Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин

Приказката за двете жаби

Чочо Пипонкьов беше в отчаяние. Никога не му се е случвал толкова мъчен урок като сегашния по география: имена на планини, имена на реки, имена на градове, които той не може да запомни. Той излезе с книжката си на полето край реката – дано разходката и чистият въздух освежат паметта му, та да ги запомни по-лесно. Но напразно: тъкмо що запомнеше едни имена забравяше пък другите.
– Никога, никога не ще мога да запомня тия имена! – извика той с плач, като седна върху един пън и похлупи с книгата очите си. – Невъзможно е да се научи тоя урок!
– Аз четях нейде, че думата “невъзможно” не е българска – каза внезапно един твърд глас.
Чочо подигна глава и зачуден видя пред се си един едър старец с дълга бяла брада.
– Много ли е мъчен урокът ти? – попита старецът.
– Извънредно много – въздъхна Чочо. – Градове, реки, планини, които съвсем не мога да запомня.
– При все туй аз вярвам, че е възможно да ги запомниш. Трябва само да призовеш всичкото си внимание върху нещата, за които учиш, и да постоянствуваш повечко... трябва, с една дума, да направиш като жабата.
– Коя жаба?
– Героинята в една стара приказка, която дядо ни разказваше, когато се отчайвахме пред някоя трудна работа. Той я бил слушал от някой ходжа. Слушай да ти я разкажа:
Едно време на две млади жаби омръзнало блатото, в което отраснали, и решили да поскитат из света. И наистина една топла лятна сутрина те, скришом от своите, напуснали местността, дето били прекарали своето детинство.
Дълго време скачали бежанките из един каменлив път. Слънцето пекло силно и страшна жажда почнала да ги мъчи. Обхванала ги силна умора и те взели да се каят за глупавото си решение. С изпулени от мъчителната жажда очи те съгледали близо пред вратнята на един чифлик едно голямо ведро. Заобиколили го оттук-оттам и видели, че е изпълнено до средата с една бяла течност: слугите току-що били из-доили кравите, но се улисали нещо и не прибрали навреме млякото.
Отпадналите пътници събрали последните си сили и успели да скочат вътре във ведрото с надежда, че там ще уталожат жаждата си и ще се поразхладят... Ала колко останали изненадани малките глупкини, като узнали, че в млякото те не могат да дишат така, както във водата. Те били осъдени на ново наказание: да се мърдат и плуват безспирно, за да могат да се задържат на повърхността на опасната течност.
– Аз вече изгубвам и последни сили, сестро – рекла едната жаба след едночасово мъчително движение; – животът не заслужава толкова много труд, за да бъде запазен. Защо най-после да се блъскаме тъй много, когато никога не ще успеем да излезем из това проклето ведро? Аз ще се отпусна и ще падна па дъното на ведрото. Смъртта ще дойде скоро и така ще избягна наказанието да се мъча продължително, преди да умра.
– Това ще рече, да нямаш ни капка смелост, сестро – рекла другата жаба; – отчаянието е грях, пази се от него!
Малодушната глупкиня не могла да издържи повече, паднала на дъното и се удавила, а дързостната и сестра продължавала да се мърда; движила се тя тъй продължително и толкова силно, че от непрестанните удари на краката й млякото се избило па масло...
По средата па ведрото се събрала купчинка масло – същинско островче всред малкото езерце. Не без големи мъки жабата успяла най-после да се покачи върху маслото и да изскочи вън от ведрото.
След няколко часа пътницата се върнала в умилялото и блато, дето с плач разказала за участта на сестра си и за своите патила. След това, доволна от околната обстановка, тя заживяла честити дни.”

................................................................................................................................................

След малко мълчание старецът сложи ръката си върху главата на Чочо:
– Нека постоянството на тази жаба ти служи за пример във всички твои работи, момче! – рече той и си замина.
Чочо го изгледа дълбоко замислен. След малко той се залови сериозно за урока си. Съсредоточен както трябва, той го повтори пъти. Скоро той стана и заизговаря с висок наизуст имената на всички планини, реки градове в урока си, като и показваше с ръка накъде са. На заранта той получи нова петорка по география.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания