Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Земя
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Земя
Автор:
Елин Пелин

Глава 12

Възседнал на Звезделин, Еньо пак отиваше към чифлика. Беше подиробед. Тъмни летни облаци играеха по небето, нейде далеч се носеше глух гръм. Отведнаж зароси и пак блесна слънце. Голям куршумен облак отсени слънцето, надвеси се над Еньова чифлик и се закачи на гората, която се тъмнееше в далечината. Скоро там се изви пълна писана дъга – чиста, ясна и близка. Двата й краища се топяха в росните ливади и там трептяха златисти искри. Селото и цялото хълмисто поле, което оставаше зад Еньо, светеше обляно от слънцето. Цялата земя дишаше свежест и изглеждаше току-що родена.
Звезделин вървеше кротко и добре разположен. Той кършеше лъскава шия, пръхкаше и крепеше господаря си съзнателно и гордо. Тая разходка до чифлика, която правеше често, му беше приятна, той обичаше тия места наоколо и водата от близкия извор му се услаждаше. Те минаха близкия дол и пак изскочиха на високата равнина край гъстата млада гора от буки и дъбчета. В чистата тишина се носеше равния и самотен глас на кукувицата. Тоя глас сепна Еньо, който бе потънал в своите страшни мисли за земя. Той дръпна юздата на Звезделин и го спря. Дъгата стоеше като прикована върху куршумения облак, който засеняше целия кръгозор. Еньо чак сега я видя. Кукувицата равно, отмерено и настоятелно кукаше и нейният глас, който идеше от прясната зеленина на гората, даваше тайнствен смисъл на тишина и на преснотата, която пълнеше простора от земята до небето:
– Ку-ку, ку-ку ку-ку…
Еньо почна да брои: едно, две, три... После като че се сети за нещо, обърна се, поразгледа наоколо и викна с мъжки глас към гората:
– Кукувице-прокобнице, кажи ми, колко години ще живея?
Звезделин тупна с крак.
Кукувицата млъкна и не се обади вече. Еньо се усмихна и отново се замисли.
Звезделин тръгна пак полека. Еньовата мисъл неспокойно се заблъска, като река, спряна отведнъж, и като не намери течение, върна се назад, назад към Цвета, към хубавата Цвета, към хубавия спомен. Слънчевата картина на пъстрата лития се изпречи пред него и сред нея той видя Цвета. Сърцето му се сви болно и заигра. Из гората отнякъде пак се обади кукувицата:
-Ку-ку, ку-ку...
Еньо дръпна юздите на Звезделин, спря го и викна високо:
– Кукувице-прокобнице, кажи ми, обади ми, обича ли ме Цвета още?
Кукувицата не откука.
Еньо постоя, погледна към онемялата гора, която някак подозрително го гледаше, и бутна кончето.
Наблизо бе чифликът. Пред погледа му се очерта дългата телена ограда, като голяма паяжина, разкъсана от обширната нива на брата му. Сред нея гордо и високо се изправяше столетен дъб, близък на Еньо още от детинство. Нивата на дяда – така я наричаха те, така я казваше и баща им. Колкото пъти идеше тук Еньо, толкова пъти виждаше тая нива с тоя дъб и толкова пъти усещаше завист и злоба, като я гледаше легнала като чуждо добиче сред неговите собствени нивя. Той гледаше счупената линия на оградата и ръмжеше.
Като наближи още, той видя, че там около дъба обикаля човек.
Еньо удари кончето и тръгна по-бързо. Кой можеше да бъде там, из неговото землище? Еньо ревнуваше мястото си и не обичаше да се мяркат и да влизат в него чужди хора. Той беше набил две воловарчета и хората се бояха. Еньо стигна до дъба препуском, сърдит, готов да се кара. Но тоя човек излезе брат му Иван и Еньо омекна и се засрами.
– Добър ден, бате – каза той.
– Добър ден, Еньо.
В това време някой сне дъгата от небето и скри слънцето зад облак.
– Рекох да навидя нивата – заговори веднага Иван. – Мисля да отсека дъба, та да направя и аз ограда отсреща. Тогава цялото място ще бъде обградено. Твоята ограда много ми помага.
Нещо сяде вътре Еньо. Но той премълча, намръщи се, сбра жлъчно устни и изхвуча нещо през нос.
– Хубав имот направи! – рече брат му.
– Не можах да го закръгля, както трябва, и ме е яд – отговори сухо Еньо.
– Защо?
– Твоята нива ми пречи.
– Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ – да я махнем, пък то земя, дето е, там е. Какво да се прави? – рече братски Иван.
– Продай ми я, бате.
– Как да я продам, Еньо. Бащиния е. Пък ти не ламти толко, брате... Какво! Я гледай къде си се разширил! Стига ти.
– Мерак пусти, бате... Искам да имам това място закръглено... Като го гледам щърбо, мисля, че душата ми е щърба. Да направим смяна – рече Еньо с горещина.
Иван се засмя.
– Учудваш ме бре, Еньо... На кого си се метнал? В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Не бъди такъв... По-скоро бих ти я подарил, ама смяна и продан не приемам. Пък по-добре да стои тука, да ти иде на ум, че освен тебе и други хора живеят на земята – рече Иван шеговито.
Еньо пак се намръщи и погледна надолу. Иван видя в очите му зъл огън и го досмеша.
– Ти, бате, деца нямаш – защо ти са имоти? Продавай...
На Иван му стана тежко и обидно.
– Не чаках това от тебе, Еньо. Бива ли така да говориш? И ти нямаш деца...
– Моята се още не знае, аз вчера се ожених, пък ти вече...
– На бога не можем да се сърдим – рече кротко Иван. Стана му мъчно. Той си тръгна, без да каже дума, мина нивата бавно, с наведена глава и излезе на пътя.
Еньо дълго хвуча след него и злоба боядисваше погледа му червено.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания