Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
III. Защита на свидетели в Международния наказателен трибунал на ООН за бивша Югославия (МНТЮ)
Въведение
Проект за защита на свидетели
Необходимост от защита на свидетелите относно Международния наказателен съд за бивша Югославия
Основи на защитата на свидетелите
Дейност на отдел „Жертви и свидетели”
Препоръки на съда
Структурни промени
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
Автор:
Петров, Иван
        

Въведение

Колкото и благородни да са целите на международната общност за постигане на справедливост по отношение на престъпленията срещу човечеството, извършени в бивша Югославия, и независимо от обвързването им както по отношение на човешките, така и на финансовите ресурси, резултатът ще бъде значително подкопан, ако свидетелите не могат да дават показания, без да се плашат от сянката на заплашването. Макар да е признато, че релоцирането на свидетели е последно средство за защитата им, използването на такава стратегия гарантира запазването на доверието в ООН по отношение на способността є да създаде и ръководи ефективно работата на трибунала.
Създаването на МНТЮ бе ясен знак от страна на международната общност, че сериозните нарушения на международното хуманитарно право няма да се толерират. Престъпленията, по отношение на които той има юрисдикция, включват: сериозни нарушения на Женевската конвенция от 1949 г., нарушения на обичаите за водене на война, геноцид и престъпления срещу човечеството. Специфичните действия, извършени спрямо населението на бивша Югославия, отговарят на общоприетите определения на убийство, изтребване и мъчение, макар че дори и най-подробните описания на престъпленията никога не могат да опишат адекватно ужаса на онези, които са станали жертви или свидетели. Много от онези, които оживяха, се считат за избрани да дадат показания, тъй като се чувстват отговорни пред паметта на загиналите.
Правилникът на трибунала: Съдът постановява, че наказателно преследване може да бъде възбуждано само срещу отделни лица, но не и срещу държави. Това обаче не променя факта, че всички участници в конфликтите са били членове на организирани групировки, били те паравоенни, редовни военни части или дори ad hoc формирования на отделни етнически групи. Самият факт, че те са действали като част не само от военни или паравоенни групировки, но и като част от цялата етническа група, налага впечатлението, че когато даден свидетел дава показания, той говори не само срещу отделни лица, а срещу цялата група. За съжаление няма изход от тази ситуация, която се потвърждава от показанията на очевидците на събитията.
През последните двайсет и пет години и най-вече през последните десет много държави по света създадоха програми за защита на свидетелите. Катализатор за това стана нарастването на престъпната дейност от страна на организирани групировки. Групировки, които използват тактики за сплашване на свидетели и които утвърждават представата за сплашването като правило, могат да повлияят не само върху отделни лица и общности, но и върху цели държави и да се окажат мощен разубеждаващ фактор по отношение на сътрудниченето на съдебните власти.
Разследването на съобщенията за сплашване трябва, разбира се, да бъде приоритет за всяка правна система. Международният наказателен съд за бивша Югославия няма нито средствата, нито (както е отбелязвано не веднъж от негови експерти) пълната подкрепа в региона, поради което съществуват трудности в борбата срещу сплашването на свидетели. Трибуналът разполага с ограничен брой алтернативи на релоцирането на свидетели.
Международнопризнатите работни приоритети на защитата на свидетели са:
а) самото задължение да се гарантира сигурността на свидетеля;
б) задължението на трибунала да разгледа въпроса, по който е започнато разследване;
в) задължението в областта на всяко релоциране, както временно, така и постоянно;
г) задължението да се защити достоверността и конфиденциалността на програмата за защита на свидетелите.
Международното сътрудничество е създало стимул за общи критерии и високи професионални стандарти.
Според Правилника за работа на МНТЮ, утвърдената практика и текущото положение основната дейност е съсредоточена в отдел “Жертви и свидетели”.
Отделът “Жертви и свидетели” е отговорен за всички релоцирания на свидетели, извършвани от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Политиката по релоциранията описва в общи черти уговорките по отношение на процедурите, които са в действие (вж. Приложение А към настоящата глава).
Вземайки под внимание настоящата практика, може да се направи заключение, че продължаването на работата на сегашното ниво не се счита за приложима възможност, тъй като излага свидетелите на опасност и има вероятност да причини трудности по отношение на сигурността в държавата домакин, както и в приемащата държава. Възможностите на следователи и прокурори да получат показания от потенциални свидетели изключително много зависят от доверието на последните във възможностите за гарантиране на сигурността им. В случай че сигурността на даден свидетел пострада сериозно, на възможностите на Съда за ефективна работа ще бъдат нанесени непоправими вреди.
Слабите зони, които са открити и коментирани от експертите на съда, са:
– съзнанието на следователите и прокурорите;
– процесът на оценяване степента и характера на опасността;
– временните мерки за настаняване;
– конфиденциалността.
Напоследък са направени следните препоръки от ръководството на съда с цел да се коригират слабостите и да се гарантира, че отделът “Жертви и свидетели” извършва дейността си в съответствие с международноприетите стандарти:
– препоръка 1:
Съвместно с прокуратурата отдел “Жертви и свидетели” трябва да разработи “Ръководни принципи” за следователите и прокурорите. Този документ трябва да съдържа всяка информация, която е от практическо значение за подпомагане на следователите и прокурорите в прилагането на клаузите за защита, представени от отдел “Жертви и свидетели”. Документът също така трябва да включва подробности относно критериите за евентуално релоциране, необходимата информация за процеса на оценяване и уговорките и задълженията за осъществяване на контакт и за сигурността.
– препоръка 2:
Формален и подробен процес за оценяване трябва да се прилага в случаи на спешна необходимост. Всички лица, предложени за релоциране, трябва да преминат през процеса.
Процедурата по оценяване има следните цели:
I. Точно определяне на степента на заплаха, която съществува;
II. Гарантиране на това, че процесът на вземане на решения се базира на факти;
III. Осигуряване на достатъчно информация, която да позволи на звеното за защита да идентифицира акуратно най-подходящото бъдеще за свидетеля и неговото семейство;
IV. Да се гарантира, че е на разположение подробна информация, достъпът до която няма да бъде свободен и която ще предостави най-добрата възможност за положителен отговор при сътрудничество с други държави.
Изискванията за подробен процес не трябва да пречат на случаите, в които е налице ситуация, застрашаваща живота на свидетеля, която изисква незабавни мерки за премахване на заплахата. За такива ситуации трябва да има предварително изготвени планове, които да бъдат включени в ръководните принципи. Процесът на оценяване трябва да продължи по време на справянето с такива ситуации.
– препоръка 3:
В интерес на сигурността на свидетеля е приоритет на звеното за защита на свидетелите да гарантира, че времето, прекарано от свидетеля за временно настаняване в държавата домакин, е ограничено до абсолютния минимум.
Преодоляването на тази ситуация изисква:
I. Различни мнения извън държавата домакин относно местожителството на свидетелите по време на тази фаза;
II. Да се фокусира повече внимание върху директните преговори с приемащата държава – ранното ангажиране с програмите за защита на свидетелите би донесло големи предимства. Прозрачността и признаването на работните стандарти, описани в Препоръка 2, също създават една по-добра обстановка за започване на диалог;
III. Планираните, ясно дефинирани и направлявани времеви схеми за приключване на споразуменията, включващи пълна психо-социална оценка, представяща информация относно подготовката (езикова, професионално обучение и асимилиране на информация относно новото местожителство) за интеграция в новата страна;
IV. Разработване на средства за ускоряване на процеса на релоциране посредством финансова помощ за “новата” страна в началните етапи.
– препоръка 4:
За да се запази сигурността на свидетелите, звеното за защита от отдел “Жертви и свидетели” трябва спешно да приеме едно по-високо ниво на конфиденциалност.
В допълнение към оперативните препоръки са предложени персонални и структурни промени.
Изследването до този момент води до заключението, че международната практика и професионалните стандарти в областта на защитата на свидетели са отбелязали значителен напредък в последните години. Международният наказателен съд за бивша Югославия, след като предвидливо изследва този проблем, сега трябва да се придвижи в същата насока.
Нуждата от защита на свидетелите в този съд е явна. Налице е също така изискването за тази нужда да се използва структуриран, сигурен и ефикасен подход. Прилагането на препоръките от помощните органи на съда се разглежда като начин за постигане на нужната сигурност. Международният наказателен съд за бивша Югославия е длъжен да прилага високи стандарти в дейността си като цяло и по-специално що се касае до живота на хората, които лично допринасят за постигане на целите на международната общност.
По отношение на бъдещи действия се предлага глобалното виждане, че международните съдилища и другите органи на ООН не трябва да бъдат пряко отговорни за въпросите на релоцирането на свидетели. Създаването на независима структура под контрола на ООН ще има за цел да служи на нуждите на защитата на свидетели в рамките на предписаните процедури и насоки, съдържащи ясно дефинираните критерии за прозрачност. Предложените варианти са взаимосвързани. Тази фундаментална промяна е наложена от реалността при защитата на свидетели и други лица, които са заплашени вследствие на съдействието, което са оказали на международната общност при налагането на международно признатите стандарти на правосъдието.

 

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания