Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Жертвени клади
Молитва
Кървави вопли
Каин
Сред запустение
Удавници
Безсмъртни
Синовете на слънцето
Стихотворения, печатани 1924–1951 г.
Непечатани приживе стихотворения (1925–1951)
Новооткрити непечатани стихотворения
Ранни печатани стихотворения
Ранни непечатани стихотворения
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Жертвени клади
Автор:
Разцветников, Асен

Асен Петков Коларов (2.XI.1897–30.VII.1951) е български поет, драматург, белетрист и преводач, известен с псевдонима Асен Разцветников. Роден е в село Драганово, Великотърновско. Завършва гимназия във Велико Търново (1916), а през 1918 г. започва да работи като телеграфист на гара Горна Оряховица. Висше образование учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където завършва славянска филология (1920) и право (1926). Слуша лекции по естетика във Виена и Берлин (1921–1922). Преди избухването на Септемврийското въстание през 1923 г. Разцветников е определен за свръзка в София, но след големия провал в столицата и последвалите арести заминава за провинцията, където преживява дните на въстанието. След като завършва висшето си образование сменя няколко длъжности – библиотекар, учител, юрист. Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1927–1929), а след това няколко месеца е лектор по немски език в III мъжка гимназия в София. Проблемът, който му пречи да продължи да преподава, е липсата на завършено висше филологическо образование. Отдава се на литературна дейност – пише стихове, превежда то старогръцки, френски, немски и руски език. В периода 1940–1947 г. е редактор на вестник „Весела дружина” – седмично издание за деца, където работи заедно с Е. Коларов и Ц. Цветанов. След 9 септември 1944 г. е в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. След драстично влошаване на здравето е изпратен на лечение в Москва, където и умира.
Литературният му път започва още в ученическите години – първата си творба отпечатва през 1917 г. в сп. „Българан”. След 1919 г. става активен сътрудник на много периодични издания – списанията: „Червен смях”, „Младеж”, „Звънар”, „Смях и сълзи”, „Нов път”, „Златорог” и вестниците: „Работнически вестник”, „Звезда”, „Лъч”, „Наши дни”. Преди въстанието от 1923 г. той пише няколко стихотворения, които имат ярка революционна насоченост, с което си спечелва името на пролетарски поет. След смъртта на Христо Смирненски Разцветников е сочен като негов достоен приемник. През 30-те години на ХХ век Асен Разцветников се утвърждава като талантлив български детски поет. Достига нови върхове на художествено майсторство в детските гатанки (сборникът „Що е то?” (1943) и забавни стихотворения за най-малките (например: „Юнок Гого”(1931), „От нищо нещо” (1932), „Хороводец Патаран” (1936), „Мързелан и Мързеланка” (1939), „Комар и Мецана”(1946), „Щурчово конче” (1948), „Голямата баница” (1949), „Сговорна дружина” (1950) и др.).
Известни псевдоними: Анри, Хенри Фей, Фей, Кент, Симо Веслар, Пчела 2, Пчела 4.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания