Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин

Пак за Петкан

В първата книжка ви разказах за щъркела Петкан, който не можа да отлети с другарите си в топлите страни и прекара зимата в село.
Хората наистина не оставиха бедния Петкан. Прибран на топло в един обор при добитъка, хранен от децата, той прекара добре и се опитоми. И името си знаеше. Той ходеше свободно по дворищата и много обичаше да каца около децата, защото те най-много се грижеха за него и всякога намираха да му дадат нещо да си похапне. Позволяваше дори да го милват и да му чистят перата.
Когато кацне на улицата и някой му извика: ”Хей, Петкан!” – щъркът се обръща към него и после закрачи, приближи го и протегне шия да си иска нещо.
Като настъпи пролетта и времето се стопли, Петкан бе обхванат от някакво особено безспокойство. Не го сдържаше на едно място. Постоянно летеше ту към ливадите, ту към реката, виеше се дълго над село и поглеждаше небето.
Чакаше гости, чакаше връщането на другарите си. А когато няколко дена поред пече хубаво слънце, Петкан напусна обора и се качи на гнездото си. Там той дълго се застоя и дори почна да преспива. Един ден го видяха да чисти жилището си, да нарежда съчки и сламки, да го приготвя за лятото.
Наскоро пристигнаха от юг другарите му. Един подир обед три чифта щъркели се извиха над селото и дълго летяха, като се спускаха ту много ниско, ту се издигаха много високо.
Петкан ги видя от гнездото си и радостно се вдигна към тях, но те се отстраниха. Той не беше им познат. Напразно той на няколко пъти обиколи около тях, те го избягваха, даже се събраха дружно и го подгониха. Наскърбен, Петкан кацна на гнездото си и се замисли.
Новодошлите почнаха да се вият над него и най-после се спуснаха към него и се мъчеха да го прогонят надалек. Но Петкан не побягна. Той се върна отново на гнездото си. Тогава щърците се спуснаха и почнаха силно да го бият е човките си. Петкан, за да се запази от тия тежки удари, литна и кацна на двора. Тогава един чифт щъркели заеха гнездото му и го пазиха до вечерта.
Петкан не се опита вече да се качи в превзетото си жилище. Той се примири и се оттегли пак в обора.
Другите го оставиха на мира.
Сега Петкан живее в село самотен. Неговите стари другари и роднини го преследват и не го пущат около себе си, затова той още повече се привърза към хората, които го отгледаха през зимата.
И всеки ден Петкан обикаляше сам полето и като види орач, кацва при него, тръгва по браздата след оралото да търси каквото якото желязо изхвърли из земята: червеи, насекоми и разни други работи.
Така, деца, живее сега бедният Петкан.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания