Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин
Eлин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877–1949) Роден в Байлово, Софийско, днес град Елин Пелин на 18 юли 1877 г. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Псевдонима си Елин Пелин взема под влияние на писателя Тодор Влайков и с идеята да представи горчивата истина за българското село, както е горчив пелинът. През 1895 г. излизат първите му печатни произведения -разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ век издава четири броя на списание „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов и излиза първата му книга с разкази. В периода 1906-1907 г. е командирован е във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотива „да научат език и да видят европейска култура”, „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в-к „Българан” (1908-1909), на литературното списание „Слънчоглед” (1909). Редактор във в-к „Развигор” (1921-1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в-к „Септемврийче” (1945-1949). През 1940 е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и е член на Българската академия на науките. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература. Елин Пелин разказва за своите шопи, за своето село. Той си поставя като главна художествена задача да покаже „какво става на село”. Но неговият идеал е патриархалното българско село преди епохата на класово разслоение. Като художник с обострен усет за промените в бита и нравите на селяните, той вижда социалните процеси, които разрушават патриархалния модел и пораждат драмата на героите. През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца -лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най–хубавите български юношески романи 2 части – „Ян Бибиян” (1933) и „Ян Бибиян на Луната” (1934), на книгите „Златни люлки” (1909), „Кумчо–Вълчо и Кума–Лиса” (1918), „Гори Тилилейски” (1919), „Сладкодумна баба” (1919), „Правдата и кривдата” (1920), „Песнички” (1927), „Поточета бистри” (1931), „Приказки и басни” (1949) и др.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания