Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин

Пак страшен сън

Това беше, преди да ги разпуснат за коледните празници. Вечерта Чочо Пипонкьов си учи урока по естествознание. Повтаря за врабчето, враната и чавката. Спомни си той за врабчето от старата върба, което сега се обаждаше от стряхата на стрина Дивда от Голяма Кривда, спомни си и за врабчето от техния покрив, децата на което той добре познаваше. И други негови познайници му минаха през ума: всички вранчета, чавчета, гълъбчета, гургувичета и пр., които той заедно със свои другари беше срещал и виждал през лятото в близката кория и с които малко-много беше се по-отблизо запознал. Мина му през ума и един негов лятошен грях...
Особено чудни в уроците му се видяха големите ползи, що принасяли птиците, за които повтаряше. Врабчето той го знаеше само като пакостливо и крадливо. За хилядите изтребени от него насекоми, с които то отхранва малките си, Чочо не беше никога ни чувал, ни помислял. Така също и враната, и чавката той знаеше само като не твърде приветливи и с не толкова приятен глас птици. Той даже мислеше, че те ходят по нивите след орача да търсят какво той е посял, та да го извадят и изядат. Никога не би сетил сам, че ходят зарад хилядите вредни ларви и насекоми, които оралото изравя.
Когато Чочо си легна, през ума му постоянно сновеха ту врабчета, ту чавчета, ту вранчета Мислите му го отнесоха в корията, дето той обичаше да походва с другари. Тръгнал със своите другари, но някак си се отделил от тях, защото гледал на едно лесно място – на върха на едно сгодно за качване дърво – гнездо с чавчета! Познал той, че вътре има чавчета, защото майката долетявала на два пъти, надвесвала малко над гнездото, като че оставяла нещо, пак отлитала. Скришом от другарите си той плюе на ръцете и босите си крака и попълзява нагоре по дървото. Изкачва се благополучно чак на върха. Още малко – и ръката ще е в гнездото. Но... о, божичко!... отде се взеха толкова много чавки, та и врани!... Всички летяха към него и захванаха поред да го дърпат: една за гащи, друга за коса, трета за уши... И това – на върха на високо дърво!
– Олеле!... Не ща вече!... – извика Чочо, колкото глас имаше, и се събуди. Той беше облян в пот.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания