпления, включително от терористичен характер. Поради това на такива системи не е нужно да се препоръчва актовете на тероризъм да се разглеждат като престъпления, за които се предвиждат специални мерки, програми и механизми за защита на свидетелите.
Вече бе споменато, че показанията, свързани със сериозни престъпления, могат да бъдат от особено значение. Няма съмнение, че престъпленията от терористичен характер се разглеждат като сериозни.2
Съгласно чл. 17 и 18 на Препоръка Rec (2001) 11 на Съвета на министрите по повод Ръководните принципи за борба срещу организираната престъпност:
“Държавите членки би следвало да осигурят ефективна физическа и друга защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, които се нуждаят от такава, тъй като са дали или са се съгласили да предоставят информация и/или да дадат показания във връзка с организираната престъпност. По същия начин такива защитни мерки следва да бъдат осигурени на всички лица, които участват или са се съгласили да участват в разследването или съдебното дирене на деяние на организираната престъпност, както и на роднините и близките на лицата, които подлежат на защита. Държавите членки би следвало да приемат подходящи мерки за гарантиране защитата на свидетелите преди, по време или след съдебното дирене – във и извън страната на провеждане на съдебния процес”.
Докладът за защита на свидетелите, приет от PC-CO на третото му пленарно заседание (15–17 февруари 1999 г.), подчертава, че защитата на свидетелите е от особено значение в борбата срещу организираната престъпност и тероризма. Според доклада това може да се обясни с близостта между криминалните и терористичните групировки, което затруднява успешното прилагане на традиционните методи за разследване. Заради престъпленията, свързани с тероризъм, държавите членки следва да разширят системата от защитни и насърчителни мерки. В повечето правни системи престъпленията с терористичен характер се наказват с цялата строгост на закона, тъй като се считат за тежки престъпления (вж. Конвенцията на ООН за борба срещу финансирането на тероризма). Въпреки че съгласно повечето законодателства само физически лица могат да бъдат изправяни пред съда, трябва да се има предвид, че извършителите на престъпления, свързани с тероризъм, са членове на терористични организации. Даването на показания срещу такива лица е равносилно на показания срещу цялата криминална групировка. Поради това заплахи и отмъщение могат да се очакват от страна на цялата група, не само от обвиняемия, срещу когото свидетелят/сътрудникът на правосъдието дава показания. В този смисъл няма никаква разлика между организирана престъпност и терористични организации. И двете са в състояние да възпрепятстват правосъдието чрез заплахи или подкупване на свидетелите.

Връзка между мерките за защита сътрудниците на правосъдието и други мерки, насочени към насърчаване сътрудничеството с правосъдието
Повечето правни системи не правят изрична разлика между мерки за защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието и други мерки за насърчаване с цел оказване съдействие на правосъдието. Все пак разграничение съществува. Защитните мерки са насочени към предотвратяване заплахите и/или опасните последици от тях, както и към взимане на решение за сътрудничество на правосъдието.3 Сред тях са скриването или смяната на личните данни и местожителството.
Мерките за насърчаване на сътрудничеството не защитават пряко свидетелите и сътрудниците на правосъдието от заплахи. Те предоставят компенсация за усилията, свързани с поемането на риска от сътрудничеството на правосъдието, както и за други преки и непреки последици от този риск.
Сред тях са извънпроцесуалните насърчителни мерки (като финансовата подкрепа, помощ при търсене на работа)4 и процесуалните насърчителни мерки (като предоставянето на имунитет, значително съкращаване периода за излежаване на присъда, временна отмяна на влизането в сила на присъдата, специални затворнически привилегии)5.
Процесуалните насърчителни мерки са предвидени изрично в международноправни актове.
Съгласно чл. 26 на Конвенцията на ООН срещу организираната транснационална престъпност:
“Всяка държава участничка следва да приеме подходящи мерки, с които да насърчава лицата, участващи или участвали в групировки на организираната престъпност, да предоставят полезна за компетентните органи информация, която би могла да подпомогне следствието и наказателното производство. За тази цел всяка държава участничка следва да предвиди възможности за по-леко наказание, както и за имунитет срещу съдебно производство на обвиняем, който оказва значително съдействие при разследването и съдебното дирене на престъпление, предвидено в Конвенцията”.
Приетите досега международноправни актове не са допуснали несъответствия между разпоредбите за защита на свидетелите и нормите за оказване подкрепа и за обезщетяване на жертвите. В Резолюция № 1 за борба с международния тероризъм, одобрена на 24-ата Конференция на европейските министри на правосъдието, Комитетът на министрите беше призован спешно да приеме всички необходими нормативни мерки за подпомагане на държавите в предотвратяването, разкриването, съдебното преследване и наказването на актове на тероризъм. Част от мерките са насочени към подобряване методите за защита на свидетели и на други лица, участващи в съдебна процедура срещу извършители на престъпления, свързани с тероризъм, както и към подобряване защитата, подкрепата и обезщетяването на жертви на терористични актове и на техните семейства.
Приемането на насърчителни мерки поставя няколко въпроса.
Имунитетът срещу съдебно производство може да се регламентира директно в закона, като се посочи, че определени дела не подлежат на разглеждане в съда. Другият вариант е да се заложи на усмотрението на прокурора, както е при всички видове дела в повечето правни системи. Възможно е също така законодателството да даде възможност на съдията да се произнесе по условията за неформалните уговорки. Неговото постановление в този смисъл подчертава правната сила на решението да се предостави имунитет.
Тези мерки могат да засегнат правото да се разследват престъпленията, извършени от сътрудниците на правосъдието, както и правото на жертвите на обезщетение за тези престъпления.
Имунитетът не може да се разглежда като защитна мярка, тъй като самото задържане на лицето в институция за временно лишаване от свобода го предпазва от заплахи и опасности. Националните законодателства предвиждат временна отмяна на влизането в сила на присъдата или специални затворнически привилегии.
Що се отнася до правото да се изисква разследване на сериозно престъпление и да се иска престъпникът да получи наказание, при взимането на решение за предоставяне на имунитет може да се изхожда от принципите на субсидиарност и пропорционалност6.
Съществуващите международноправни инструменти не пренебрегват тези въпроси. Предоставянето имунитет на сътрудници на правосъдието може да застраши правата на жертвите на престъпления, извършени от същите тези сътрудници. Това може да лиши жертвите от мотивация да съдействат на правосъдието.
Съгласно чл. 25 от Конвенцията на ООН срещу организираната транснационална престъпност:
“Всяка държава участничка следва да приеме подходящи мерки в зависимост от средствата, с които разполага, за подпомагане и защита жертвите на престъпления, посочени в Конвенцията, особено що се отнася до заплахи за възмездие. Те също така следва да установят процедури за предоставяне на обезщетение и за възстановяване на отнето имущество от жертви на престъпления, посочени в Конвенцията”.
Член 25 от Конвенцията изисква в хода на наказателно производство на жертвите да бъде дадена възможност да изразяват мнения и тревоги.
Съгласно Препоръка No. R (96) 8 на Комитета на министрите към държавите членки относно политиката за борба с престъпността в Европа една от основните функции на наказателното правосъдие трябва да бъде защитата интересите на жертвите на престъпления. За тази цел е необходимо да се увеличи доверието на жертвите в правосъдието, както и да се вземат предвид физическите, психологическите, материалните и социалните щети, понесени от тях.
Според Ръководните принципи на Комитета на министрите на Съвета на Европа за човешките права и борбата срещу тероризма (804-та среща – 11 юли 2002 г.):
„... в името на справедливостта и обществената солидарност е необходимо държавите членки да гарантират получаването на обезщетение от страна на жертвите на терористични актове. Когато обезщетението не може да се събере чрез конфискация имуществото на извършителите, организаторите и спонсорите на терористичните актове, държавата е длъжна да се погрижи жертвите да бъдат компенсирани”.
Тези принципи не могат да бъдат застрашени от предоставянето имунитет на извършителите на престъпление. Насърчителните мерки за сътрудниците на правосъдието трябва да се съвместят и балансират с принципите на защита правата и очакванията на жертвите.
Много малко държави предоставят имунитет. В някои страни като САЩ имунитет се дава рядко, като преди това се оказва съдействие на правосъдието. Целта е, след като веднъж е получил имунитет, сътрудникът да не изгуби мотивацията си за сътрудничество.
Други държави като Италия предоставят имунитет само при опит за извършване на сериозно престъпление, свързано с тероризъм. Условието е извършителят да предотврати престъплението. В такива случаи правата на жертвите не са застрашени. Между принципа на предоставяне на имунитет и принципа на защита на жертвите трябва да се установи баланс, така че жертвите да получат обезщетение, независимо че престъпникът се ползва с имунитет. Жертвите следва да имат право да съдят извършителите на престъпление за граждански щети. Законодателството трябва също така да гарантира правото на жертвите да подават искове за обезщетение от държавата за вреди, понесени в резултат от криминално престъпление, извършено от престъпници, оказали съдействие на правосъдието. При произнасяне на присъдата съдилищата би трябвало да постановяват и изплащане на компенсация или възстановяване на имущество от страна на сътрудниците на правосъдието.
Държавите могат да учредят фондове за изплащане обезщетения на жертвите за телесни вреди и имуществени щети, понесени в резултат от престъпление, извършено от лица, оказали съдействие на правосъдието.7
Никакви други защитни мерки като смяна на местожителство или на лични данни не би следвало да засягат правата и очакванията на жертвите.
В някои законодателства лице, по отношение на което се прилага програма за специални защитни мерки и чиито данни за самоличност са сменени, може да получи правото да използва предишната си самоличност по повод определени правни действия или отношения. Нещо повече, всяко разследване или съдебно дирене срещу престъпления на защитеното лице, извършени преди датата на смяна на самоличността му, се извършват под предишната самоличност. Подобни разпоредби биха могли да се приемат по отношение и на други оплаквания.

1 Препоръка No. R (97) 13 дефинира сплашването като “всяка пряка, непряка или потенциална заплаха за свидетел, която може да повлияе на задължението да се дават безпристрастни показания”. Това включва сплашване в резултат от а) самото съществуване на криминална организация, известна с насилието и отмъстителността си; или от б) самия факт, че свидетелят принадлежи към затворена социална група, в която е поставен в слаба и неизгодна за него позиция.
2 Примери за престъпления от терористичен характер има в чл. 1 на Европейската конвенция за борба с тероризма:
а) престъпление по смисъла на Конвенцията за борба с незаконното завладяване на въздухоплавателни средства, подписана в Хага на 16 декември 1970 г.;
б) престъпления по смисъла на Конвенцията за борба с незаконните действия, насочени срещу сигурността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23 септември 1971 г.;
в) сериозно престъпление срещу живота, физическата цялост или свободата на международно защитени лица, включително дипломатически агенти;
г) отвличане, взимане на заложници или сериозно незаконно задържане;
д) престъпление, свързано с използването на бомба, граната, ракета, автоматично огнестрелно оръжие или писмо/пакет-бомба, ако употребата на тези средства поставят под заплаха други хора;
е) опит за извършване на някое от горните престъпления или съучастие в тяхното извършване или опит за извършване.
Съгласно Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН финансирането на тероризма, терористичните актове и терористичните организации също се разглежда като престъпление с терористичен характер.
3 Вж чл. 26 на Конвенцията на ООН срещу организираната транснационална престъпност.
4 Тези мерки не засягат правилата на наказателната процедура, както и правата на обвиняемия или на жертвите.
5 Тези мерки действат в рамките на наказателната процедура и засягат правилата є.
6 В случая се има предвид да се направи оценка и сравнение на целта на защитната мярка и на значимостта на показанията на свидетеля/сътрудника със сериозността на престъплението, което е извършил.
7
Чл. 2 на Европейската конвенция за обезщетяване жертвите на тежки престъпления задължава държавите да обезщетяват жертвите на тежки престъпления (включително терористични актове), когато няма алтернативни източници на средства и дори когато извършителят не може да бъде съден или наказан.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания