Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
Увод (Да не допуснем свидетелите да се превърнат в жертви)
Въведение
Алтернативни начини за защита на свидетелите
Нужда от програма за защита на свидетелите
Правна основа
Видове престъпления, при които се използва защита на свидетелите
Процедура за включване
Критерии
Видове свидетели в програмата
Брой на хората в програмата
Декларация за доброволно участие
Програма за защита
Промяна на самоличността
Спешни мерки
Времетраене на мерките за защита на свидетелите
Финансови аспекти
Агенция за защита на свидетелите
Международно сътрудничество
Ефективност на програмите за защита на свидетелите
Изводи
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Защита на свидетели в държавите членки на Съвета на Европа
Автор:
Петров, Иван

Въведение

“Комисията на експертите по наказателно право и криминологични аспекти на организираната престъпност” бе създадена през 1997 г. На 587-ото заседание на Комитета на министрите на 1 април 1997 г. бяха определени нейните компетенции, в които между другото влиза изучаването на съществуващите решения в борбата с организираната престъпност в държавите членки, които решения биха могли да служат като примери за други държави членки. За да изпълнява успешно тази задача, комисията реши да проведе изследвания на най-успешните приложения. Това предполага и преглед на защитата на свидетелите и техните близки, които са изложени на опасност поради желанието си да дадат показания или поради това че вече са дали показания срещу водачи и други членове на престъпни групировки. Тази тема бе избрана, защото:
– често пъти свидетели (или техни близки), които желаят да дадат показания срещу заподозрени в организирана престъпна дейност или други видове тежки престъпления, са застрашени, което води до последствия не само за тях, но и за ефективността на стратегиите за борба с организираната престъпност като цяло;
– програмите за защита на свидетелите, които вече съществуват в някои държави членки, изглежда, са ефективно средство за намаляване на риска от заплашване, нараняване или смърт на тези свидетели;
– все повече държави членки планират създаването на програма за защита на свидетелите;
– тясното международно сътрудничество в тази област е от голямо значение, тъй като много държави членки са твърде малки, за да гарантират сигурност на застрашените свидетели, които са релоцирани (с променено местожителство) в рамките на тяхната територия.
Въпреки че емпирическите данни относно естеството и обхвата на заплашването на свидетели са недостатъчни, явлението е отдавна известно във всички държави членки на Съвета на Европа. През деветдесетте години на миналия век проблемът става все по-сериозен поради ръста на организираната престъпност и нарасналото желание в повечето от държавите членки да се направи нещо по въпроса. Заплашването на свидетели се среща често при организираната престъпност. Някои автори дори считат това за типичен аспект на този вид престъпност.
В много правни системи свидетелите, които не желаят да дават показания в съда при открити врати, са такива, които нямат право да откажат даването на показания. Но задължението за даване на показания е справедливо само ако свидетелят не се страхува за живота си. Тъй като опасността от заплашване нараства, правата и нуждите на лицата, които наказателноправната система задължава да дават показания, изискват по-голямо зачитане. Недопустимо е наказателноправната система да не може да заведе процес срещу обвиняемите и да не се стигне до издаване на присъда, защото свидетелите не се насърчават ефективно да дават доброволни и верни показания. Ето защо в интерес на справедливото и ефективно наказателно правосъдие е правителствата на държавите членки да намерят начин да се справят с проблема със свидетелите, подложени на опасност.
За да може да се изработи модел на програма за защита на свидетелите, съществуващите в три държави членки схеми бяха изследвани и сравнени една с друга. Различията в правните системи на държавите бяха взети предвид, доколкото това бе възможно.
За целта на това изследване са използвани следните определения1:
– “свидетел” означава всяко лице, независимо от неговия статут по националното право, което притежава информация от полза за наказателното производство. Това определение също така включва експерти, както и преводачи;
– “заплашване” означава всяка пряка, непряка или потенциална заплаха за свидетел, която може да доведе до възпрепятстване на задължението на свидетеля да даде показания, които не са повлияни по какъвто и да е начин. Това включва заплашване, произтичащо от самото съществуване на престъпната организация, ползваща се с репутация на извършваща насилие и репресии, или от самия факт, че свидетелят принадлежи към затворен кръг от обществото и поради това се намира в неизгодно положение;
– “анонимност” означава, че самоличността на свидетеля остава напълно неизвестна за обвиняемия.
Ситуациите, изискваща защита на свидетелите, бяха изследвани в три държави. Тези държави членки бяха подбрани на базата на техния опит в областта на защитата на свидетелите. В две от тях от над десет години действа програма за защита на свидетелите, а в третата – от три години.
Правните системи на трите държави могат да се окачествят като умерено следствени. В една от държавите системата бе променена преди десетина години към повече състезателност и по-конкретно по отношение на досъдебната фаза на наказателното производство. Понастоящем нейната система може да се опише като смес от състезателна и следствена система. Това освен всичко друго означава, че съдията е обвързан от фактите по делото по начина, по който те са представени от обвинението и защитата. В другите две държави съдията също така е отговорен за разпита на свидетелите и може сам да разследва делото, независимо от това, което са представили обвинението и защитата.
В две от държавите наказателното преследване е задължително. Това означава, че веднага след като прокурорът бива известен за престъплението, той трябва да стартира разследване. На базата на резултатите от това разследване той решава дали да внесе делото в съда. В третата страна прокурорът има право на лична преценка относно това дали да стартира преследване срещу даден заподозрян.
И в трите държави прокурорът формално контролира работата по разследването, извършвана от полицията. На практика обаче полицията се ползва с широка автономност. В повечето дела прокурорът се намесва тогава, когато полицията желае да използва насилствени средства, например за да разпита свидетел. В две от държавите системата включва съдии по инструктажа (разследващи магистрати), които обикновено действат по искане на прокурора. Тези съдии могат да одобрят широкомащабни мерки срещу заподозрени и свидетели, например издаване на заповеди за арест, разрешение за подслушване или обиск и призоваване на свидетели.
Принципът на непосредствеността играе много важна роля в две от държавите. Това означава, че показанията се дават в съда пряко и, с някои изключения, в устен вид. По този начин съдията, разглеждащ делото, може да вникне в същината на показанията и да прецени тяхната надеждност и истинност. В третата държава съдията, разглеждащ делото, разчита повече на писмените показания, но според решенията на Европейския съд за човешките права използването на свидетелски показания, основаващи се на нещо, чуто от другиго, и на предварителни показания, се среща по-рядко, отколкото в миналото. Досието, което съдържа резултатите от предварителния разпит, обаче все още играе важна, ако не и решаваща роля в много наказателни производства в тази държава членка.
Правилата за даване на показания също са от значение за това изследване. В една от държавите членки минималните изисквания относно показанията са по-малки по дела, в които подсъдимият е обвинен в организирана престъпност. В такива дела обвиняемият може да бъде осъден въз основа на свидетелските показания на други двама обвиняеми, които сътрудничат на съдебните власти, а също така и при наличието на веществени доказателства. Различията в правилата за даване на показания са важни, тъй като показанията, дадени от сътрудничещите на правосъдието обвиняеми, се смятат като цяло за по-слабо надеждни от показанията на останалите свидетели. Основание за това е фактът, че тези обвиняеми често получават в замяна на съдействието, което оказват на правосъдието, намаляване на присъдата, която биха изтърпявали при нормални обстоятелства, както и това, че те могат да изопачат показанията си с цел да бъдат оневинени. С цел увеличаване на валидноста на показанията, дадени от такива сътрудници на правосъдието, се подготвя нов закон. Той предвижда изолирането от другите свидетели на такива лица и задължаването им да разкрият на полицията всичко, което знаят относно престъпната групировка и нейните дейности в рамките на определен период от време.
В двете други страни също са възможни сделки с престъпниците, които обаче са строго регламентирани и се срещат много по-рядко, отколкото в държавата, разгледана малко по-горе. В едната държава предстои да бъде приет закон, който предвижда на такива свидетели да се дава максимално намаляване от една трета на срока на лишаване от свобода, предвиден от закона за извършеното престъпление. Агенцията за защита на свидетелите не очаква вследствие на този нов закон желанието на членовете на престъпни групировки за сътрудничене на правосъдието да нарасне значително.
В една от държавите, в които е проведено изследването, съществува съдия за наблюдение, който е оправомощен да разглежда всеки въпрос, възникнал след издаване на присъдата, например освобождаване под пробация, ако затворникът е показал примерно поведение.

1 В съответствие с Препоръка No. R(97) 13 относно заплашването на свидетели и правата на защитата.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания