Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
I. Преглед на института в държавите членки
Австрия
Азербайджан
Армения
Босна и Херцеговина
Германия
Гърция
Испания
Латвия
Литва
Люксембург
Македония
Молдова
Нидерландия
Норвегия
Полша
Португалия
Русия
Словакия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Република Чехия
Швейцария
Швеция
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
Автор:
Петров, Иван

Австрия

В Австрия не се прави разлика между свидетели и сътрудници на правосъдието. Защитните мерки в тази област са задължение първо на полицията. Законовата база за защита на свидетели е приета съгласно рамката от Решения на Европейския съюз от 1995, респективно 1996 г. Защитата на свидетели се смята за задача на полицията по сигурността, което се регулира със Закона за полицията по сигурността.
Ако има достатъчно основания да се смята, че свидетелят може да стане обект на посегателство срещу живота, здравето или личната му свобода, полицията е длъжна да информира за това застрашения свидетел и да предприеме защитни мерки според ситуацията (раздел 22, ал. 4 от австрийския Закон за полицията по сигурността, Sicherheitspolizeigesetz – SPG).
Принципно мерки за защита на застрашени свидетели в рамките на наказателния процес включват мерки за изслушване на свидетелите, чиято самоличност не се разкрива, и допускане на досъдебен кръстосан разпит на свидетелите, както и провеждане на закрити съдебни заседания. С тези мерки се цели защита на интересите от гледна точка на обществения характер на делото.
Освен в борбата с тероризма Австрия винаги е била пионер в сферата на защита на децата, станали жертва и на свидетелите. От 1993 г. австрийският Наказателно-процесуален кодекс осигурява възможността за даване на свидетелски показания в съда по видеовръзка, която обикновено се осъществява от експерт. Особено ценни се оказват именно тези нови способи за провеждане на разпити на застрашени свидетели по особено внимателен, достоен и всеобхватен начин. Дете свидетел се подлага на разпит само веднъж, ако прокурорът и обвиняемият (със своя защитник) участват в разпитването му пред съда.
Раздел 162а, ал. 1 от австрийския Наказателно-процесуален кодекс се отнася до досъдебния разпит на свидетелите, ако има опасения, че ще бъде невъзможно свидетелят да бъде разпитан в съдебна зала поради съществени обстоятелства или по силата на закона. В този случай съдията трябва да даде възможност на прокурора, на защитата и на обвиняемия да участват в разпита и да зададат въпроси на свидетеля.
За да бъде избегнат повторен разпит на жертви на сексуално насилие, Законът за изменения на Наказателния кодекс от 1998 г., Фед. ДВ, бр. 1/153 въвежда задължително провеждане на този вид разпити в ранния етап на производството (досъдебния етап). Раздел 162а, ал. 2 от австрийския Наказателно-процесуален кодекс взима предвид опазването на интересите на свидетелите поради възраст, психологическо или здравословно състояние. За да защити тези интереси, разследващият съдия може да ограничи възможността за участие в разпита така, че прокурорът, обвиняемият и защитата да могат да проследят разпита и да зададат въпроси на свидетеля в отделно помещение посредством аудио-визуални средства.
Квалифициран психолог може да провежда подобен “ограничен разпит”. За дете е изключително предимство да бъде разпитвано от такъв специалист, без да се налага да присъства в съдебната зала. За да бъде гарантирано, че детето няма да бъде травматизирано, психологът може да преформулира въпросите на съдията на език, разбираем за детето. Всички съдилища са оборудвани със съответната техника, така че понастоящем видеоразпитът е вече обичайна практика. Тъй като записът на разпита може да бъде прочетен или показан по време на съдебния процес, гарантирано е, че разпитът няма да бъде проведен повторно (след подобен разпит свидетелят има правото да откаже да свидетелства по-нататък; вж. раздел 152, ал. 1, подал. 2а и 3, както и раздел 162а, ал. 3 от австрийския НПК).
Като се има предвид необходимостта от постигане на справедлив баланс между защитата правата на обвиняемия и защитата на живота и сигурността на свидетелите и на техните роднини, в раздел 166, ал. 1 и раздел 166а се предвижда осигуряване на поетапна защита на свидетелите.
Съгласно раздел 166, ал. 1 от австрийския Наказателно-процесуален кодекс личните данни на свидетелите, с изключение при споменаване на името и евентуална връзка с обвиняемия, се записват по начин, който гарантира, че няма да се стигне до обсъждане на тези лични въпроси в присъствието на трети лица. Тази защита на личното пространство на свидетелите следва да се съблюдава особено при обвинителните актове (раздел 248, ал. 1 от австрийския НПК).
Освен това при първото записване на личните данни свидетелят може да декларира и друг адрес освен постоянното си местоживеене, на което му е изпратена призовката. По този начин се успокояват основателните страхове на свидетелите да изложат себе си или близките си на опасност, като оповестят публично личните си данни и местоживеене.
Ако поради дадени обстоятелства свидетелят се страхува да изложи себе си или друго лице на особена опасност от посегателство върху живота, здравето или личната свобода, в раздел 166а от австрийския Наказателно-процесуален кодекс на съдията се дава правото да освободи свидетеля от задължението да декларира самоличността си или да отговаря на определени въпроси, които допускат разкриването є. Тази разпоредба позволява още на свидетеля да остане анонимен пред съда, докато трае процесът.
Съгласно австрийската Конституция (принципът на честен съдебен процес съгласно чл. 6, ал. 3д от Европейска конвенция за защита правата на човека – ЕКЗПЧ), раздел 166а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и решение на Федералното министерство на правосъдието, кодексът на практиката предвижда при гореописаните условия свидетелите да могат да прикриват самоличността си, например чрез перуки, очила и пр.
Всеки свидетел, независимо от възрастта си, може да свидетелства в отсъствие на обвиняемия. Раздел 250, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс дава на съдиите изключителното право да забранят на обвиняемия да присъства в съдебната зала, докато свидетелят дава показания.
Записвайки на видео показанията на анонимен свидетел в отделно помещение, тази защита може да бъде използвана и по време на процес (раздел 250, ал. 3 от НПК). В този случай свидетелят се разпитва от останалите членове на съда, следователя и защитата с помощта на монитор.
Освен това съществува и възможността разпитът да се води чрез телеконферентна връзка, ако такъв свидетел е препятстван да присъства в съда (по време на съдебния процес), без да се изложи на сериозна опасност (раздел 247а, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 90, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека всички съдебни производства са публични, освен ако не е предвидено друго в закона. По този начин всички наказателни процеси, доколкото това е технически възможно, са открити за всяко пълнолетно невъоръжено лице. Видеозапис, звуков запис и камери не се разрешават. В раздел 229, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс се предвижда възможността разпитът на свидетели да бъде проведен при закрити врати.
Предвид на възможността да бъде намалена условната стойност на показания, дадени от анонимен свидетел, съдът е длъжен да съблюдава внимателно доколко секретността на личните данни на свидетеля се отразяват на условността на тези показания (раздел 258, ал. 3 и раздел 323, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Във връзка с борбата срещу организираната престъпност в Австрия, както и на други места, възникна необходимостта от защита на застрашени свидетели, както и на сътрудници на правосъдието, срещу заплахи. И макар че в Австрия са разработени няколко стратегии за защита на рискови свидетели и за насърчаване на желанието за даване на свидетелски показания, не съществува възможност свидетелите, които пребивават в Австрия, да получат пълен или ограничен имунитет пред австрийска съдебна инстанция. В австрийския Наказателнопроцесуален кодекс не е предвидена възможността свидетел да бъде освободен от налагане на наказание, в случай че оказва сътрудничество на правосъдието.
Възможно е единствено да бъде намален размерът на наказанието на обвиняемото лице, което сътрудничи на правосъдието и на съдебните власти по време на следствието или на разследването на престъпление с организиран характер. Тази възможност е заложена в раздел 41а от Наказателния кодекс (т.нар. полупрокурорска свидетелска защита):

“Член 41а
(1) Ако лицето, извършило криминално деяние, наказуемо по чл. 277, 278, 278а или 278б, или криминално деяние, свързано с такава конспирация, сдружение или организация, разкрие на следствените власти това, което му е известно, и тези факти допринесат значително:
1. Да премахне или значително намали опасността, произтичаща от конспиративната дейност, асоциацията или организацията;
2. Да спомогне за разкриването на такова деяние освен съучастничеството на лицето;
3. Да бъде открито лицето, имало водеща роля в такава конспирация или е заемало водеща позиция в подобно сдружение или организация, присъдата може да остане под минималното законово наказание по чл. 41, ако това съответства на значимостта на разкритите факти, сравнено с вината на нарушителя. Раздел 41, ал. 3 е приложима при всички обстоятелства.
(2) Ал. 1 се прилага при всички обстоятелства спрямо участник в конспиративна дейност, сдружение или организация, които са наказуеми по силата на законова забрана, или спрямо извършителя на криминално деяние, свързан с такава конспиративна дейност, сдружение или организация.
(3) В случай че информацията на нарушителя се отнася до криминални деяния, спрямо които австрийското наказателно право е неприложимо, ал. 1 се прилага въпреки това, докато не бъде осигурена правна помощ”.
(изм. Фед. ДВ бр. 1 /1997/105, посл. изм. Фед. ДВ, бр. 1/ 2002/134)

“Член 278 – Криминално сътрудничество
(1) Лице, което създава криминална общност или участва в такава като член, се осъжда на затвор до три години.
(2) Криминална общност е сдружение, създадено с дългосрочна цел от повече от две лица, чиято цел е извършването на едно или повече престъпления от един или повече членове на общността, както и на други значими актове на насилие срещу живота и физическата цялост на човек, а не само дребни вреди срещу имуществото, кражби, измами или други престъпни деяния по смисъла на раздел 165, 177б, 223 – 239, 304 и 307 или по смисъла на раздели 104 и 105 от Закона за чужденците.
(3) Член на криминална общност, който извършва криминално деяние в размките на престъпната ориентация на общността или участва в дейността є, като осигурява информация или средства или по друг начин, със съзнанието, че по този начин подпомага общността или извършваните от нея престъпни деяния.
(4) Ако в резултат от дейността на общността не се стигне до планираното престъпление, нейните членове не се наказват, ако общността се саморазпусне доброволно или стане видно, че общността доброволно се е отказала от своя план. Освен това лицето няма да бъде наказано за криминално сътрудичество, ако напусне доброволно общността, преди да е извършено или да е направен опит за извършване на планираното криминално деяние; но лице, което участва в криминална общност, заемайки водеща позиция, само в случай че повлияе чрез информация, съобщена на компетентните власти (раздел 151, ал. 3), или по друг начин, така че опасността, произтичаща от дейноста на криминалната общност, да бъде отстранена”.
(изм. Фед. ДВ, бр. 1 /2002/134)

“Член 278а – Криминална организация
Лице, което създаде общност от значителен брой хора, подобна на компания с дългосрочна цел на съществуване, или което участва в подобна организация като член (раздел 278, ал. 3), се осъжда на затвор за срок от шест месеца до пет години, ако организацията:
1. има за цел, дори и да не е изключителна, постоянно и планирано извършване на планирани престъпления срещу живота и физическата цялост, свободата и собствеността на друг човек, както и тежки престъпления, свързани със сексуална злоупотреба с човешки същества, трафик на хора, незаконен трафик на оръжие, ядрени и радиоактивни материали, опасни вещества, фалшиви пари или наркотици, и
2. преследва големи печалби или оказва значително влияние върху политиката или икономиката, и
3. извършва действия, свързани с корумпирани или сплашване на други лица, или се укрива от следствените органи.
Раздел 278, ал. 4 се прилага след необходимите промени”.

“Член 278б – Сътрудничество с терористи
(1) Лице, което ръководи терористична организация (ал. 3), се осъжда на затвор от пет до петнайсет години. Лице, ръководещо терористична организация, която се ограничава до отправяне на терористични заплахи (раздел 278в, ал. 1), се осъжда на затвор от една до десет години.
(2) Лице, което участва като член в терористична организация (раздел 278, ал. 3), се осъжда на затвор от една до десет години.
(3) Терористична организация е общност, създадена с дългосрочна цел от повече от две лица, с цел извършването на едно или повече терористични престъпления (раздел 278в) от един или повече членове на организацията”.
(изм. Фед. ДВ, 1 /2002/134)

Съгласно раздел 34, ал. 1, 16 и 17 от австрийския Наказателен кодекс за специално смекчаващо отговорността обстоятелство може да се приеме фактът, че престъпникът се е предал на полицията, въпреки че е имал възможност да избяга, или е съжалил за деянието си в направените самопризнания, или е допринесъл значително за установяване на истината.
Тези мерки може да се предприемат от страна на съдебните власти и чрез принудителни мерки. Както беше споменато по-горе, в Австрия не съществува възможността свидетелят да избегне наказание, в случай че сътрудничи на полицията. Освен възможността, заложена в раздел 41а от Наказателния кодекс, която е свързана с наличието на престъпно лице (нарушител, извършил престъпно деяние, наказуемо по смисъла на раздел 277, 278, 278а и 278б, или на престъпно деяние, свързано с престъпна конспирация, общност или организация), в австрийското наказателно право не се предвиждат други специални условия за осъждане или специални наказателни режими за свидетели или сътрудници на правосъдието.
Защитата на свидетели е предвидена само в случаи на тежки престъпления (организирана престъпност и тероризъм). Ако отговарят на всички необходими критерии, в програмата за защита може да бъде включено не само лицето, но и неговите най-близки роднини.
С изключение на тероризма, няма ограничения за останалите случаи. Свидетелите могат да се ползват от защита, ако имат нужда от такава (най-вече деца, жертви на сексуално насилие и пр.).
На първо време този въпрос се урежда със смяна на местоживеенето. Възможно е също да се гарантира допълнително сигурността на лицето на новото място.
Мерките за защита са изключителна компетенция на силите за сигурност. В рамките на цялата програма за защита на свидетели компетентни са съдебните органи и органите за изпълнение на принудителни мерки. Последните решават дали лицето да бъде допуснато в програмата.
Борбата с тероризма като цяло се намира в сферата на компетенции на Министерството на вътрешните работи, и по-точно на Федералната агенция за защита на държавата и антитероризъм. Ако защитата е свързана с терористични действия, решението за това се намира в компетенциите на специално създадената за целта Федерална криминална служба. Министерството на вътрешните работи информира Министерството на правосъдието относно сътрудници на правосъдието, преместени да живеят на друго място в Австрия. Трябва да се отбележи, че Министерството на правосъдието не е компетентната инстанция относно въпроси, свързани с преместването на свидетели.
Законът не предвижда специални разпоредби за защита, свързана с терористична дейност, не съществува и специална служба за защита на свидетели на терористична дейност. Съгласно раздел 11, ал. 1, т. 5 във връзка с раздел 54а от австрийския Закон за полицията по сигурността силите за сигурност имат за задача да осигурят специална защита на всяко лице, което може да разкрие информация относно опасна атака или криминална организация и което по тази причина е изложено на сериозна опасност.
Програмата за защита на свидетели се основава на принципа на доброволност на защитеното лице и може да бъде прекратена по всяко време, без да е необходимо да се изтъкват причините за това.
По принцип е възможно свидетели и бивши престъпници да се ползват от мерки за защита на всички етапи от производството. Както вече бе споменато, “ограничени разпити” на жертви на сексуално насилие се провеждат на досъдебния етап, за да бъдат избегнати повторни разпити.
По принцип всички власти, които вземат активно участие в производството (включително полицията), са длъжни да информират свидетелите и сътрудниците на правосъдието за техните права и да се съобразяват с техните интереси, най-вече относно зачитане на личната неприкосновеност.
По принцип на определени свидетели се осигурява помощ от най-различно естество. Освен информация и правна консултация някои институции предоставят временен подслон, както и психологическа, социална и финансова помощ. Министерството на правосъдието възстановява всички разходи за психологическа помощ и консултация на жертвата в рамките на наказателното производство.
Съществува неправителствена организация, т. нар. “Белият кръг”, която има за цел да подпомага жертвите на тероризъм с финансови, правноконсултационни и информационни средства. Въпросите, свързани с жертвите на престъпления, са включени в измененията, предвидени в австрийския Наказателно-процесуален кодекс. Свидетели, които са станали и жертви на престъплението, могат да намерят полезна информация на сайта на австрийското федерално министерство:

www.bmj.gv.at/broshueren/download/opferschutz.pdf

Показанията на свидетели и сътрудници на правосъдието, както и анонимните показания на такива лица, се приемат за валидни, ако страните са имали възможност да участват в разпита и сами да зададат въпроси на свидетеля. В противен случай се налага свидетелят по делото да бъде разпитан още веднъж (принцип на незабавност – раздел 252, ал. 1 от австрийския НПК). Освен това съгласно раздел 258, ал. 3 и раздел 323, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е длъжен да прецени дали анонимността на самоличността на свидетеля не оказва влияние върху доказателствената стойност на показанията. Така съдиите трябва да вземат предвид възможността за намалена доказателствена стойност на дадените свидетелски показания.
В Австрия съществува възможността да бъде използвана информацията, получена от сътрудници на правосъдието, ако те са в състояние да свидетелстват пред съда или ако страните по делото са ги разпитали през досъдебната фаза.
Раздел 162а, ал. 1 от австрийския Наказателно-процесуален кодекс предвижда: досъдебен разпит на свидетелите; съдия-следователят трябва да предостави на прокурора, обвиняемия и защитата възможността да участват в разпитите и да задават въпроси на свидетеля.
Раздел 250, ал. 3 от австрийския Наказателно-процесуален кодекс предвижда възможността защитата да разпита свидетеля с помощта на видеовръзка (раздел 258, ал. 3 и раздел 323, ал. 2 от НПК).
Според австрийската Конституция (принципът на честен съд, чл. 6, ал. 3д от ЕКЗПЧ), раздел 166а от австрийския Наказателно-процесуален нодекс и решение на Федералното министерство на правосъдието, възприета е практиката свидетелят да може да променя външния си вид, например с перука и пр. Все пак защитата е в правото си да придобие адекватно лично впечатление от свидетеля и неговия външен вид. По тази причина не може да се прилагат други средства за анонимност, като например промяна на гласа, по смисъла на раздел 166а от Наказателно-процесуалния кодекс. Фигурата, гласът, мимиките и жестовете следва да останат разпознаваеми (т. нар. невербална комуникация), така че да остане възможността за доказуемост на дадените свидетелски показания. На свидетелите не се разрешава да дават показания предрешени или с маски (например като носят защитен костюм, ръкавици и каска, които пречат за придобиването на впечатление чрез невербална комуникация).
За да бъде гарантирана от закона тази практика, раздел 162 от проектозакона за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможността застрашеният свидетел да промени външния си вид (перуки и пр.), но не и да прикрива лицето си по начин, който пречи за придобиването на представа от неговите мимики.
В Австрия свидетелите, които променят местоживеенето си, нямат възможност да се ползват от пълна или частична анонимност пред австрийските правосъдни органи. Австрийският Наказателно-процесуален кодекс не познава хипотезата за освобождаване на свидетеля от наказание, в случай че той приеме да сътрудничи на правосъдието. Възможно е единствено намаляване на степента на наказанието за лице, което сътрудничи на следствието или прокуратурата за разкриване на престъпление.
Защитата на свидетеля започва от самото начало на следствието и завършва, когато отпадне опасността, която е била причина за това. Може да приключи също и след края на неапелативното производство.
Още на този етап от производството достъпът до юридическа помощ и адвокат е осигурен.
Инициативата за започване на процедура по защита на свидетел може да принадлежи както на съдебен орган, така и на орган за принудителни мерки.
Критериите за допускане на такава процедура са: съответен акт на организираната престъпност; значимост на свидетелските показания; съответна опасност; доброволност и физическа възможност от страна на защитеното лице да се подложи на такава процедура.
Оценката на показанията се прави по няколко критерия. Първо, по органа, пред който са дадени:
1. дадени пред прокурор;
2. направени пред органите на следствието.
Второ, по процедура по одобрение:
1. Разговор с органите на следствието (органи за принудителни мерки, събиране на съответна информация, контакт със съдебните власти);
2. Първи контакти със свидетеля (доброволност), проучване на критериите и възможностите за преценка;
3. Анализ (оценка на критериите за достъп);
4. Инструктиране/съветване на свидетеля (допускане или отхвърляне на свидетелските показания).
Предприеманите мерки са толкова сложни, че ще бъдат засегнати само най-важните от тях.
Продължителността на защитата зависи от степента на опасност, надвиснала над застрашеното лице. В случай на намаляване, респективно минимизиране, на опасността свидетелят следва да напусне програмата за защита. Впоследствие, чрез пряко сътрудничество със следствието, има възможност за преценка на степента на опасност.
Спазването на критериите за достъп се гарантира от постоянното наблюдение над защитеното лице от службата за защита на свидетели. Съгласно разпоредбите на австрийското право в областта на защита на свидетели решението за прекратяване на участието в програмата не подлежи на обжалване.
Гореописаните мерки се ограничават предимно до промяна на местоживеенето, обмяна на информация, грижи за сигурността, постоянен достъп до публичните власти (съда) и пр. Изпращащата държава поема разходите за защитеното лице. Личните разходи за защита на свидетеля се поемат от държавата, която приема лицето в програмата си.
До момента не са сключени двустранни или многостранни споразумения (освен проект, разработван съвместно с Унгария). Сътрудничеството в сферата на защита на свидетелите се осигурява с помощта на полицията.
Една цел за в бъдеще, поставена пред австрийското правителство, която внимателно се проучва, е хармонизиране на разпоредбите относно защитата на свидетели в тази област, за да бъде гарантирано ефективно производство.
На този етап петнайсет лица са поставени под защитата на програмата за защита на свидетели, десет от които са чужденци. Седем са лицата, които са близки роднини по смисъла на австрийското законодателство.
По осем случая на защита на свидетели е започнато наказателно производство. От тях седем се отнасят до международно съдопроизводство.
До момента съвместно с Европол са разработени няколко предложения в рамките на експертни срещи.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания