Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин

Иванка

Тази сутрин в прогимназията имаше особено оживление. През нощта беше навалял първият сняг и тая чудна белина, с която бе покрито всичко, със своята новост и красота особено възбуждаше децата. Дворове, покриви, огради, дървета, цялото градче – цялата земя, докъдето ти виждат очите, беше обвита в дебелата, пухкава покривка на първия сняг, блестяща от чистота.
Особено нещо ставаше в паралелка ”б” на втори клас. Малката Иванка беше намерила на пътя едно живо врабченце. Тя доста беше тичала по снега, докато го улови. Едното му крилце беше ранено и то трепереше от страх в малката ръка на Иванка и гледаше с учудени очички събралите се около него деца. Целият клас шумеше и се трупаше около Иванка. Всички искаха да видят и да пипнат малката птичка, но Иванка я пазеше и викаше:
– Не я пипайте, че я боли! Горкичката!
Внезапно влезе класната наставница. Децата се разпръснаха и с тичане насядаха по местата си. Възцари се тишина.
– Какъв беше тоя шум? – рече строго класната.
– Иванка намерила една жива птичка – каза малкият Кольо.
– Така ли?
– Да, учителке – каза Иванка, – намерих едно ранено врабченце в снега на пътя.
– Защо го не пуснеш?
– Не може да хвръкне: едното крилце му е счупено. Ще го занеса у дома да го гледам, докато оздравее. Турнала съм го в ръкавицата да се топли. Сега то е заспало.
– Много добре, Иванке! Това показва, че ти имаш добро сърце. Сега сме вече декември,
нали. Към края на тоя месец свършва първият учебен срок на тая година. Ще правим класни задачи по някои предмети, а по всички ще бъдете изпитани. Ще трябва да положите повече труд. Зная, че тоя хубав сняг ще ви подмами на игри и на пързалки, но вие като септемврийчета не трябва да забравяте даденото обещание да бъдете отличници.
Учителката извади тефтерчето, в което пишеше бележките, и почна мълчаливо да го прелиства. Настана тишина.
– Нека видим сега кои от вас, на кой предмет трябва да обърнат по-голямо внимание.
Децата притаиха дъх и устремиха плахи очички към учителката...
– Калчо Иванов – прочете в тефтерчето класната.
– Тук! – обади се Калчо и стана прав от мястото си.
– Ти, Калчо, трябва да обърнеш повече внимание на правописа. В домашните упражнения правиш доста грешки. По всичко друго си отличен. По аритметика си най-добре в класа. Седни.
Класната почна да извиква ту тоя, ту оня и на всички даваше съвети към кои предмети за срочните изпити трябва да обърнат по-голямо внимание.
– Иванка Николова!
– Тук! – обади се Иванка, която държеше ръкавичката с малкото птиченце.
– Ти, Иванке – рече усмихната учителката, – имаш добро, милостиво сърце; имаш по всички предмети шестици, но защо по аритметика си получила тройка?
Иванка сведе очи, побледня и после поруменя. Но не й каза нищо.
– Защо ти, така отлична по всичко, да имаш тройка по аритметика? – запита пак класната.
– Не знам! – каза тихо Иванка и в очите й се показаха сълзи.
– Как да не знаеш? – повтори класната.
– Аритметиката не ми върви – проговори през сълзи Иванка. – Не мога да решавам задачите.
– Това ме много учудва, Иванке! Направи усилие. Положи повечко труд и ще успееш да поправиш бележката си.
Звънецът удари за междучасие и учителката излезе. В стаята пак се вдигна шум. Всички се струпаха около Иванка и искаха да видят още ли е живо птичето. Иванка не стана от мястото си: тя седеше на чина с оборена глава, притискаше до гърдите си ръкавичката и горчиво плачеше.
Калчо Иванов застана при нея и дълго я гледа. Той искаше да й каже нещо, но не се реши. За ръката тихо го потегли Лазаринка.
– Калчо – каза тя, – искам да те помоля нещо. Обещай ми, че няма да ми откажеш.
– Обещавам! – каза Калчо.
– Жалко ми е за Иванка. Ние с тебе бихме могли да й помогнем. Тя помага на птичките, пък ние нека помогнем на нея.
– Добре, Лазаринке, аз също мислех това – каза Калчо, – но не посмях да й кажа. Да не
би да се обиди.
– Ти остави на мене. Ще уредя всичко. Аз и ти сме силни по аритметика. Нека образуваме помощна група да помогнем на Иванка и на Драганчо. Те са най-слабите.
В края на срока, когато класната раздаваше книжките и дойде до Иванка, тя й каза:
– Иванке, много съм доволна от тебе и те поздравлявам като пълна отличница. Кажи ми как постигна това?
– С помощта на Калчо и Лазаринка – отговори усмихната Иванка.
– Ами птичката оздравя ли?
– Оздравя и хвръкна на свобода – рече весело Иванка.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания