Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази и очерци
Мечти
Певец
Старци
Дядо Градю Светогорецът
За дяда попа
Училищна икона
Песен
Дрямка
Заговезни
Имане
Песента на Бяла Бога
В сянката на кипарисите
Делия
Неделя
От една дрипа
Зимно слънце
Под липата
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Разкази и очерци
Автор:
Тодоров, Петко Ю.
Петко Юрданов Тодоров (26.IX.1879 – 14.II.1916) е роден в град Елена в чорбаджийско семейство. Фамилията му има роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Още в семейното обкръжение в него се формира широк кръг от интереси в областта на културата. В периода 1894–1895 г. е гимназиален ученик в Търново, а една година по-късно заминава за Франция, Тулуза, с брат си Христо Тодоров, където е приет да учи. В България се впуска в участия в литературни четения и групи и приема идеологията на социалдемокрацията. Във Франция се свързва с френските общественици, чете руска и френска литература. Там той сътрудничи на вестник „Ла Депеш”, а след завръщането си в родината (1897) започва да издава в. „Законност”, където публикува своите обществено-политически статии. Бива изправен пред русенския окръжен съд заради едно възвание против управляващото правителство и княза, но е освободен поради ненавършено пълнолетие. Завършва висшето си образование през 1904 г. в Лайпциг и Берлин, където е следвал литература, а по-рано в Берн, Швейцария – право. В България след пристигането си в началото на века попада под влиянието на д-р. К. Кръстев и П. Славейков, след което ревизира естетическите и обществените си възгледи. Първите му творби са разкази със социална тематика, а по-късно започва да твори в индивидуалистичен дух. Началните си опити публикува във в. „Другар” и в. „Съвременна младеж”, както и в списанията „Светлина” и „Искра”. Той е един от членовете на идейния и творчески кръг около списание „Мисъл”, заедно с П. Славейков, П. К. Яворов и д-р. К. Кръстев. Литературното му творчество е обвързано с вижданията на „Мисъл”. П. Ю. Тодоров е създател на нов жанр в българската литература – идилии. Първата му творба в този жанр е „Певец” (1899), с която се поставя началото на промяната в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В литературното си наследство той ни е завещал разкази, няколко драми и идилии. Основата на произведенията му са фолклорни мотиви, които той разработва и вплита в художествените си идеи. Драматургичните му творби разкриват романтичното и необикновеното в живота. Главни герои в идилиите му са независимите, гордите и волните личности, чрез които той създава обобщени образи-символи. Идилиите на Тодоров са невероятен синтез между поезия и проза, посредством умелото вплитане на приповдигната емоционалност, великолепна пейзажност и пъстра образност. Разказите и очерците са събрани и издадени за първи път през 1942 г. от „Хемус”. В това издание не е присъствала единствено идилията „Дрямка”. Включените тук произведения са подредени хронологично, в зависимост от датата на написването им. Последната творба „Под липата” е незавършена от автора идилия.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания